четвъртък, 30 декември 2010 г.

Как се правят прериен тип мокасини (How to make plains style moccasins)



Казват, че мокасините са най-важната част от облеклото на коренния американец. Мокасините са особено важни, защото изразяват отношението на човек към пътя, по който върви и към Майката Земя. Колкото по-красиво извезани са те, толкова по-красив и свещен ще е пътя му пред него.Толкова по-голяма почит оказва на Земята. Ако вървиш с мокасини, характерни за съседното племе, значи изповядваш светогледа и вярата на съседното племе. Двете са свързани, както човек е свързан с родните си места. Да дадеш нови мокасини на току що заловения пленник е като да му дадеш нов живот. Приеме ли ги, пленникът трябва да поеме по Нов път, вече като роднина на доскорошния враг.
Да оставиш чифт чисто нови мокасини на погребалното скеле е задължителна част от обредите. Покойникът трябва да поеме в своя най-красив вид по пътя към Небесната Земя.

Каквито мокасините, такъв и човекът...

How to make Moccasins Vol.1 Plains Indian Style

Линк за сваляне:

http://www.megaupload.com/?d=8OLW4D1X

сряда, 29 декември 2010 г.

Всичко за пау-уау събoрите (Pow wow Trail Episodes)



По-долу има линкове от някои епизоди на Pow wow trail, пресъздаващи в детайли атмосферата на индианските събори.

из статията на Л.Кюмюрджиев "Когато тъпанът говори и Орловите пера танцуват"

"Словосъчетанието "пау-уау" идва от езика на група племена от атлантическото крайбрежие на Северна Америка и първоначално е означавало "шаман" или "събрание /съвет/ на шамани". Предполага се, че първите европейски заселници погрешно започнали да наричат "пау-уау" всяко голямо събиране на индианци. По-късно, когато много коренни американци започнали да си служат с английския език, те на свой ред възприели това словосъчетание като своеобразен международен термин. Така днес пау-уау е понятие, което всички племена на северноамериканските индианци употребяват за своите танцови фестивали и празненства.

Някогашните индиански танци са били свързани с племенни ритуали - военни, ловни и други.

Техники за бродиране - филм (Native beading techniques)



The attributes of the so-thought-of 'common' glass bead held important cultural associations for many Natives: the form resembling a seed or berry, the clarity and hardness of natural crystalline minerals, the polished surface reflective like water, not to mention the associations of certain colors. Working under French direction, in 1524, Verrazzano's confusion is demonstrated: "They do not value gold because of its color; they think it the most worthless of all, and rate blue and red above all other colors... the same was true for metals like steel and iron, for many times when we showed them some of our arms, they did not admire them, nor ask for them, but merely examined the workmanship", and further "The things we gave them that they prized the most were little bells, blue crystals, and other trinkets to put in the ear or around the neck" (in Wroth: 1970).



Линкове за сваляне:

How to Bead Native American Style Volume 2: Lazy Stitch Beadwork-

http://www.megaupload.com/?d=H5VIG511

How to Bead Native American Style Volume 5: Two Needle Applique Stitch-

http://www.megaupload.com/?d=CUJZQ4O2

четвъртък, 23 декември 2010 г.

Запад - Уиопеята ( The West Wind)

из есето на Мериан Скербъроу "Отражения на Свещения кръг"



Преди много години бях застанала на висока отвесна скала в Южна Дакота и гледах на запад. Виждах Паха Сала (Черните хълмове), очерта­ни на хоризонта. Беше по залез и небето бе обагрено в розово, синьо-жълто, виолетово и украсено с огромно оранжево Слънце. В миг съгледах сър­дити облаци в индигово и сив дъжд се спусна над хълмовете. Светлината на светкавица проблесна и се сля с тази на слънчевите лъчи, промъкнали се през пукнатините в облаците. Беше възхитително. Стоях, прикована от гледката на бурята, вилнееща под залязващото слънце. Стоях там толкова дълго, че едва успях да избегна дъжда, който се изля близо час след първа­та поява на буреносните облаци. Тази изпълваща с благоговение сила виж­дам, когато мисля за западната част от Свещения Кръг.

How to dance native american style



Филмчето е за начинаещи и показва основните стъпки за мъже и жени при прерийните танци:

линк за сваляне:

http://www.megaupload.com/?d=OQ05IIAF

понеделник, 20 декември 2010 г.

War against the indians



ПО-долу има линкове за сваляне на трите части:

Ето и кратка рецензия:

War Against the Indians gives us the Native American perspective of the last five hundred years, beginning with the landing of Christopher Columbus (who, not surprisingly, is far from a hero in their opinion), and ending with the current treatment of Native North Americans. Films like Dances with Wolves have attempted to present a different perspective of American Indians in fiction; War Against the Indians does the same thing in fact.

In order to better explain why Native Americans reacted as they did to the arrival of the White Man, producer/writer/director/narrator Harry Rasky spends time giving a condensed primer of American Indian mysticism.

четвъртък, 16 декември 2010 г.

Индианци са идвали в Европа близо 500 години преди Колумб?


Около 5 века преди Христофор Колумб да тръгне на пътешествие, което ще доведе до откриването на Америка, поне една индианка вероятно е дошла на Стария континент с кораб на викингите, съобщава статията на Трейси Уотсън в "Нешънъл джиографик" (тук със съкращения). Това предположение възникна въз основа на провокиращи резултати от ДНК анализ.

Анализирайки типовете ДНК, които се предават само от майка на дете, учените откриха 80 живи исландци, които притежават генетична вариация, подобна на характерната за коренните жители на Северна Америка.

Авторите на проучването теоретизират, че генната сигнатура е навлязла в исландските кръвни линии някъде около 1000 година от н.е., когато се е родило първото дете-хибрид между викинг и индианка. Предположението съвпада с историческите данни, които говорят, че викингите са открили Гренландия точно преди края на хилядолетието, а после бързо продължили до земите на съвременна Канада. Исландците дори основали селище в Нюфаундленд и то просъществувало около десетилетие.

събота, 11 декември 2010 г.

