събота, 31 декември 2011 г.

петък, 30 декември 2011 г.

Образованието на белия човек


"... Вие, които се толкова мъдри, трябва да знаете, че различните народи гледат по различен начин на едни и същи неща. Затова вие трябва да разберете правилно това, че понякога мнението на белите за образованието се различава от нашето разбиране. Ние вече го проумяхме. 

Неколцина от нашите младежи получиха възпитание във вашите колежи. Те бяха научени на всичките ви науки; когато обаче се върнаха при нас, съвсем не умееха да тичат, нямаха понятие за това как да оцелеят в горите, не можеха да издържат на глад и студ. Те не знаеха как да построят колиба, да хванат елен или да убият враг. Те не говореха добре нашия език. 
Вече не можеха да бъдат нито ловци, нито воини, нито съветници - те не ставаха за нищо. 

Но ние сме ви благодарни за любезното предложение. И макар че се отказваме от него, нашата признателност не намалява от това. 
Ако джентълмените от Вирджиния решат да изпратят при нас някои от синовете си, ние, за да изразим своята благодарност, ще положим всички усилия за тяхното образование, ще ги учим на всичко, което знаем и ще направим от тях истински мъже". 

Думи на вожда на Онондага Canassategо, произнесени през 1744 г. при сключване на договор между Лигата и англичаните в Ланкастър, Пенсилвания. 

"Моето училище е Дългия Дом. Учители ми бяха

Standing alone - documentary


Pete Standing Alone is a Blood Indian who, as a young man, was more at home in the White man's culture than his own. Confronted with the realization that his children knew very little about their origins, he became determined to pass down to them the customs and traditions of his ancestors. This film is the powerful biographical study of a 25-year span in Pete's life, from his early days as an oil-rig roughneck, rodeo rider and cowboy, to the present as an Indian concerned with preserving his tribe's spiritual heritage in the face of an energy-oriented industrial age.

сряда, 28 декември 2011 г.

От иглу до конец - един българин сред ескимосите



източник:capital.bg

Проф. Асен Баликси, българин, роден в Истанбул с името Асен Балакчъ, преоткри България през 1995 г., когато се върна да живее в София. След ескимосите, сред които е живял и за които е направил поредица от 11 филма, професорът по визуална антропология от университета в Монреал не остава равнодушен и към българската "екзотика". В продължение на десетина години той изучава обществото на помаците и ромите и също прави филми за тях. Неотдавна проф. Баликси участва в първото издание на Фестивала на етнографския и антропологичен филм в София

Седмица след фестивала седим в уютния кабинет на ул. "Милин камък" в София, отрупан с книги и причудливи предмети от различни краища на света и първият ми въпрос към него е: защо не се върнахте да живеете в родния си град Истанбул.

"Много лесно обяснимо – понеже не знам турски, лаконичен е проф.Баликси. Живял съм там до 7-8 годишна възраст, после дойдохме в София. Когато бях на 14, в навечерието на 9 септември 1944 г., баща ми каза "и тук ще има клане" и отново се върнахме в Истанбул. На 16 години заминах да уча в Швейцария, където завърших колеж. След това се отправих към Канада. Там работих във фабрики, за да си вадя хляба. После намерих местенце като каталогьор на френски фолклорен материал. В Националния музей. Останах няколко години и

Най-добрият български антрополог


Проф. Асен Баликси, по някогашния си турски паспорт - Асен Балъкчъ, произхожда от цариградските българи. Роден е в Истанбул в семейството на търговец на риба (оттам и фамилното му име). Баща му наследил дядо му в бизнеса.

