събота, 20 февруари 2010 г.

Дегуеноиниент - Духът на Бурята


текст: Н.Янков

(Дегуеноиниент) Духът на бурята при ирокезите. Дъщеря на вятъра, която често приема образа на вихрушка. Тя е отмъстителна вещица, населяваща Севера. Убиват я бащата на детето й и племенника му с помощта на една къртица.

Всеки ден чичото ловувал, ала месо нивга не се намирало в дома му. Въпреки чичовата забрана, племенникът му се решил да замине на север. Там той заварил Дагуеноиниент да седи кротко в своя дълъг дом, изобилстващ от мечешко и еленово месо. Едно младо момче си играело наоколо. Племенникът се заиграл с него, а Дагуеноиниент не им обърнала никакво внимание. Така той отмъкнал парче месо и го отнесъл в дома на чичо си. Дълги години то продължавало да посещава северните земи и всеки път след като се заиграело с момчето, незабелязано от никого отмъквало парче месо. Като навършило 15 години, момчето от дългия дом споделило с другарчето си, че те всъщност са братовчеди. След като племенникът се завърнал у дома, чичо му взел да го разпитва. Тогава племенникът признал, че в продължение на години ходел да краде месо от дома на Северната жена. Рекъл му още, че пробил торбата с меча мас, която висяла над главата на Дегуеноиниент. Щом чул това, чичото се разгневил. Та нали той бил този, който изхранвал дома на северната жена през всичките тези години. Казал му, че сторената от него беля ги излага на голяма опасност, защото Дегуеноиниент е коравосърдечна вещица, която никой не може да убие.

Не след дълго Северната жена връхлетяла като вихър, сринала дома на чичото и го отнесла със себе си. Сетне племенникът отишъл в дома й на север и отново я заварил да си седи кротко, сякаш нищо не се било случило. Племенникът със свито сърце заразпитвал момчето за участта на своя чичо. Но и то не знаело нищо. Само го предупредило да се пази, защото идния ден майка му се канела да дойде за него. Ала с помощта на пазителя си, къртицата, племенникът се спасил. Скрил се той в стомаха на кърта и така избегнал гнева на Дегуеноиниент. Но това не било за дълго.

Тя разкрила хитростта им, запратила къртицата във въздуха, а момчето - убила. Благодарение на своята "медицина" къртицата възкресила своя приятел и двамата тръгнали да дирят чичото. Намерили го под голямо брястово дърво, което растяло на гърдите му. Момчето избутало дървото настрана и върнало чичо си към живот, като му дал да попуши малко лула. Сетне се върнало в дома на вещицата и я убило, след което изгорил тялото й в меча мас. Но уви тя се завърнала от мъртвите още по-разярена. Дълго преследвала момчето, но все не можела да го улови. Уморена, Северната жена се запътила към своя дом, а момчето я издебнало и я убило повторно. След това я изгорило. Този път чичо му му помогнал да отделят останките й и да ги смачкат на ситно като фин прашец. Прахта разпределили в три торби и си ги поделили. Решили да пазят грижовно торбите и щом се развихри буря, да не допускат торбите да са близо една до друга, инак силата им би се сляла и би възкресила Дегуеноиниент. (Фентън 1987)