Как се прави сънохващач - документален филм



линкове за дърпане:

http://www.megaupload.com/?d=Z035RITK - това е единият от двата филма,които има по темата.

http://www.megaupload.com/?d=KSKZ7T35 - това е другият

Легендата за Сънохващача


Преди много време, когато светът бил млад, един стар Духовен водач от народа Лакота отишъл на върха на висока планина и получил видение.
В това видение, Иктоми, великият Правещ Номера и учител по мъдрост се появил във формата на паяк.
Иктоми говорил на старейшината на Свещения език, който само Духовните водачи от Лакота могат да разберат.
Докато говорел, Иктоми, паякът, взел от старейшината върбовия му обръч, на който имало пера, конски косми, мъниста и дарове за Духовете и започнал да плете мрежа.
Той говорил на старейшината за циклите на живота… Как всички ние започваме живота си като малки бебета, след това навлизаме в детството, после - в зрялата възраст и най-накрая достигаме до старостта, когато трябва да се грижат за нас като за деца и така изпълваме последния цикъл.
"Но, - казал Иктоми, докато продължавал да плете мрежата, - през всеки период на живота има много сили - някои добри, а други лоши. Ако слушаш добрите сили, те ще те насочват в правилната посока. Но ако слушаш лошите, те ще те наранят и ще те отведат в грешната посока".
Той продължил: "Има много сили и различни посоки, които могат да ти помогнат или да ти попречат да живееш в хармония с природата, с Великия Дух и всички негови прекрасни учения".
През цялото време, докато говорел, паякът продължавал да тъче мрежата, като работел от периферията и наплитал към центъра на кръга.
Когато Иктоми спрял да говори, дал на старейшината мрежата и казал: "Погледни, мрежата е идеален кръг, но има отвор в центъра на кръга.Използвай мрежата да помагаш на себе си и на твоя народ да постигате целите си. Използвай я, за да помaга на вашите идеи, сънища и видения. Ако вярвате във Великия Дух, мрежата ще улавя добрите идеи, а лошите ще отпраща през отвора".
Старейшината предал своето видение на народа си и сега Сиуксите използват Сънохващача като символ на мрежата на техния живот. Те окачват Сънохващача над леглата си в своите домове, за да отсява техните сънища и видения. Добрите неща от сънищата им се улавят в мрежата и остават съхранени там… а лошите неща излизат през отвора в центъра на мрежата и не са вече част от техния живот.
Те вярват, че Сънохващачът показва посоката на тяхното бъдеще.

линкове за дърпане:

http://www.megaupload.com/?d=Z035RITK - това е единия от двата филма,които имам по темата.

http://www.megaupload.com/?d=KSKZ7T35 -това е другия филм по темата.

The Battle for Whiteclay - documentary





http://battleforwhiteclay.org/

линкове за дърпане:

http://www.megaupload.com/?d=67W1GF9X - първа част

http://www.megaupload.com/?d=37HQIDX0 - втора част

The State of Nebraska’s refusal to halt alcohol sales to the dry Pine Ridge Indian Reservation from its border town of Whiteclay gets an in-depth look in this new documentary about a century-old problem. Four off-sale beer stores in this 14-person hamlet sell over 11,000 cans of beer a day to an Indian clientele with virtually no legal place to drink it. Struggling with crippling poverty and epidemic alcohol abuse that afflicts 4 out of 5 families, the Oglala Sioux Tribe has for decades banned the sale and possession of alcohol on their reservation.

The Battle for Whiteclay follows Indian activists Frank LaMere, Duane Martin Sr. and Russell Means through the streets of Whiteclay to the halls of Nebraska’s State Capitol in their efforts to end alcohol sales in the place many have dubbed “skid row on the prairie.” Here is an inside look at an important contemporary conflict pitting American Indian rights against state and local governments in the United States.

The Battle for Whiteclay was awarded Best Political Documentary at the 2009 New York International Independent Film Festival.

линкове за дърпане:

http://www.megaupload.com/?d=67W1GF9X - първа част

http://www.megaupload.com/?d=37HQIDX0 - втора част

вторник, 7 декември 2010 г.

Статия за Орловият кръг в неделния брой на 24 часа

Намерили са й място между разделите за храна и секс. Въпреки доброжелателността и вдъхновението на авторката й, Мила, статията има леки неточности и в някаква степен е типична. Обща и повърхностна или стандартната визитна картичка, така да се каже, което според мен се дължи на прибързаността и желанието да се форсират нещата, за да излезе точно в този неделен брой. Разбира се редакторската колегия на 24 часа е дала своя принос да съкрати, обобщи и озаглави статията по този елементарен начин.



В БЪЛГАРИЯ ИМА 30 ИНДИАНЦИ

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=698307

"Да си индианец, не означава червен цвят на кожата, а определен начин на мислене", казва съвременният духовен водач и политически активист на ирокезите тускарора Били Майлз. Според това правило индианците в България са поне тридесетина - членовете на Българското индианско общество "Орловият кръг".

Основано преди 20 г. от група любители на културата на коренните американци, днес то е сплотена общност от хора, избрали да бъдат, както казват те, цялостни личности. Няма европейска държава без индианско общество. Българската организация е най-младата и най-малобройната.

Членовете на "Орловият кръг" разказват историите си увлекателно. Обясняват, че за индианците разказването е вид свещенодействие, чрез историите говорещият предава на слушащите сила. Във всекидневието си те са хора с разни професии и с възрастова разлика от почти 40 г. Най-младият член е индологът Николай Янков - на 26 г., а най-възрастният "индианец" е 61-годишен психиатър от Плевен...

петък, 3 декември 2010 г.

Нови интересни сайтове

Ето новите връзки, които добавям към сайта:

http://www.bushcraft.ridgeonnet.com/index.htm - страхотен сайт за племенни умения
-------------
http://www.ushist.com/index.shtml - сайт за реенектори, дрехи и антики

------------

http://www.nmai.si.edu/subpage.cfm?subpage=sitemap - Музей на американския индианец

------------
http://www.nmai.si.edu/exhibitions/first_american_art/firstamericanart.html - прекрасна колекция от индиански предмети на изкуството

-----------------
http://www.icollector.com/auctionprint.aspx?as=13075 - индианско изкуство

------------
http://www.mccord-museum.qc.ca/scripts/explore.php?Lang=1&tableid=11 - колекция от индиански предмети, дрехи и аксесоари

--------------

http://www.questia.com/app/direct/SM.qst - много онлайн книги и статии по темата

--------------
http://www.womenofthefurtrade.com/default.php - много материали за жените последователки

--------------
индиански форуми

http://amertribes.proboards.com/index.cgi

http://woodlandindians.org/forums/index.php

http://lbha.proboards.com/index.cgi?board=Indians

четвъртък, 2 декември 2010 г.

Биографичен филм за Лудият кон (Crazy horse - the last warrior) 2005



Линк за дърпане: http://www.megaupload.com/?d=3V0IAJEE

He fought to the end to protect the lands that had been his people's since time immemorial. His death marked the end of an era. Crazy Horse cut his teeth fighting with the Olgala chief Red Cloud against United States troops in Wyoming. He earned a place in legend and signed his own death warrant for his role in Custer's last stand. BIOGRAPHY travels back to the waning days of the frontier for a revealing portrait of one of the great Indian leaders. Leading historians and elders of his Sioux tribe offer their take on his life and legend, while period accounts, art and artifacts show the fervor that marked his pursuit and capture by U.S. forces after the Little Big Horn. Join BIORAPHY for a stirring profile of a noble warrior who gave everything he had in a desperate and futile struggle to preserve the freedom and dignity of his people.

Линк за дърпане: http://www.megaupload.com/?d=3V0IAJEE

понеделник, 29 ноември 2010 г.