"Баща ми беше роден в Отоманската империя и бе неин типичен представител", казва проф. Баликси. Търговските партньори на Козма Николов били турци, гърци, евреи, арменци, сметките си водел на османо-турски, литературният му език бил гръцкият, а политическите му пристрастия били отдадени на българския национализъм. Семейство Николови/Балъкчъ живеело в Пера, в техния дом освен българи често гостували и гърци, и евреи, но никога турчин. "Частният живот на мюсюлманите и немюсюлманите бе строго разграничен, те съществуваха паралелно и нямаха допирни точки, а турците запазваха дълбокото чувство, че те са господарите", обяснява днес професорът. Роденият от големите промени след Първата световна война кемализъм, от друга страна, се опитва да заличи османското минало и да наложи идеята за единна турска нация. Турските фамилни имена станали задължителни (вместо Николови семейството вече било Балъкчъ), образованието преминало изцяло под контрола на държавата, а турският бил езикът, на който се преподавало. Така, когато в средата на 30-те години дошло време за училище за сестра му и за него, по настояване на майка му родителите на Асен Баликси се преместили в София. Каква била неприятната изненада на майка му обаче, когато в София установила, че по-заможните българи предпочитат да дават децата си в училища с френски, немски и английски език. Планираният като дългосрочно решение софийски живот обаче останал само десетгодишен епизод в семейната биография. Под натиска на новите световни идеологически промени в самото навечерие на деветосептемврийските събития семейството емигрирало от България, улеснено от турските си паспорти, и се върнало в Истанбул. Последствията от българските промени понесъл най-вече най-големият брат, който останал още 10 години в страната.

След войната Баликси следва социални науки в Женева

вторник, 27 декември 2011 г.

Ще берем ли ягоди?


Corbett Sundown, пазител на свещения огън на Шестте Нации

" Знаеш ли, идвате вие белите тук, а не виждате нищо. После пишете материали за това, колко бедни сме били. Е, нека да ти кажа нещо, ние не сме бедни. Ние сме богат народ без нито една монета в джоба.
Казвате, че трябва да изградим заводи и фабрики. Добре, но не ги щем. Как ще садиш картофи и царевица ВЪРХУ БЕТОН? И наричате това прогрес. За мен прогрес е мръсна дума.
Имам предупреждение към вас. Не можете да продължавате да рушите и отравяте всичко. Предсказанията говорят, че ще има предзнаменования за настъпването на края. Няма да можем да пием вода, дърветата ще окапват отгоре и бебета ще умират като кучета. Всичко това вече е налице, само че вие го наричате ВОДОЗАМЪРСЯВАНЕ, КИСЕЛИНЕН ДЪЖД И "ЗАКОНЕН" АБОРТ.
Създателят е гневен. Ще прати могъщ вихър, по-унищожителен от коя да е атомна бомба!Напоследък имаме такива видения и горим тютюн с надеждата, че ще избегнем тази участ. По-добре се вразумете. Току виж Създателя рече да не праща смъртоносен вихър. Иначе всички ние ще "берем ягоди"."

Под "берем ягоди" се има предвид, че ще умрем. Ирокезите вярват, че пътят към Света на духовете е осеян с ягодови храсти...

четвъртък, 22 декември 2011 г.

Влиянието на ирокезите върху демокрацията



От нордическите сведения знаем, че около година 1000 сл. Хр. Leif Eriksson отплава от Исландия с голям платноход, тогава наричани „кнар” и пуска котва на остров Бафин, когото наименува „Хуллуленд” или „скалиста земя”. Оттам пътешествието му продължава към южните брегове на Лабрадор и накрая достига земите, известни като Винленд заради изобилието от диво растящи лози. Следват още експедиции до Винленд, най-вече в периода 1003-1005 г. сл.Хр. Братът на Лийф, Торвалд, предвожда една от тях и намира смъртта си във Винленд. След него се пробва друг смелчага, Торфин Карлсефни, придружаван от 160 войници. Карлсефни и аверите му били ужасени от вида на туземците и побързали да се отърват от няколко. Туземците отвърнали на удара с удар, а северните хора си обрали партакешите и никога повече не се върнали. Така на практика Винленд изчезнал от архивите. Първият рунд от сблъсъка между континентите бил спечелен от коренните жители на Америка.

Вторият рунд се забавя с пет века и ще предизвика драматични промени не само на американския континент, но и в света.
Съвременният човек често говори за „колонизирането” на Новия свят, но обратното твърдение е не по-малко вярно. Всички ние, европейците, дори без да го съзнаваме сме били сериозно „индианизирани”.
Когато говорим за комунизма или демокрацията, за Френската революция, за създаването на Обединените нации, за стремежа към свобода, равенство и братство и утвърждаването на човешките права, трябва да отдадем дължимото на Новия свят. Може да се каже,

Dancing with The Longhouse people

Standing Silent Nation



Това е документален филм за едно семейство оглала от Пайн Ридж. За борбата им срещу федералните власти, които три поредни години унищожават реколтата им от коноп, макар и конопа да е индустриален сорт и да не съдържа ТНС.Изследвания са доказали, че конопът е най-подходящата земеделска култура за почвено-климатичните условия на резервата. Освен това отглеждането му е високо доходоносно и би предоставило шанс на много семейства да си стъпят на краката и да не са зависими от социалните помощи.


