сряда, 29 юли 2009 г.

Don Nadie - песен четвърта

Don Nadie – песен трета

Don nadie - песен две

Когато бях на шестнайсет!


Понеже на лагера стана въпрос, че нявга съм се занимавал с музика, по-точно с "музика на недоволните", сега дръзна да пусна пред всички ви цялото творчество на групата "Don Nadie" или Г-н Никой

неделя, 12 юли 2009 г.

Десгахе- вождът, който изплаши Канада



     В дългата история на ирокезите е имало множество мъже и жени, които се утвърдили като герои благодарение на своята доблест, отдаденост и солидарност към народа си. Традиционалистите винаги са ценели високо хората, отличаващи се с обществена ангажираност, скромност и щедрост и са гледали с презрение на тези, които посвещават живота си в трупане на материални облаги за сметка на родовите ценности.
    През изминалия XX век малцина ирокези пожертвали толкова, за своя народ, колкото Леви Дженерал, каюга, който живеел като фермер на територията на Six Nations Grand River, на запад от Хамилтън, Онтарио. Неговите идеи за суверенитет са изповядвани до днес от немалко ирокезки лидери.
    Дженерал бил изтъкнат езиковед сред хората ог Гранд Ривър, тъй като говорел не само своя език, а и останалите пет диалекта на ирокезите, както и английски език. Той е роден през 1872г и преди да се отдаде на земята, работел като търговец на дървен материал. Сполучил на вярна и отзивчива жена, която му родила девет деца. Заради присъщото си търпение, стабилното семейно положение и добрите ораторски умения, през 1917.г той бил избран да заеме едно от местата в традиционния Съвет на Старейшините на Каюга, с което получил и древното име „Десгахе“.

      Това обаче не били благоприятни времена да се издигнеш в духовен и политически водач. Първата световна война раздирала Европа, а изтощената канадска армия изисквала все повече младежи да попълват редиците ѝ да рискуват живота си в напоените с кръв полета на северна Франция. Много войници били набирани от ирокезките общности, като особено голям бил контингентът от Гранд Ривър. Тези, които оцелели в окопите, се завърнали с нови виждания за това как трябва да се ръководят обществените въпроси. Вербувани от канадското правителство, те се опитвали да заменят традиционната система на управление с нова, базирана на куп чужди правила, наричани Индиански закон. Канадското правителство искало да ликвидира управлението на Дългия Дом, с което индианците се чувствали независими и да наложи свой тип управление във вътрешната политика на коренната общност.

      Десгахе твърдо се противопоствил на всеки опит да се подрине авторитета на Конфедерацията. Неговата решителност да запази правата на ирокезите, застъпени в споразуменията от миналото, го подтикнала да потърси покрепа в лицето на британските власти. През 1921г. той заминал за Англия, за да се срещне с крал Джордж V, който обаче му отказал ауденция. Усилията му предизвикали силен медиен отглас, което накарало канадското правителство да го сложи на мерника си. Властите го подложили на тормоз, ала това не го уплашило. Като много други водачи Десгахе приел радушно действията на президента на САЩ ,Удроу Уилсон, който инициирал създаването на Лига на нациите, с която отчасти се целяло предоставянето на трибуна за по-малките народи по света. Натискът върху Десгахе обаче се засилил. Той бил принуден да изостави фермата си и бил подгонен от Кралската конна полиция. Тогава Дескахе решил да отиде в Европа и да се обърне към Лигата. Той използвал своя ирокезки паспорт и през септември 1923 пристигнал в Женева, където било седалището на Лигата на нациите. Там прекарал близо година в изготвяне на петиции, уреждане на срещи с чуждестранни делегати и в огласяване на несправедливостите, които Канада причинила на доскорошния си съюзник.

