вторник, 29 септември 2009 г.

Indigenous - Things we do

Естествени начини за добиване на цветове при коренните народи

   

Природата прелива от багри и поради факта, че цветята, птиците и животните разполагат в изобилие с тях, човек също търси начини да оцвети живота си. Меките нюанси на утринната синева, когато слънчевият диск поглежда на изток омайвали сърцата на мъжете и жените и ги карали да бленуват за цветовете на природата. Така от древни времена коренните народи изучавали растенията и минералите, докато не открили, че природата ги е дарила с неизброими възможности да творят цветове. Те се спотайвали в корените, кората, клоните, листата, цветовете, плодовете, прашеца на редица дървета, храсти, билки, цветя и мъхове.

    Откакто през 1856г. английският химик Уилиям Пъркин случайно открил възможността да извлича бои от каменовъглена смола, така наречените анилинови бои, употребата на естествени багрила напълно западнала. С бързото развитие на индустрията на анилин в Англия, САЩ и Германия изкуствените бои тотално заменили естествените. Новият начин бил по-ефективен и траен, но не бил никак безвреден за здравето, а и цветове нямали онзи мек природен оттенък, с който са характерни естествените цветове.

    Днес се забелязва възраждане на интереса към старите познания за добиване на естествени цветове. Съвременният човек започва да осъзнава безсмислието и празнотата от пазаруването на бездушни продукти и все повече изпитва желание да влезе в „бутика“ на природата, където всичко е живо и красиво и където всяко усилие се възнаграждава.
Най-малкото няма да носи етикет „Made in China“.

Естествените бои могат да се използват само върху естествени материали - за оцветяване на различни памучни и вълнени нишки, на дървен материал, кожа, животински косъм, пера или игли от бодливец. Обикновено носителят на цвят трябва да се комбинира с някакъв вид естествен фиксатор като стипца, вар, прах от камък, сол, пепел. Малко са тези растения като
Bloodroot (Sanguinaria canadensis) които не изискват фиксатор. Растителните багрила предлагат голямо разнообразие от жълт и червен цвят, но са бедни на цветове като синьо, зелено и черно, затова племенните народи използват минерални и почвени носители на тези цветове.
Най-често употребяваният метод включва приготвянето на разтвор от сместа на цветоносителя и фиксатора, след което материалът за боядисване се оставя в него, докато придобие желаният от нас цвят. Неговата наситеност зависи от броя на потапянията в разтвора или от продължителността на киснене в него.

За червен цвят

Земен лишеи -- Parmelia conspera – цялото растение
червен бъз Sambucus pubens - плодовете
червена върба - Salix laevigata - вътрешната кора
бяла елша - Alnus incana - вътрешна и външна
кучешки дрян - Cornus stolonifera – вътрешната кора
смрадлика - Rhus glabra - семена, стъбло, околоплодник
канадска ела – кората
теснолиста юка – сока
планински махагон - Cercocarpus breviflorus – корен и кора
бяла бреза – кора
коприва- цялото растение
корен от канадска сангвинария

Рецепти на коренните народи

Извлича се сока на лапад от сорта Rumex Venosus и се смесва с пепел. Сместа се вари и се охлажда. На същия принцип меномини използват очебоец (potentilaa tormentilla) или стрит хематит. Ирокезите най-често варят корените и плода на смрадлика. После прецеждат разтвора и добавят соковете на горски плодове или стрит на прах корен от тревисто растение galium. Предметът, който желаят да боядисат се пуска в сместа и се оставя да поври няколко минути. След като го извадим, предметът се охлажда в студена вода и се потапя в сапунена вода. Накрая се плакне в топла вода.

Друг стар метод е да се вари вътрешната част на брезова кора и кучешки дрян. Пълнят се две чаши със стрита на прах кора на кедрово дърво и се пресяват с тензух, след което се добавят към разтвора. Предмета за боядисване се добавя в него, когато сместа е в процес на варене.