Standing Silent Nation - Excerpt from feature documentary (17:30) from Prairie Dust Fims on Vimeo.

събота, 17 декември 2011 г.

Индиански хумор


Попитали един стар индианец защо хората се държат странно, когато пият. А той отвърнал: “Защото в алкохола има смес от най-различни животни – от шункхпала (кучето), шунка уичаша (маймуната), кокаханла-блока (петела), кимимила (нощната пеперуда), зинткала (птицата и по-конкретно калвача), татанка (бизона) и мато (мечката), а последните две съставки са от игму (котката) и кокоце (прасето).

Когато човек пие, животните започват да излизат наяве. Едно по едно...

В началото излиза малкото кутре. Пиещият поздравява всеки, усмихва се и се радва точно както кутрето маха опашка и ближе всекиго. После изпива още едно.

Идва ред на маймуната. Пиещият започва да жестикулира, да прави физиономии, маймунджулъци, да се закача, шегува. Изпива още едно.

След което идва петелът. Чувства се толкова добре, че му се иска да пее и подхваща песен. Но след първия ред, забравя продължението, затова подхваща друга, която му идва наум. Забравя я наполовина и зачеква нова. И така чувства се като че е на сцена, но звучи като врякащ петел. После пийва още едно и преминава в следващия стадий.

Wounded heart: Pine Ridge & The Sioux


Бедност,алкохолизъм, домашно насилие, загуба на език и културна идентичност. Нищо не е спестено в този филм на Оливър Тътил. Филмът показва реалната ситуация в Pine Ridge, осмия по големина(но първи по бедност) индиански резерват. Водещ е небезизвестният индиански актьор и активист Ръсел Мийнс.

download:
http://www.megaupload.com/?d=L377VF94

понеделник, 12 декември 2011 г.

Месец на американското индианско наследство - видео



Ето и видео от честванет на Месеца на американското индианско наследство, което се проведе на 29-ти ноември тази година в препълнената зала на Американския център, София.

Ето и песните в поредността, която следват във видеото:

1. Morning Prayer Song (SouthWest)
2. Amazing Grace (Native American flute)
3. Lakota Thanksgiving Song
4. Grass Dance Song (Great Plains)
5. Rabbit Dance Song (Iroquois)
6. Rabbit Dance Song (Blackfeet)
7. Lakota Lullaby
8. Abenaki Honoring Song
9. Hand Game
10.Waziyata Memorial Song (Lakota)

неделя, 11 декември 2011 г.

Голямата Мечка - великият вожд на крий



Един тежък филм за историята на Мистахимаскуа (1825-1888) - големият вожд на крии, отказал до последно да приема унизителните условия на канадското правителство, с които неговият народ щял да надене ярема на робството. Голямата Мечка избира по-трудният път - този на свободата, но с цената на немалка жертва - да гледа как безчетните стада бизони се стопяват като пролетен сняг, а съплеменниците му попадат в хищните нокти на глада, който отнема честта и доблестта им и ги принуждава да посегнат на немислими дотогава неща, стигайки дъното на своето падение. Един ден младите воини не издържат и против волята на Голямата Мечка избиват деветима бели от областта Фрог Лейк, вкарвайки цялото племе в безсмислена война, чийто край е предначертан.


Филмът е по романа "The Temptations of Big Bear" на канадския писател Rudy Henry Wiebe. Може да го откриете в Piratebay




Every animal...

петък, 9 декември 2011 г.

сряда, 7 декември 2011 г.

Зима




Пак бурята вие,
пак вятърът снежен
в прозореца бие
сърдит и наежен.

