четвъртък, 1 юли 2010 г.

Ирокезка благодарствена молитва



Гуа!Гуа!Гуа!
Настъпи точния час!
Чуй ни, Пазителю на Небесата!
Ние сме тук, за да говорим с думите на истината,
защото ти не приемеш друго освен нея,
ние сме твои деца, Пазителю на Небесата.

Сега започва Гаянт’гоглус
свещеният огън и свещеният тютюн
и чрез неговия дим
ние ти поднасяме своите молитви.
Ние сме твои деца, Пазителю на Небесата

В зората на сътворението
ти повели да наследим твоето дело.
Рече:”Ще сътворя Земята, а на нея ще живеят хора
и те ще гледат на нея като на своя майка,
и ще казват:” Ти си тази, която ни храни.”
Ти нареди винаги да бъдем благодарни
към земята и един към друг
затова сме се събрали тук.
Ние сме твои деца, Повелтелю на Небесата.

Сега отново димът се издига
и отново поднасяме молитви.
Ти повели да сме заобиколени от храна
и че тя ще бъде наша в замяна на нашите усилия.
Ти повели така, че светът около нас да е пълен със
зелени растения, че някои от тях да са лековити,
а едно сред тях да бъде О’нао, нашата свещена храна,
нашата сестра, Царевицата, и я дари с две посестрими
красивата Оа’гета, Боба и плодовитата Ньо’соуане, Тиквата.
Трите сестри, онези които поддържат живота.

Така повели твоята мисъл, Пазителю на Небесата.
Така разпореди нещата и реши, че със затоплянето
ще бъдем свидетели за пореден път на завръщането на живота
и ще те хвалим с благодарност, събрани край свещения огън.
Сега отново димът се издига,
ние хората поднасяме молитвите си,
говорим с теб чрез виещия се дим,
и сме благодарни, Пазителю на Небесата.

Чък Ларсен, Сенека

Няма коментари:

Публикуване на коментар