Жълт цвят

камшиче - Agrimonia gryosepala – цветове
ранилист или чистец Stachys palustris - цялото растение
къпина – плода
лапад – корен
шипка – цялото растение
куркума – корен
черна върба Salix nigra - кора
сладка акация - Acacia farnesiana
сърма - Coptis trifolia – корен
див слънчоглед - цветове
блатиста мирта - Myrica gale -семе
див ревен - Rumex hymenosepalus -корен
гигантска тръстика – прашец

Навахо използват цветоносните връхчета на местното растение Bigelovia graveolens. Те се варят в продължение на шест часа, докато се образува жълт цвят. Към него се добавя стипца, която предварително е загрята върху огън и е придобила вида на каша. Меномини използват жълт лапад (rumex crispus). Листата се варят заедно със стеблата и след като сместа се поохлади се слага предмета за боядисване, например игли от бодливец. Оставя се за повече от 12 часа. На сутринта ще имаш игли с прекрасни жълти багри.

Още един начин включва употребата на семена от блатиста мирта. Те се стриват, добавят към вода и варят 15 минути. Предметът за боядисване се добавя и се вари още 15 минути. След като се извади, се измива в сапунена вода, плакне се и се оставя да съхне.


Черно

ясен – кора
американски лешник – кора
бодлив дъб Juglans cinerea – кора
хикория – ядка

За черния цвят се изискват по-специални познания, но пък индианецът го прави толкова добре, че успява да устои на капризите на времето с години. Навахо използват листата и стръковете на ароматната смрадлика (rhus aromatica), които варят пет-шест часа. Стрива се на прах доволно количество жълтеникава охра и се слага на огън, докато покафенее. Към получения резултата се добавя стрита на прах смола от пинии ( pinus edulis).Сместа къкри на огъня до придобиването на тъмен кашест вид. Сетне се прибавя към сварената смрадлика. Бърка се известно време и се прецежда. Резултатът ще изглежда като черна течност прилична на мастило.
Друг начин, разпространен сред мохок, е да се свари стрита желязна руда с шикалки от дъб. Ирокезите са добивали черен цвят и от варене на вътрешнокорието на орех и лешник. Предметът се слага да се вари заедно с корите. После се изважда и изсушава. Процесът се поватаря, докато предметът придобие тъмен цвят.

Зелено:

Дървени изделия като купи, кошници и лъжици често се оцветяват в зелено с помощта на блатна пяна, наричана „жабешка плюнка“. Друг стар начин е меден предмет да се накисне в урина. Когато се получи наситен цвят, разреждаме течността с вода. В региона на Оклахома са добивали зелен цвят от един вид зеленикава глина, която се намирала в местността.

Синьо:

водна лилия – корен
бъз – плод
Делфиний ( Delphinium scaposum) – за светло синьо
слънчогледови семена - за тъмно синьо


Оранжево:

куквича прежда Cuscuta paradoxa -лоза

Лилаво:

плод на бъз
плод на боровинка
клен – гнило дърво

Кафяво:

американски орех – люспи, външна обвивка
бор – шишарка
черна върба – кора
черен орех – шушулка на ядката


Най-доброто багрило обаче си остава глината. Жълтото и червеното се правят от охра, а често червеният цвят се добива и от стрит железен оксид. Бялото се извлича от каолин или гипс. Черното от въглища или графит. Глината се смесва с някакъв вид животинска мазнина, за да се втечни и да се маже като масло.

Най-мързеливият начин да бъдеш "шарен" е като събереш различни пера. Без да е необходима никаква обработка по тях перата са до днес естествено украшение за танцьори и певци. Кълвачът може да те дари със своите черни или червени пера, дивата патица със зелени багри, авлигата с оранжева украса, чучулигата ще те оцвети в жълто, пъдпъдъка в черно, жерава в бяло. Стига само да имаш желание да носиш "природна конфекция" и да имаш малко тютюн под ръка, светът те дарява с безмерно богатство от възможности!