Сат Ок (Sat Okh)

download
http://www.megaupload.com/?d=47RKRBBE


Един документален филм за полския писател Сат Ок (1920-2003) - или Станислав Суплатович. Във филма, разбира се, се лансира романтичната, но не дотам вярна история за произхода на Сат Ок, а именно, че майка му била полска революционерка, която избягала в Канада и се омъжила за вожда на Шоуните Високия Орел. В романите си Сат-Ок (Дългото Перо) пише, че се родил там, в горите на северна Канада, и до 18-тата си година живял като свободен индианец. После с майка си дошли до Полша, защото тя копнеела да види родината си, обаче ги заварила войната. Немците нападнали страната, майката загинала, а Сат-Ок бил арестуван и изпратен в концентрационен лагер като човек с „нечиста кръв”. Да, ама той - нали бил млад индиански воин - избягал от плен и успял да се свърже с полските партизани; не след дълго вече бил командир на малък отряд и погаждал на фашистите купища индиански номера. След войната станал моряк, пътувал дори до Канада, но никога повече не успял да намери своите индиански роднини. Затова пък създал в Полша първите индиански общности, а фамилния си дом в едно малко полско градче превърнал в индиански център с музей към него. До кончината си през 2003 Сат-Ок беше и си остава
почетен вожд на всички полски последователи и изследователи на индианските народи.

Такава е неговата вълнуваща история, позната ни от книги като незабравимата "Земята на Солените скали" - неговата автобиография, която по-точно може да се определи като индиански наръчник. У нас тя бе издадена на два пъти през 70-те години и е всъщност първата, и значително по-силна част от историята за индианския му живот; Втората, чието заглавие е „Тайнствените следи” така и не бе преведена на български, но пък читателите могат да се запознаят с нея от руски.

В действителност Сат-Ок няма и капка индианска кръв в

жилите си, но подобно на британеца Арчи Сивата Сова (1888-1938) и той в любовта и отдадеността си към коренните американци успява да заблуди мнозина. Не е никак трудно за човек като него, чийто дух е пропит с мисълта за индианците и духовното му роднинство с тях. Човек, чието сърце принадлежи на народ отвъд океана, на земи различни от родните от мига, в които се е появил на белия свят. Когато обичаш нещо истински, чисто и свято, идва миг, когато то намира цялостен израз в теб и дори тялото ти започва да го излъчва с категоричност. Независимо къде си роден, независимо от географските разстояния, духът е този, които облича човека в истинските му дрехи, той е този, който намира път към мечтите, а за него земните разстояния нямат никакво значение. И най-дългият път е преодолим с едно затваряне на очите.

За силните хора, за онези, които дръзнат да мечтаят, съзнанието е това, което определя битието, за всички останали важи обратното....

неделя, 4 декември 2011 г.

ПРЕПУСКАЙ, ИНДИАНЕЦО!



Борислав Гърдев

Героят на моето детство и юношество Гойко Митич на 13 юни стана на 67 години. Роден в Лесковац и завършил спортно училище в Белград, той има щастието и късмета да се снима като статист в някои от култовите приключенски филми, които американски, италиански и западногермански фирми реализират в някогашна Югославия, за да спестят излишни разходи. Тогава моделът за изнесено снимане с цел икономии се прилага с пълна сила в западната ни съседка.

Гойко участва в популярните хитове “Сред хищници” на Алфред Вьорер и “Поразяващата ръка” и “Винету” на Харолд Райнъл в периода 1963-1965 г. Особено важни за него са продукциите на Райнъл, екранизации на романите на Карл Май, в които той играе в обкръжението на Пиер Брис и Лекс Баркър, търпеливо чакайки мига на своя късмет. Той настъпва през 1964 г., когато в “ДЕФА” чешкият режисьор Йозеф Мах решава да екранизира класическия приключенски роман на Лизелоте Велскопф-Хенрих, като за главната роля на смелия Токай-Ихто избира именно красивия и мускулест сръбски физкултурник. Гойко полага похвални усилия и освен бицепси и изсечено, обветрено лице, вдъхва и щипка психологическа достоверност на своя герой. Разбира се, правилният немски, който той се опитва да говори през цялата си “ДЕФА”-кариера, но винаги за сигурност дублиран, веднага дискредитира амбицията за достоверност, но и така първият опит за източногермански псевдоуестърн жъне огромен успех. Първо в ГДР, а след това и в целия соцлагер.