Songkeepers - филм за ролята и значението на флейтата



Five distinguished traditional flute artists — Tom Mauchahty-Ware, Sonny Nevaquaya, R. Carlos Nakai, Hawk Little John, Kevin Locke—talk about their instrument and their songs and the role of the flute and its music in their tribes.

SONGKEEPERS is an exceptional visual and aural representation of the Native American flute's evolution. This is achieved through the exceptional music, scenery, historical content and compelling words and flute performances of all the artists. The deep, insightful comments from everyone in this film stir the emotions and truth within the heart and soul. To hear the true meaning of the flute and its traditions from the individuals who are living it, is truly extraordinary and awesome. SONGKEEPERS fills the void in the flute information link. It reveals the truth of what the flute was and what it is today. The ending of this film, in particular, leaves the viewer in a deep and profound silence, overwhelmed by the presence and depth of feeling that the Native American flute invokes from all who play and speak about it.

Връзка за сваляне:

http://www.megaupload.com/?d=R2PYC40Q

вторник, 23 ноември 2010 г.

събота, 20 ноември 2010 г.

Ден на Американското индианско наследство в София (Celebrating the month of American Indian Heritage in Sofia)

Грънчараят от сенекския (ирокезки) резерват Катарюга, щата Ню Йорк, Питър Джоунс Изправената Дъска гостува в България по покана на американското посолство в София по случай отбелязването на месеца на американското индианско наследство в САЩ и Канада. Един добросърдечен и леко свит занаятчия, който мисли, чувства и говори чрез езика на глината, тялото на Майката Земя. Това е първото му излизане извън САЩ и вярвам, че това, което е видял и усетил тук го е вдъхновило и ще бъде пресътворено в бъдещите му творби.

Повече за престоя му тук може да видите в следните линкове:

http://www.dnesbg.com/index.php?page=Ne ... e&id=18455

http://bnt.bg/bg/news/view/41079/pityr_ ... i_izkustvo

По-долу има снимки от събитието на 17-и ноември в Американския център. Скоро ще кача и видео.



вторник, 9 ноември 2010 г.

Историята на Нямащата Мокасини (The story of "The Woman with no Moccasins"




Из "The Lakota Way", превод Калин Иванов


Сред нас (лакота) възрастните са най-добрия пример за това как трябва да живеем живота си. Такъв човек била една старица, наричана Нямащата Мокасини. Тя живяла във времената преди идването на конете. Това е нейната история.

Нямащата Мокасини и нейният мъж, Трите Рога, живели дълго. След шестдесет и седем зими косата ѝ имала цвета на нов сняг,а линиите по лицето ѝ показвали безбройните пътеки, които била извървяла. Тя била известна надлъж и нашир със своите умения в бродирането. Много жени идвали да усвоят нейното знание и въпреки всичко това тя била позната основно като жената на Трите Рога.

Трите Рога бил мъж със силна репутация. Той бил воин. През живота си спечелил много, много бойни отличия. Копието,към което били привързани орловите му пера, било двойно по-дълго от човешки бой. Той имал седемдесет зими зад гърба си, но стоял изправен и висок, а косата му била сребристобяла. В селото всички се обръщали към Трите Рога за съвет и изглеждало сякаш винаги го е имало , и когато той се разболял и легнал на смъртното си легло цялото село не можело да повярва. Много хора отишли да почетат умиращия водач. Когато Трите Рога научил за всичките пристигнали, той помолил най-възрастните сред тях да влязат в шатрата му.

петък, 5 ноември 2010 г.

Къде сбърка белият човек...( Where did the white man go wrong )



Веднъж вождът Двата Орела (на снимката) бил запитан от служител на американското правителство.

– Наблюдаваш белия човек вече деветдесет години. Виждал си го как воюва, какви технологии открива. Виждал си прогреса му и щетите, които нанася.

Двата Орела кимнал одобрително.

Служителят продължил:

–Вземайки предвид всичко това, какво е твоето мнение - къде сбърка той по пътя си.

Двата Орела се вгледал в държавния служител и отвърнал:

– Когато белите открили тези земи, те били стопанисвани от индианци. Нямало такси, нямало данъци. Имало бизони и бобри в изобилие, чиста вода в изобилие. Жените се трудели, свещените хора били свободни да вършат своето, мъжете ловували по цял ден и любели жените си по цяла нощ.

Сетне вождът се облегнал назад в креслото си и казал с усмивка:

- Само белият човек е достатъчно глупав да си мисли, че може да подобри система като тази.

четвъртък, 28 октомври 2010 г.

Юг, Итокагата - Лечение



Размисли върху духовността и космологията на лакота - продължение

Мериан Скербъроу (САЩ)

Юг, Итокагата - Лечение

Когато не се чувствам добре, по пладне излизам и заставам със затво­рени очи и с лице, обърнато към слънцето. Чувствам как топлината се просмуква в мен и прониква в костите ми. Правя го и когато съм угнетена и объркана. Слънцето лекува и помага, дори когато е ослепително горещо и въздухът е влажен. То действително ми дава сили, когато съм депреси­рана, и дори ми се струва, че след пет минути под слънчевите лъчи за­почвам да мисля по-ясно. Когато си представям юга, всъщност мисля за лекуващата сила. Силата, която прогонва всички сенки от живота.

Югът е честен. Той е лятото, юношеството, пладнето и прогреса. Югът
е посоката, към която са обърнати всички хора. Когато се нуждаеш от не­що, обърни се към Праотеца от юг, Окага - той винаги ще помогне. Прате­ник на Окага е прерийната чучулига. Смята се, че тази птица може да
говори езика на лакота. Тя често се появява в различни истории като по­мощник на хората. Считана е за птица, която винаги помага и рядко влиза в конфликт с капризните човешки същества.

В моето видение птицата на юга е лебедът.

сряда, 27 октомври 2010 г.

Уинебаго (Winnebago historical photos)


(Хо-чук - „нашите хора") - племе от сиукското езиково семейство, живяло около Грийн Бей, на територията на днешния щат Уисконсин. Макар и роднини на прерийните земеделци от племената ото, айова и мисури, уинебаго принадлежали по-скоро към индианската култура от Североизточния горски регион. Били в съюз със сауките и фокс, воювали срещу ирокезите и оджибуей. Подкрепили саукския вожд Черният Ястреб във войната му срещу американците. След поражението загубили племенните си територии и се преселили на територията на съвременния щат Небраска. По-късно някои уинебаго се завърнали по родните си земи, където получили малък резерват. Общият брой на племенните представители в Небраска и Уисконсин днес възлиза на 3100 души.
Young Eagle


петък, 22 октомври 2010 г.

Отражения на Свещения Кръг

Размисли върху духовността и космологията на лакота - първа част

Мериан Скербъроу (САЩ)



Какво представлява Магическото колело?