Cherokke war dance

Sit by my fire - various indigenous artists

неделя, 13 септември 2009 г.

Декларация на незаинтересуваността



От Орая Сънуващата В Планините

Не ме интересува как си изкарваш прехраната.
Искам да знам какво те наранява и дали смееш да мечтаеш за срещата с това, за което копнее сърцето ти.
Не ме интересува възрастта ти.
Искам да знам би ли рискувал да изглеждаш като глупак в името на любовта, на твоите мечти, заради приключението да бъдеш жив.
Не ме интересува кои планети кръжат около твоята луна.
Искам да знам докосвал ли си центъра на собствените си терзания, оставал ли си отворен за живота, въпреки предателствата спрямо теб, или си се свивал и затварял от страх, че болката ще се повтори.
Искам да знам можеш ли да живееш с болката – моята или твоята – без да се опитваш да я криеш, заглушаваш или “поправяш”.
Искам да знам можеш ли да живееш с радостта – моята или твоята; можеш ли да танцуваш диво и да оставиш екстазът да те завладее до върховете на пръстите ти, без да ни предупреждаваш, че трябва да сме предпазливи, да сме реалисти и да не забравяме колко ограничен е човекът.
Не ме интересува дали историята, която ми разказваш, е истинска.
Искам да знам способен ли си да разочароваш някого, но да останеш верен на себе си; в състояние ли си да понесеш обвинението, че си предател, непредавайки собствената си душа.
Искам да знам можеш ли да бъдеш предан и така да заслужиш нечие доверие.
Искам да знам умееш ли да забелязваш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден.
Искам да знам можеш ли да приемеш поражението – твоето или моето – и въпреки това да се изправиш на брега на езерото и да изкрещиш към сребърния диск на луната: “Да!”
Не ме интересува къде живееш или с колко пари разполагаш.
Искам да знам можеш ли да се изправиш на крака след нощ на горест и отчаяние, изтерзан и разбит, и – въпреки всичко – да направиш необходимото за децата.
Не ме интересува кого познаваш и как си дошъл тук.
Искам да знам ще застанеш ли с мен в центъра на огъня, без дори да ти хрумне да побегнеш.
Не ме интересува къде или какво, или от кого си учил.
Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко останало рухва.
Искам да знам можеш ли да останеш насаме със себе си и наистина да се чувстваш добре в собствената си компания.

четвъртък, 3 септември 2009 г.

"Дърветата останаха последни"




    Гората беше отначало тук. Тя възникна ведно със земята, дълго преди човека. Веднъж в ония прастари времена, Великият дух поиска да направи едно пътешествие по света, за да види своето дело. Той изпрати една бяла птица, която пръскаше капки от небесния извор над земята. Навсякъде, където паднаха капките, се образуваха потоци и реки и те пресякоха реката като жилки на кленов лист. В земите, в които не шуми вода и лес, Великият дух не е стъпвал по време на пътешествието си. Към тях не принадлежи страната на индианците, защото там открай време растяха така нагъсто дървета, както тревата в прерията. Безбройни лета и зими преминаха над гората. Малцината индианци, които живееха в нея, не пречеха на нейното съществуване, а животните ѝ принадлежаха тъй, както листата към дърветата.
Но един път се появиха светлокожи хора и започнаха да секат с железни брадви отвори в зеления покрив на леса. Малки и дребни отначало, почти незабележими, отворите се разширяваха, както огънят в прерията есенес, и гората избяга. Но белите я преследваха по петите и дърветата се дръпнаха по-нататък – чак до първите вериги на планините. И тук не намери спокойствие гората, защото поселниците я последваха в долината на Юниата между Алеганите и Уилсберген.
Най-напред изчезнаха индианците, се си отидоха животните. Дърветата останаха последни.

Така започва една от любимите ми книги, "Синята птица" на Ана Юрген.