Днес е ясна концепцията, която господарите на културния

CANADA'S GENOCIDE (documentary)



This documentary reveals Canada's darkest secret - the deliberate extermination of indigenous (Native American) peoples and the theft of their land under the guise of religion. This never before told history as seen through the eyes of this former minister (Kevin Annett) who blew the whistle on his own church, after he learned of thousands of murders in its Indian Residential Schools

**Winner: Best International Documentary at the 2006 Los Angeles Independent Film Festival.

**Winner: Best Director for an International Documentary at the 2006 New York International Film Festival.

петък, 2 декември 2011 г.

Ритъмът и врящият котел


източник:http://www.artspotbg.blogspot.com/2011/11/blog-post_30.html

Отбелязване на Месеца на коренните американци
Американския център към Столична библиотека – площад „Славейков” 4 А
--------------
Музиката на коренните жители на Северна Америка отекна о рафтовете изпълнени с литература – още едно културно богатство, сред което изпъкваха имената на Хемингуей, Дейвид Мамет, книги и списания за изкуство, етнология, политика.

Посланик Уорлик спомена че в миналото са наричали нацията на САЩ – „The melting pot”. Не разбрах как нарицателно се зоват към момента. Това понятие се ражда от смесицата на култури, етноси и разбира се – вътрешни мирогледи, в тази голяма страна.

„Орловият кръг“, неговите членове и изкуство ни понесоха на раменете на Орела - този който може да възпее Amazing Grace (на флейта) и да внуши с мощните напеви - образи от необятната прерия, една извечност сред която коренното населените на материка е изливало и продължава да излива своята благодарност. Както разбрах от споделеното през – не мога да го нарека спектакъл, не мога чистосърдечно и „ритуал“, ала едно споделяне, което се опита да пресъздаде нативния мироглед на далечните географски от нас племена - Лакота, Ирокези, Кроу и др.

Песента се лееше и освен възникващите образи, лично за мен носеше усещане за сила – мъжка, сплотена, но обвързана с Любов към сътвореното, пътя на воина – човека, племето и семейството, в обятията на Магическия свят на Духа или Създателя на Света, както го наричат индианците.

Бяха представени легенди, ритуални песни – за плодородие, ухажване, детски приспивни изпълнени с нежност и лирични на флейта от кедрово дърво, докосващи сърцето и сетивата на любимата - според мита. Всичко което видя препълнената с публика зала, имаше за цел освен превеждане, през този много динамичен и освобождаващ (пречистващ както бе една от песните) процес, да даде и образ върху индианската култура и бит.

Г-н Посланикът – вероятно твърде ангажиран, напусна веднага след като държа откриващото слово, а културното аташе на САЩ у нас, ни посрещаше учтиво на врата с „Добър вечер“, като за съжаление това явно бе единствената реплика на Български която знаеше. Той също изчезна при започване на програмата и магически се появи на нейния финал.

* * *

В заключение, споделям че представянето на обществото „Орлов кръг“, насочено към ученици от гимназията и експерти по индианистика, както и голяма доза поддръжници, ще запечати у мен спомен за творческа наслада от чутото и видяното, заедно с разширено познание относно обичаите на коренните жители на Северна Америка.

Благодаря им и аз от сърце.

Holy Man: The USA vs Douglas White

понеделник, 28 ноември 2011 г.

Не, благодаря!


"Пилигримите" (название, което се използва след 1870 г.) не са просто британски заселници. На първо място това са пуритани, при това сепаратисти и както ни припомнят историците, по онова време (16 в.-17 в.) пуританите не се чувстват особено комфортно в британското общество. Оливър Кромуел вече не е начело на Англия и пуританското общество, което проповядва строго и консервативно поведение във всеки аспект на живота, изпада в немилост. Те са потискани и преследвани от закона и затова масово напускат Англия, като голяма част се отправя към Холандия. А оттам поемат към нови континенти с ясното съзнание, че ще отнемат земята на местните жители и ще построят своето „Царство Господне“. Те вярват, че водят война със Сатаната в името на Господ и всеки, който се противопоставя на правилата им се превръща в техен враг.