Медицинското (магическото) колело е метафора на живота и инструк­ция към хората (хунунмпа) как да живеят в хармония (да вървят по Черве­ния Път), докато учат уроците, които същият този живот трябва да им предаде. То по някакъв начин е много подобно на даоистките символи Ин и Ян. Изобразява се като разделен на четири кръг и е почти универсален символ на Земята и Четирите Посоки.

Бих предпочела термина "свещен кръг" (чангяешкауакан), защото упот­ребата на "медицинско колело" се нуждае от цялостно предефиниране, за да бъде този термин приближен до разбирането на лакота. Общоприетото схващане за "медицина" е като за нещо, което има отношение към теб, когато си болен, и думата не носи алюзия за свещеност или тайнственост. Колелото, взето като предмет, не е съществувало за хората от Северна Аме­рика преди идването на европейците. Лакота обаче правели церемониал­ни обръчи и разбирали кръга като метафора на смяната на сезоните и хода на човешкия живот. Така словосъчетанието "медицинско колело", макар да е картинно описание на тази метафора, не изразява много добре на английски език идеята за тайнствения и изпълнен със сила начин, по кой­то се разгръща животът.

Семиноли( Seminoles - historical photos)


Семиноли („бегълци") - племе от мускогското езиково семейство, родствено на крийките (според други изследователи, тези индианци водят произхода си от народа тимукуа). Семинолите обитавали горите на южна Джорджия и северна Флорида. Препитавали се предимно с лов. След като американското правителство се опитало да ги изсели в резерват, семинолите подели съпротивителна война, продължила почти без прекъсване близо три десетилетия. Индианците се преселили в блатистите области на Флорида, където по-лесно се защитавали от американската армия. След пленяването на легендарния им вожд Оцеола (Асси-айоло, Пиещият Черна Вода) и подписването на няколко договора от примиренчески настроени водачи на племето, по-голямата част от семинолите била преселена в Оклахома. Там днес обитават около 4000 семиноли, а други 1800 все още живеят във Флорида.



Seminole women - 1877


петък, 15 октомври 2010 г.

СКАЗАНИЯ ЗА СТАРЕЦА (Tales about Na'pi -The Oldman)

/Как е създаден светът според чернокраките/
Из "Магическата Шатра" на Дж.Гринел


Много отдавна всички животни от равнините го чули и го познали; всички птици във въздуха го чули и го познали. Щом заговорил, всички твари, които създал, го разбрали - птици, животни и хора.

Старецът странствал на юг оттук, създавайки хората. Той дошъл от юг и поел на север, правейки животни и птици ей-тъй, както си вървял. Най-напред сътворил планините, прерии­те, горите и храстите. Сетне продължил на север, като по пътя правел разни неща - тук-таме прокарвал реки и им слагал во­допади, тук-таме оцветявал почвата в червено - изобщо нареж­дал света така, както го виждаме днес. Той направил Милк-ри-вър (Тстои), сетне я прекосил и понеже бил уморен, се изкачил па едно малко хълмче и легнал да си почине. Докато лежал по гръб, проснат на земята с протегнати ръце, той отбелязал с ка­мъни очертанията па тялото си - глава, ръце, крака и всичко останало. Тези скали могат да се видят там и в наши дни. След като си починал, Старецът се отправил пак на север, но по пъ­тя се спънал в една могилка и паднал на коленете си. Тогава казал: "Ти си лошо място за препъване", и издигнал там два големи хълма, които назовал Коленете; те се наричат така и до ден-днешен. Сетне продължил на север и с някои от скалите, които носел със себе си, направил хълмове Суитграс.

Саук (Sauks -historical photos)

Саук („народът на жълтата пръст") - войнствено алгонкинско племе от региона на Североизточните гори. Живели са на територията на сегашните щати Уисконсин и Илинойс. Близки роднини и съюзници с племето фокс (мескуаки - „народът на червената пръст"), те съвместно воювали срещу ирокезите, оджибуей, източните сиукси и осейджите. Били заклети врагове на французите - в колониалните войни подкрепяли англичаните. По-късно застанали на тяхна страна и срещу американците. Сауките и фокс участвали в повечето големи войни в Североизточния горски регион. През 30-те години на XIX в. въстанали срещу намерението на американското правителство да ги засели в резерват - това събитие е известно в историята като „войната на Черният Ястреб". След поражението им били преселени първоначално в Айова и Канзас, а по-късно - в Оклахома. Днес там живеят около 2000 сауки и фокс. Близо 1000 представители на племето фокс населяват резерват в щата Айова.

Shining River - 1890



Bear In The Fork of a Tree - 1858


сряда, 6 октомври 2010 г.

Разделеното мислене и Червеният път (The divided thinking and the Red Path)


подготвил: Десислава Драгиева

"Мислещите хора се поздравяват, като си поставят един на друг въпроси. Питането, с което ви поздравявам, е единственото, с което до този час се опитвам да питам все повече. Познато е под названието "въпрос за битието"

Мартин Хайдегер

Доминиращият възглед на съвременната култура е възглед на разделеното съзнание. Става дума за един уникален начин на мислене, наложил се не без помощта на средствата на модерната технология и погълнал всички алтернативи. Уникалността му е по отношение на безграничното самоостойностяване на Аза в комбинация със свръхагресивност и стремеж към асимилация. Основните градивни конструкти на този възглед в психологически план са постулатите за линейното време и върховенството на разума (т.е. ума, аза). Полето на религията се обема от сянката на божество - монотеистичен тип, на което всичко природно и човешко е чуждо. В социален план комбинацията от двете плюс идеята за материален просперитет поражда поведение, базирано върху насилието и демонстрацията на надмощие - полово, расово, класово. Европейската хуманистична мисъл отдавна говори за криза, която Албер Камю сполучливо определя като "кризата на човешкото". "[...] Позволете ми да се опитам да изброя най-ясните симптоми на кризата - казва той. Те са следните:

понеделник, 4 октомври 2010 г.

неделя, 26 септември 2010 г.

Шестте Нации - Six Nation (Iroquois) historical photoes

Шестте нации (самоназвание ходеношони - „народът на Дългия дом") - могъща лига от пет племена - мохок, онейда, онондага, каюга и сенека, към която по-късно се присъединява и племето тускарора. Населявали главно земите на днешния щат Ню Йорк, но владеели и части от съседните канадски територии по река Сейнт Лоурънс. Ирокезите били изкусни земеделци, макар че се препитавали и с лов. Спазвали стриктно „Закона на Великия мир" между включените в съюза племена, но воювали с почти всички останали от района на Североизточните гори - абенаки, оджибуей, хурони, ленапе, саук и фокс, отауа, мохикани и много други. В англо-френските колониални войни взели страната на англичаните, докато по време на Американската война за независимост част от тях останали лоялни към английските си съюзници, но други се присъединили към американците. Това довело до потъпкване на „Закона за Великия мир" и лигата на съюзените ирокезки племена дори временно прекратила съществуването си. По-късно тя била възстановена. Днес ирокезите са един от най-запазените в традиционно отношение индиански народи. Те населяват няколко резервата в щатите Ню Йорк, Уисконсин и Оклахома, както и в канадската провинция Квебек. Общата им численост възлиза на около 40 000 души.

