петък, 2 януари 2009 г.

Общи характеристики на североизточната горска област


     Горската област е най-голямата културна зона от зоните, в които са групирани северноамериканските индианци според географските особености и условията, в които живеят. Тя се простира от Мисисипи на изток до бреговете на Атлантика на запад и от Тенеси на юг до дебрите на Канада на север. Единствените естествени прегради пред коренните жители от този регион били планините Апалачи и Великите езера. Днес това е най-развититата в икономическо отношение област на САЩ, включваща големи градове като Ню Йорк, Филаделфия, Бостън, Вашингтон, Бъфало, Питсбърг, Кливлънд, Чикаго, Индианаполис, Милуоки и др. Преди на мястото на тези планини и реки от бетон и желязо са се ширели гъсти гори от липа, бряст, ясен, бреза, дъб и хикория. Климатът по тези ширини се характеризира с големи амплитудни разлики в температурите през зимата и лятото – тоест сурова зима и горещо лято. Въпреки това е извънредно благоприятен за земеделие и действително за много местни народи селското стопанство представлявало основният поминък за разлика от прериите, където основен поминък бил ловът и риболовът.

     Лесовете на Североизтока са населявани от множество народи, като една немалка част от тях е останала единствено в учебниците по история. За улеснение изследователите разпределили отделните племена на езиков принцип и ги класифицирали в няколко големи групи: алгонкини, ирокезо-езични племена, племена от су-езичното семейство.

     Индианските народи оказали сериозно влияние върху бита и културата на заселниците. Целият континент е пропит с тяхното присъствие – щати като Масачузец, Кънектикът, Уисконсин, Илинойс, Делауер носят до днес местните названия. От тукашен произход са имената на градове като Чикаго, Милоуки, Кентъки, Майами, небезизвестния нюйоркски квартал Манхатан, реките Мисисипи, Мисури, езерата Хюрон, Ири, Онтарио, Мичиган, планината Алегани, Ниагарския водопад и много други. Още по-любопитно е, че канадската столица Отава идва от едноименния народ, живял в този район, а ирокезкото наименование на държавата Канада ( „наш дом”) е запазено в чест на коренното население. Освен това езикът на заселниците, английският, бил обогатен с множество алгонкински думи: moose (лос), succotash ( ястие от боб и царевица), hominy ( качамак), squash, ( тиква) wigwam (вигвам), papoose (пеленаче), squaw ( индианка),tomahawk ( томахавка), sachem ( делегат), moccasin (мокасин), toboggan( шейна),wampum( маниста от мидени черупки), wapiti (уапити - вид елен ), totem ( родов покровител), caribou (карибу-вид елен) и още много други. Дори характерното американско възклицание „о’кей” има местен произход.

     Влияние от корените жители на този район виждаме и когато отидем на стадиона да наблюдаваме съвременна игра по лакрос, спорт, практикуван в стари времена като игра за каляване на воините и като ритуал за изцерение. Индианското майсторство напомня за себе си чрез съвременните кану каяци, които ползват оджибуейския дизайн или моделите мокасини и якета с ресни, които се срещат по витрините на магазините. Нещо повече посредством ирокезите индианските принципи и идеи залегнали в голяма степен при създаването на конституцията на американската държава, а Бенджамин Франклин с почуда установил, че тези „диваци” са изградили и приложили модел на едно безупречно функциониращо общество.


1 коментар: