събота, 28 февруари 2009 г.

поезия от Наталия Белтинг – продължение

Какво са нощните звезди?
Птици с бели като на колибри гърди.
Блести ли звезда – птица бавно размахва крила.
Лети ли звезда през небето – птица фучи като стрела.

(таос пуебло)

Северни светлини блестят,
обаче хората друго ще рекат,
че в сини небеса огньове пламтят,
туй джуджета са, дето се тъкмят
моржово, тюленово месо да опекат,
хората тъй ще рекат...

(маках – Британска Колумбия)

Светкавицата – великан огромен,
дето прави път за вихъра гръмовен.
На главата му -корона от буреносни пера,
черно облачно одеяло покрива тъмната снага,
с виелици обува своите крака,
урагана носи през рамо в торба,
облаците подкарва на шега,
щом ги шибне с кожена юзда.

( скиди поуни – Небраска)

Вятърът е дух, който се върти,
в своя танц омагьосано лети,
с мокасините си пъргаво стъпва,
от земята прахът тозчас се отдръпва.
Вятърът е дух, който танцува,
вятърът е дух, който танцува....

( дакота)

Синя ледена паница е захлупила земята,
тази ледена паница представляват небесата.
А дъгата е пъстроцветна змия,
дето търка тялото си в леда,
люспи ронят се, кожата си тя мени,
значи дъжд или сняг започва да вали.

(шошони)

Слънчеви лъчи огряват земна твърда,
през облаци от прах си пробиват път
слънчевите лъчи са мигли,
миглите върху очите на Твореца.

(бела кула)

Орелът идва през нощта,
от запад идва, от дома
на гърба си носи купа с вода
върху жадната земя сипе той роса.

(ирокези)



Преди хората да се родят,
от пещери в земята да се появят,
Майката Велика сготви царевични пити-
една, две, три, хиляди, безчет,
сурови реши да ги пръсне навред,
във фурната ги не опече
жълти да блестят отдалече.
( кочити -пуебло)

Няма коментари:

Публикуване на коментар