Street in Kahnawake



Mohawk group with the mayor of Monreal -1869


понеделник, 20 септември 2010 г.

Концепции за живота и смъртта и погребални обичаи при западните сиукси ( Burial rites and conceptions among the western sioux indians)




Теодор Кошев

В специализираната литература няма единно мнение относно философските интерпретации на живота и смъртта и свързанните с тях знания за отвъдното при западните сиукси – един от най-многобройните индиански народи, населяващи Великите северноамерикански равнини. Сиукските вярвания, касаещи “задгробния живот”, се простират от идеята за едно неопределено в пространството място – населено от духовете на хората, животните и растенията и до голяма степен отразяващо света на живите – до твърдението, че няма отвъден свят, а духовете на мъртвите обитават по специфичен начин “тукашната” действителност.

За сиуксите Вселената е сътворена от точно определено количество енергия, която може да се изявява в два аспекта – видим и невидим. Възможността да се преобразува видимата енергия в невидима и обратно в сиукския език се нарича тун. Това преобразуване е свещен акт. Същото важи за вечния кръговрат живот-смърт-живот, където невидимият аспект се трансформира във видим, а по-късно отново видимият става невидим… и така без край. Въпросът: “Кога си роден?” – Тохан нитунпи хе? – се превежда от сиукски буквално като: ”Кога стана видим?” Животът се проявява чрез ни (“дъх”). Когато човек умре, неговият ни го напуска.

понеделник, 6 септември 2010 г.

Социалните танци при ирокезите ( Iroquois social dances)



    Тази година имах шанса не просто да видя с очите си ирокезките соцаилни танци, а да се потопя в тях, като се включа в колективните игри. Сега разбрах какво в действителност означава социален танц. Разбрах колко бързо тези прости, но красиви танци успяват да социализират хората, да сближат групи, които не се познават и които говорят на различни езици. Там край трептящите в огнищата огньове и пробягващи по платнищата сенки се случваше магията, в която всички притеснения и бариери отпадат, за да дадат път на доброто настроение, смеха и разбирателството. Наредени един зад друг или хванати ръка за ръка, всички ние - мъже и жени, деца и възрастни - с нежни потупвания върху земята подхващахме танц винаги в посока обратна на часовниковата стрелка така, както се движат планетите от слънчевата система. Заедно се включвахме в един невидим поток на сила и доизплитахме нишката на взаимосвързаността и приятелството.

    Затова реших да публикувам част от един позабравен доклад на Димо Ванчев върху песните и танците на ирокезите.

петък, 27 август 2010 г.

Летен лагер на чешките горски индианци 2010

Тази година бях на гости при чешките съмишленици, на един от многото им годишни лагери. Не очаквах, че толкова лесно ще се привържа към новите места и хора и че ще е толкова трудно да преглътна факта, вече съм у дома, че лагерът им е разтурен, че хората са се върнали по работните места в града. Но ако за тях утеха има, тъй като само след месец ги очаква нов есенен лагер, този път с канута...то аз ще трябва да дочакам още немалко луни, доде се върна пак. Имаше много практични уоркшопове, много стрелби и веселби, много танци и песни, имаше вечери, посветени на митологията( за някои чехи на винологията), а най-сладки бяха онези вечери, в които доде си кажем приказката неусетно взело да се развиделява. Така летеше времето.

О, и да не забравя...върнах се с ново индианско име...СУШИ. То ми бе дадено след като церемониално почерпих чехите с лозови сърми, които те възприеха като българския еквивалент на японското суши. После в една мразовита нощ затвърдих името си,като се увих четири пъти (като суши) в единственото одеяло, което носех...

ЛАГЕРЪТ (THE CAMP)


петък, 30 юли 2010 г.

"Записано е върху лицето на Земята"



текст: Н.Янков

Продължение на хопския мит за Сътворението...

Токпа – Вторияят свят

Известно време Сотукнанг се чудел. Трябвало да пребори разочарованието. Да намери подходящо време и място за втория си опит. Накрая събрал сили за създаването на новия свят. Напрегнал се и отново създал нещо невъобразимо по красота. След като свършил работата си, отишъл да съобщи новината на оцелелите от първия свят хора.
- Чудесно! - рекъл пазачът на мравуняка. - И бездруго запасите ни са на привършване и се чудехме какво ще правим. Даже започнахме да слабеем.
- Преди да се покажете в Новия Свят, - рекъл Сотукнанг на чадата си – не забравяйте обета, който дадохте пред Тайоуа. Да не алчнеете, да уважавате близкия човек и себе си, да почитате духа и тялото на жената. Тя е частица от Кокянг Ути, Жената -паяк.

Всички склонили.

вторник, 27 юли 2010 г.

Развитието на човешкия род: Токпела - Първият свят


текст: Н.Янков

Езотеричното познание на Хопи за Подземния свят е съпоставимо с идеята за Рая в християнството. Подземният свят определя цялостния мироглед, върху който лежи виждането на Хопи за живота и човешката раса. Няколко основни вярвания с Подземния свят изтъкват неговата особено важна роля.

На първо място Хопи вярват, че съвременният свят е четвъртият опит на човешкия род да заживее хармоничен живот. Трите предходни били неуспешни. Всеки един от световете бил заченат в Подземния свят, който се явява като майката или матрицата. Всеки цикъл или свят изникнал като отроче в утробата на майката.

четвъртък, 22 юли 2010 г.

"Няма човешко същество, което да не притежава в себе си част от Тъмния Близнак"




Силата може да бъде изпозванa и в обратен ред. Изборът е в твои ръце. Тъмният Близнак е изкусител, който подхожда като елен в размножителния период. Казва ти, че ти ще си този, от когото ще се страхуват и на когото ще се възхищават. Ще докосне нещо в теб, защото няма човешко същество, което да не притежава в себе си част от тъмната сила. Опитай се да отречеш и ще се окаже, че се бориш да отречеш половината от Вселената. Нещо повече тъмната страна може да те погълне, докато крещиш, че целият си изтъкан единствено и само от светлина.

Дългата коса ( наставникът на Островната жена) ме предупреди, че като свещена жена ще се наложи да се боря с черномагьосничество, скрито под най-различни форми. Военната медицина ( маг.сила) на враговете не е най-страшното. Завистта е много по-съкрушителна. Тя е заложена в нас още с раждането на света, в битката между Братята Близнаци ( сътворили познатия ни свят). Тъмният Близнак не може да понесе мисълта, че брат му притежава повече сила от него, силата да твори, да вдъхва живот. Има хора, които биха те сринали само заради това, че не могат да бъдат умели като теб.