    Там, Десгахе бил сам, без пари и опора, но въпреки това продължавал да упорства в усилията си да даде гласност на ирокезите проблеми. Международната институция му обърнала гръб заради манупулациите на засегнатите от проблема британско и канадско правителство. Скоро постоянният стрес, на който бил подложен, започнал да разклаща здравето му. През януари 1925г. слаб и донякъде победен, той напуснал Женева. Опитал се да се върне във фермата при своята жена, но притесненото канадско правителство му отказало достъп. В крайна сметка намерил убежище в резервата на Тускарора край р.Ниагара. Той умрял на 25 юни 1925г. с разбито сърце и с лице, обърнато към обичаните от него земи на Гранд Ривър. Малко преди да се оправи на пътешествието си към Млечния път, на неговите роднини им бил отказан достъп да го видят за последен път на смъртния му одър. Великият Съвет на Онондага и до днес издава свои собствени паспорти, които са признати от Швейцария и още няколко страни, но не и от САЩ и Канада.


    Вечерта на 10 март,1925 г., болен от плеврит и пневмония, той направил своята последна публична реч. Негова трибуна бил радио микрофона в Рочестер. За пореден път, по-критичен от всякога, той се обърнал към Великите сили, които не зачитат исканията на малките народи:

    „ Моят дом се намира покрай Гранд Ривър. Страната ни се простираше до езерото Ири, докато сами не продадохме голяма част от нея. Там, преди 140 години, разполагахме със собствено крайбрежие и собствен флот от брезови канута. Вие наричате тези места Канада. Ние не. Наричаме това дълго 15км парче земя „Страната на Гранд Ривър“ и сме в пълното си право да го направим. Имаме черно на бяло обещанието на Джоордж III, че тя ни принадлежи завинаги, независимо от неговите наследници и че той ще пази това наше право.
Не сме вярвали, че ще доживеем да видим как британците нарушават свое споразумение. На вратата ни чука враг и Джордж V го знае добре, защото го известих, ала той не помръдна пръста си да ни подкрепи..[...]

     “Този, който отнема правата ни, несъмнено е наш враг.”

     „Преди няколко зими вие дойдохте при нас да ни се жалвате, че сте в голяма беда. Някакъв великан с голяма пръчка ви бе погнал. Ние ви помогнахме да го накажете. Много наши младежи се записаха доброволци и пожертваха живота си. Нямахте търпение да ги пратите да се бият във Франция. Сега ние идваме да ви споделим болката си. Нямаме намерение да свикваме събранията ви. Омръзна ни да призоваваме управлението на белите в Америка и Европа. Опитахме и това се доказа като неефективно. Вие знаете да боравите само с красиви приказки – ние искаме нещо повече. Отсега нататък искаме справедливост. След всичко, което ни се случи, това е най-малкото, което можем да искаме. Взехте половината от земите ни с войни над червения човек, в повечето случаи дори неоправдани, присвоихте още четвърт като подкупихте водачите ни и взехте по-малко от четвърт по честен и открит начин. Ако бяхте действали открито и честно, щяхте да получите една немалка част от земите ни...”


    “Правителствата във Вашингтон и Отава са сключили тайно партньорство. Следват политика, която цели да срине всяко червенокожо племе , за да владеят всяка педя земя. [...]В Отава наричат тази политика „ Индианско Развитие“. Във Вашингтон я наричат „Асимилация“. Ние, които сме беззащитните жертви я наричаме „тирания“.”

    “Ако това трябва да продължи, то по-добре елате с пушките и отровните газове, за да се отървете от нас. Направете го открито и без скрити игри. Зарежете преструвките, че имате право да ни подчиняват на своята воля. Правителствата ви правят това, като налагат чужди закони върху нас. Правят го подмолно. Как щяхте да се чувствате, ако бъдете завлечени в Мексико, осъдени по мексикански закони и заключени за нещо, което сте извършили у дома?”

неделя, 5 юли 2009 г.

Животът в гората



Жестокост и красота, битки и видения, приятелство и смърт, светлина и тъмнина са сплели длани в едно. Добрият и Злият Близнак прегърнати в дива схватка.