неделя, 18 юли 2010 г.

Сънищата изискват действие - Островната жена



Сънищата изискват действие


В света на сънищата ни се предоставя безгранична сила, красота и лечение. За да крепим цялостта на тялото и душата и да живеем, изхождайки от намеренията на душата, трябва да пренесем в света на сенките силата на съня. Това изисква действие.

Първата стъпка е говоренето, но не приказването, нито бъбренето. Споделянето на съня е действие, което донася нещо ново в света ни. Сънуването ни дава песните и свещените думи, като взима от океана от възможности, а споделянето помага новите неща да намерят корени в земята. С валмо от песни и игли от свещени думи се преде нишката на реалността.

Когато правим това, ние радваме духовете: нашите Души, Духовете на Прадедите, Великите Духове, Древните и Сияйни Духове.

Когато донесем нещо добро от света на сънищата в света на сенките, ние творим подобно на Създателя. Присъединяваме се към танца на Небесната Жена в костенурчата коруба, с който бил създаден света.

Носачи

Когато бях дете, никой не говореше за тях. Всичко беше тайна, а мъжете завиждаха, защото искаха те да водят големите лечителски общества.

„Носачите“ бяха истинските свещени жени, шаманки – тези, които използват таланта си в служба на общността и не се интересуват какво изгода ще получат от това, нито се занимават с правене на любовни магии и тем подобни неща срещу заплащане.

Когато бях въведена в свещеното, водачите ми показаха ахша:ра, лента, изплетена от брястова кора ( от ликото). Докосвал ли си някога такава кора? Тя е здрава и същевременно мека, което я прави лесна за сплитане. Тази, която ми показаха се състоеше от двайсет нишки. В двата й края имаше фини, дълги косми от лос, боядисани в ярки цветове.

Всички знаехме какво означава това. Всеки мохок от онези времена можеше да ти каже. Тази лента минава през челото и се привързва към кошница. С нея пренасяш товара. Можеш да пренасяш и самия живот под формата на бебе. Всичко, което е важно за поддържането на живота. Нашата Баба, Атенсик ( Луната), в Небесния свят поела и износила голямо тегло с помощта на такава лента, като нахранила целия си народ.

Това се иска от жена, която е на път да стане ansha:ra. Трябва да бъде пречистена с огън и вода, опушена от върха на пръстите до главата. Обвивката й трябва да бъде сресана с песен. Куражът й ще бъде изпитан на страховити места, като се спусне слепешком в подземни тунели. Ще накара закрилниците си да й се покажат.

Трябва да си луд да желаеш това. Осъзнай какво те чака, ако бъдеш одобрен. Ще поемеш товара. Ще бъдеш по-беден от най-бедните, защото тежестта от нуждите им ще лежи на твоите плещи, всеки ден и всяка нощ.

събота, 17 юли 2010 г.

Ти, който вървиш, греейки в жълто!



О, мой дядо Слънце – ти, който вървиш, греейки в жълто!
Погледни към нас. Смили се над нас. Смили се над нас.
Нека този младеж, изправен сега пред теб,
получава твоята помощ по житейския си път!

Ти, която светиш над нас в нощта
и вие, нощни същества – на вас се молим.
Утринна звезда, мой татко, чуй ме!
Нека дишаме дълго, нека доживеем старини.

Нека този младеж,
заедно с всички свои роднини, с целия си народ,
винаги намира добри пътища;
нека всякога има храна и облекло,
и коне с най-различни цветове;
нека птиците пеят по пътя му
и денят да бъде дълъг, а вятърът – добър.

(арапахо)

петък, 2 юли 2010 г.

четвъртък, 1 юли 2010 г.

Ирокезка благодарствена молитва



Гуа!Гуа!Гуа!
Настъпи точния час!
Чуй ни, Пазителю на Небесата!
Ние сме тук, за да говорим с думите на истината,
защото ти не приемеш друго освен нея,
ние сме твои деца, Пазителю на Небесата.

Сега започва Гаянт’гоглус
свещеният огън и свещеният тютюн
и чрез неговия дим
ние ти поднасяме своите молитви.
Ние сме твои деца, Пазителю на Небесата

В зората на сътворението
ти повели да наследим твоето дело.
Рече:”Ще сътворя Земята, а на нея ще живеят хора
и те ще гледат на нея като на своя майка,
и ще казват:” Ти си тази, която ни храни.”
Ти нареди винаги да бъдем благодарни
към земята и един към друг
затова сме се събрали тук.
Ние сме твои деца, Повелтелю на Небесата.

Сега отново димът се издига
и отново поднасяме молитви.
Ти повели да сме заобиколени от храна
и че тя ще бъде наша в замяна на нашите усилия.
Ти повели така, че светът около нас да е пълен със
зелени растения, че някои от тях да са лековити,
а едно сред тях да бъде О’нао, нашата свещена храна,
нашата сестра, Царевицата, и я дари с две посестрими
красивата Оа’гета, Боба и плодовитата Ньо’соуане, Тиквата.
Трите сестри, онези които поддържат живота.

Така повели твоята мисъл, Пазителю на Небесата.
Така разпореди нещата и реши, че със затоплянето
ще бъдем свидетели за пореден път на завръщането на живота
и ще те хвалим с благодарност, събрани край свещения огън.
Сега отново димът се издига,
ние хората поднасяме молитвите си,
говорим с теб чрез виещия се дим,
и сме благодарни, Пазителю на Небесата.

Чък Ларсен, Сенека

понеделник, 28 юни 2010 г.

Ще ти дам един пример...



"Ще ти дам следния нагледен пример...Един ден ти идвам на гости у вас в Швеция. Ти ме каниш вътре, настаняваш ме и ме гостиш. След две седмици аз те изолирам в спалнята и ти забранявам да се разхождаш из другите части на къщата и ти казвам, че ако си гладен, ще ти нося храна в стаята...На края ти ставаш затворник в собствената си къща. Това се случи и с нас. Ние сме заключени в спалните си. Резерватите са нашите спални, а домът ни - това е Канада."

Chief Noel Doucette (1938-1996 ), mikmaq

петък, 18 юни 2010 г.

Чуй ме Слънце - смили се над мен!



Хайо (чуй ме), Слънце – смили се над мен!
Смили се над мен!
Нека доживея старини – да доживея старини аз те моля!
Аз вярвам, че съм благословен с дълъг живот.
И към Твоите деца се обръщам за помощ –
към Утринната звезда, към Седемте звезди,
към падащите звезди и към всички останали звезди.
Хайо!
Смилете се над мен – нека имам добър живот!
Нека моите деца доживеят старини!
Към вас, Небесни същества, аз се обръщам за помощ.
Хубави дни и щастливи нощи – ето за какво ви моля.
Чуйте ме, смилете се над мен!
Нека децата ми живеят дълго!
Хайо!

(чернокраки)

петък, 4 юни 2010 г.

Нека моят народ ме използва като щит срещу враговете





Този-Който-Винаги-Откликва, чуй моя плач!
Погледни към мен, когато сълзите ми капят на земята!
Духове, аз ви дарявам моето тяло.
Нека имам много коне.
Нека има много красиви и работливи жени в моята шатра.
Нека шатрата ми бъде място за срещи на мъжете.
Погледнете ме – аз съм беден.
Дарете ми тези неща, които – чрез моя живот –
ще направят народа ми силен.
Нека моят народ ме използва като щит срещу враговете!

(кроу)

понеделник, 31 май 2010 г.

Нашата "хижичка"



Построихме я през лятото на 2006. На първата копка с присъствието си ни удостои мадам "Усойница", а днес хижата е най-често обект на внимание за хилядите мравки и буби в района.

събота, 8 май 2010 г.

Каноншет (1630-1676)


Когато пилигримите основали Плимут, могъщото племе на нарагансет се водело от неговия вожд Каноник и племенника му Миантономо. По време на управлението им племето било застигнато от тежък съдбовен удар. През 1633 г. над 700 нарагансет умрели от едра шарка - болест, която била внесена по техните земи от белите и която те до този момент не познавали. След Мрикса, най-възрастния син на Каноник, главен вожд на нарагансет станал синът на Миантономо, Каноншет. Също като баща си той бил приятел на Роджър Уилям, изгонен от пуританите в дивата пустош заради своята толерантност и свободолюбивост. Той искал да го отклони от намерението му да се съюзи с Метаком, защото англичаните вече били твърде многобройни и войната била без изгледи за успех.

Каноншет гордо отклонил тази необоснована забележка.

На 20.07.1675 г., когато Метаком дал началото на войната с нападението над Суансеа, нарагансет били в разгара на подготовката си. Така групите от Масачузетс могли да нахлуят в земята на това племе и с безпощадна твърдост да принудят индианците да сключат договор. Те обявили даже и награди за главите на Метаком и неговите уампаноаги и с това се опитали да посеят раздори между племената. Привидно Каноншет се съгласил с договора.

Междувременно след безпощадна унищожителна война, в която били жертвани много населени места и селски стопанства, Метаком бил принуден да отстъпи. Каноншет приел него и бойците му при себе си. Заедно те издигнали силна крепост сред блатната местност, близо до днешен Саут Кингстаун в Роуд Айлънд. Тя се състояла от около 500 почти непробиваеми колиби; единственият достъп до крепостта бил ствол на дърво, който бил поставен над широка вада.
Метаком и Каноншет разполагали с около 3000 бойци. Неочаквано на 19. 12. 1675 г. крепостта била нападната от англичаните, които получили сведение за нейното местоположение от един нара-ганзет предател. При снежна буря и суров студ се водила тричасова битка. Водачът на англичаните, капитан Чърч, успял да проникне в крепостта и заповядал да се подпалят вигвамите. Индианците трябвало да се изтеглят обратно в блатата и с безсилна ярост да видят как изгаряла живата плът на деца, жени и старци или как те били убивани от англичаните.

Метаком, който загубил почти 1000 души, избягал при нипмуки във вътрешността на Масачузетс, където останал цяла зима.

През пролетта на 1676 г. войната започнала отново. Тя се вихрела в страната като огнена буря, индианците се борели все по-отчаяно Градовете Ланкастър, Медфийлд, Уеймаут, Гротън и Малборо потънали в прах и пепел. Битката за Нова Англия бушувала, докато накрая надделяло по-доброто въоръжение на англичаните.
През април 1676 г. англичаните успели да заловят Каноншет. Вождът презрително отказал да откликне на обидното предложение на своите противници да издаде съюзниците си, за да спаси живота си:
„Не само че и един уампаноаг няма да предам, но дори и частица от неговия нокът няма да получите."
С гордо вдигната глава той посрещнал смъртоносните изстрела.



Разбираемо е, че Метаком тежко изживял смъртта на приятеля и на бойните си другари. Изглежда, всичко се е било обърнало срещу него. Хранителните продукти и мунициите бавно привършвали. Белите, които наричали себе си християни, унищожили реколтата на индианците. Нямало никаква възможност да се засее нова царевица. Обезкуражени от тези трудности, някои племена от съюза оставили оръжията или преминали на страната на колонизаторите, които провъзгласили за свой главен командир онзи безскрупулен капитан Чърч, който бил отговорен за безмилостното унищожаване и изгаряне на беззащитни хора.

Уетамоо, смелата вдовица на Уамсута, останала със своите довереници при Метаком, но чрез измяна била нападната и убита от англичаните. Победителите отрязали главата й, набучили я на копие и я изложили в Таунтон на показ.

Чърч преследвал Метаком като ловджийско куче. На 1.08.1676 г. той го нападнал, убил 130 души от неговите хора и пленил жена му и сина му. След унищожаването на нарагансет и след отцепването на много съюзници уампаноаг разчитали изключително на себе си. В средата на едно почти недостъпно тресавище Метаком издигнал своята последна главна квартира. Отново имало изменник, който посочил верния път на Чърч. Боец посъветвал Метаком да се предаде. Ядосан от това недостойно предложение, вождът го убил. Братът на убития избягал при англичаните и издал местоположението на скривалището. Чърч го обкръжил и стрелял веднъж. Метаком изтичал към мястото, откъдето дошъл изстрелът, но бил смъртоносно покосен от два куршума на предателя.

След окончателното поражение на уампаноаг Чърч забранил да се погребва трупът на Метаком. Собственоръчно отрязал главата, тялото било разделено на части и окачено по дърветата, а главата била изложена на показ в Плимут в продължение на 20 години.
Така завършил героят от „King Phillip's war" (Войната на крал Филип) от решителната борба за съществуването на колониите Нова Англия. Били унищожени 13 града и 600 къщи на белите, които всъщност е трябвало да припишат тези загуби на себе си, на своята алчност и пуританска високомерност, която виждала в индианците не ближни, а езически паразити, които трябвало да бъдат унищожени.

Разбираемо е, че и двете страни са се борили с огромно ожесточение. В чест на Метакоом обаче се казало, че неговите главни характерни черти, благородство и признателност, се изявявали и в ужасното време на войната. По негова заповед никога не е била упражнявана жестокост върху пленниците, което го издига много над нивото на противниците му. С неговата смърт била пречупена съпротивителната воля на алгонкинските племена от Нова Англия. Останал споменът за един от най-големите индиански водачи, който по-късно респектирал дори и белите историци и получил от тях признание.

вторник, 4 май 2010 г.

Видове лули

ИЗОБРЕТЯВАНЕТО НА ЛУЛАТА ОТ МОРСКА ПЯНА

Името "морска пяна" е формирано от двете немски думи за "море" и "пяна" - "мершаум" (англикализирано като "миршаум"). От тук идва и преводното наименование "морска пяна". Белият порест минерал е толкова лек, че когато е сух, плава над водата. Историята за името разказва, че веднъж парче от този' материал било видяно да плува по вълните на морето и понеже наподобявало на истинска морска пяна, било наречено "миршаум". Геоложкият произход на минерала е мистерия. Една от теориите е, че той е образуван, поне частично, от праисторически морски черупки и разложени останки, смесвани с морската пяна в продължение на милиони години.


Миршаумовата лула е направила своя дебют в света на тютюна около сто години преди откриването на брайера. Преди миршаума да започне да се употребява за правене на лули, пушачите използували предимно керамични такива.

Според една стара история, откриването на миршаума като материал за лули станало съвсем случайно. Разказва се, че през 1720 година в Будапеща живял някакъв обущар на име Карл Ковач, който бил също така и талантлив резбар. Един ден членът на унгарското елитарно общество в Будапеща, граф Андраши, донесъл на Карл две бели парчета от странен материал, които намерил по време на пътуването си в Близкия Изток. Графът се интересувал дали обущарят може да издяла някаква артистична фигура от материала, който по това време още нямал име. Ковач внимателно разгледал белите парчета и го осенила мисълта, че лекият, порест минерал би станал идеален материал за лула. Като страстен пушач, графът веднага приел предложението.
Ковач оформил всяко парче като огнище на лула. Дал едното на графа и запазил другото за себе си. След като опитал своята лула, направена от непознатия минерал, обущарят забелязал, че някои части от белия минерал станали златисто-кафяви. Кафявите петна носели отпечатъци от неговите пръсти, които .били намазани с обущарско лепило. В изблик на вдъхновение той намазал останалата част от огнището със същото лепило и с удовлетворение наблюдавал как златистият цвят се разпространил по цялата повърхност. Скоро след това Ковач и граф Андраши имали удоволствието да пушат чудесни, златисто-кафяви лули от миршаум.

Търсенето на лулите на Ковач бързо нараснало и на обущаря оставало все по-малко време за обувките. Говорело се навсякъде, че Ковач буквално изкарвал злато от миршаума с неговите инструменти. Първата лула, направена за граф Андраши, била оценена високо и получила почетно място в колекцията на Националния музей в Будапеща.
В продължение на един век, от 1750 до 1850 година, ръчно, изработените лули от миршаум били прекалено скъпи за обикновения пушач. Само богати можели да си позволят да закупят парче миршаум и да наемат някой от прочутите майстори да им направи

ЦАРЕВИЧНИ ЛУЛИ

Вашингтон на Мисури е домът на лулите от царевични кочани. Той прилича на всеки друг малък град на брега на Мисури, с изключение на това, че произвежда годишно около 15 милиона лули от царевични кочани. Производството на такива лули е хранело фермерите от района, доставчици на кочани, още от 1869 година, когато местен селянин първи се сетил за този артикул като евтин, лесно достъпен и широко разпространен материал за лули.


По това време местните фермери отглеждали специален вид царевица, известна като "Колиер", която имала особено големи и твърди кочани. Растението е голямо, стеблото достига около седем сантиметра дебелина и са му нужни сто и двадесет дни да узрее, вместо обикновените деветдесет дни. Фермерите са давали кочаните на фабриките за лули, а зърното продавали отделно. Кочани с по-малък диаметър от шест сантиметра, не се приемали.
Преди да бъдат обработени, кочаните се сушат минимум две години. Външната част се изглажда с машина. Меките части и вдлъбнатините се измазват с гипс, с поставено стебло или тръстика и после се лакират. Модерните лули от царевичен кочан имат различни по форма огнища и разнообразие от гърла и стебла.
Лулата от царевичен кочан трябва да се пуши бавно като й се дава възможност да съхне между две зареждания, за да може много месеци, дори години, да се използува с удоволствие. Както и при всички
други лули, пушачът трябва да има няколко от тях и да ги пуши последователно.
Има различни видове лули от царевични кочани, толкова, колкото и от брайер. Някои пушачи предпочитат царевичната лула пред всички други с изключение на тези от брайер. Като цяло, лулата от царевичен кочан е разнообразие в колекцията и ако се
използува от време-навреме, доставя удоволствие.

ВОДНИТЕ ЛУЛИ


Идеята за прекарване на дима през вода преди да влезе в устата по всяка вероятност идва от пигмеите в Африка. Много преди Колумб да открие Новия свят тези племена вече пушели треви с разнообразни водни лули, направени от гаурд, издълбани парчета от дънери, рогове от животни, парчета от бамбук и други подръчни материали. Най-подходящият съд за поддържане на водата обаче, се оказала черупката на кокосовия орех, поради своята твърдост и издръжливост. Докато обработването и издълбаването на дънера отнемало дни за направата, черупката на кокосовия орех можела да се превърна в лула за минути и да бъде ползувана с години. Тази водна лула, известна още и като наргиле , дума, която означава "черупка на кокосов орех", често е била снабдена с чифт тръстикови или бамбукови пръчки, едната - да държи горящия тютюн, а другата - да извлича дима.
Водните лули и днес са много популярни в Африка, Близкия и Далечния Изток.

КЕРАМИЧНИ ЛУЛИ


Милиони керамични лули са били използувани през седемнадесети и в началото на осемнадесети век в Англия. Благодарение на тях в тази страна изключително много е нараснала популярността на лулопушенето, което важи с пълна сила и в наши дни. Керамичните лули са били толкова евтини, че можели да бъдат изхвърляни след една-две употреби и заменяни с нови. Керамичната църковно-благословена лула, една от най-популярните керамични лули, създадени някога, е обезсмъртена в изкуството и литературата. Тя и досега е една от любимите за колекциониране.
Керамичните лули, в голямото си мнозинство, все още се правят ръчно от доброкачествена глина. Влажната глина се поставя в метален калъп с форма на лула с дълга метална игла, формираща димния канал на стеблото. След това лулите се изсушават, пекат и лакират. Украшенията могат да се получат от калъпа или да се оформят по-късно.

Градът Гуда в Холандия е традиционният световен център за керамични лули. И днес фабриките в Гуда произвеждат над 20,000 керамични лули дневно или около седем милиона годишно, което е неопровержимо доказателство, че тези лули не са загубили популярността си.

Списъкът на съществуващите лули за пушачите с по-богато въображение не свършва дотук. Известни са още алуминиевите лули, лулите с брайерово огнище
и пластмасов мундщук и др. Те са лесни за чистене -огнището лесно се отделя и стеблото може да се мие с вряла вода.
Дървените лули с порцеланови огнища широко се употребявали в Германия през деветнадесети век и още се радват на добър прием сред много любители. Дълго-стеблените лули също запазиха популярността си. Дълго-стебленият турски чибук остава любима лула за тези, които обичат да пушат, докато седят с кръстосани крака върху килимчето.

Превод: Константин Колев