През 1620 г. започва легендарното плаване на кораба Мейфлауър. На борда на кораба са сто и двама души, мотивирани да придобият с кръв и пот повече религиозна и гражданска свобода в Новия Свят. През ноември корабът акостира в Америка. Някои от тях слизат на брега за запаси, но не са посрещнати с отворени обятия от туземците. Затова се завръщат на кораба и тръгват още по на юг, достигайки нос Код (Cape Cod), който им предлага по-удобен пристан и по-доброжелателно настроени индаинци. Така заселниците започват да строят колибите си на местата, където до неотдавна се издигало селището на Тескуантом, отвлечения от

събота, 26 ноември 2011 г.

сряда, 23 ноември 2011 г.

The Canary Effect - Документален филм



The grim legacy of America's treatment of its native peoples is explored in detail in this documentary. Filmmakers Robin Davey and Yellow Thunder Woman take the perspective that if one is to define "genocide" as the a deliberate effort by a government to exterminate a people, then the United States is clearly guilty of the crime given their actions against America's indigenous population over the past 300 years. Davey and Thunder Woman back up their argument with footage detailing the economic marginalization of American Indians, the consistent violation of legal agreements reached with native tribes, the mismanagement and consistent neglect of Indian reservations, the brutalization of Native Americans as they were segregated onto flinty soil and forced to live under substandard conditions, and the refusal of the mass media to report stories of suicide and Columbine-style school shootings among reservation youth. The Canary Effect was screened in competition at the 2006 Tribeca Film Festival.

понеделник, 21 ноември 2011 г.

Покана

Българско общество по индианистика „Орловият кръг” има удоволствието да Ви покани на Вечер на културното наследство на американските индианци, която се провежда за трета поредна година под патронажа на Посолството на САЩ в България. В програмата са включени вокални и инструментални изпълнения на традиционна и съвременна индианска музика, етиологични легенди, кратко запознаване с мястото на благодарността в индианските представи и традиции и с историята на един от големите национални празници на САЩ – Денят на благодарността и др.



29 ноември 2011 г. · 18:30 - 20:00
Място
American Corner (в сградата на Столична библиотека)
Гр. София 1000, пл. "Славейков" 4А

http://www.facebook.com/#!/event.php?ei ... 9959941082

Hunters of the lost world


Hunters Of The Lost World: Sharp Teeth Nomads
Hayden joins the nomadic Baka of Cameroon, a tribe who chisel their teeth to help them eat their prey. Deep in the forest, he struggles to keep up as they use machetes, spears and poison crossbow darts to hunt wildlife.

Hunters Of The Lost World: Kill To Survive
On the South Pacific island of Tanna, the Namal people seek ritual power from a volcano before they hunt flying foxes, eels and wild pigs.

Hunters Of The Lost World: Death Blow
The Jahai are an ancient tribe who range over an area larger than London, hunting monkeys with blowpipes and porcupines with spears. Hayden tries not to compromise the stealth that is essential if they are to catch their prey and feed their families.

Hunters Of The Lost World: Kalahari Killers
In the Kalahari Desert, Hayden's dream comes true; his chance to follow the San Bushmen. Together they deal with charging elephants, scorching heat and have to dodge a leopard that wants the same prey as the tribe.

Kanehsatake - 270 Years of Resistance



On a July day in 1990, a confrontation propelled Native issues in Kanehsatake and the village of Oka, Quebec, into the international spotlight. Director Alanis Obomsawin spent 78 nerve-wracking days and nights filming the armed stand-off between the Mohawks, the Quebec police and the Canadian army. This powerful documentary takes you right into the action of an age-old Aboriginal struggle. The result is a portrait of the people behind the barricades.

Last of the medicine men





In this mysterious and dramatic series, Benedict Allen investigates the world of the witch doctor, shaman and faith healer.

Often described by the press as ‘The Real Life Indiana Jones’, Benedict will trek into deserts, jungles and mountains to discover who these strange compelling characters are, exploring the power each ‘Healer’ holds over his people.



http://www.megaupload.com/?d=QQBI89M4 - s1e01 - Haiti - Part1
http://www.megaupload.com/?d=0OV3UHF5 - s1e02 - Haiti - Part2

http://www.megaupload.com/?d=EFYBO8J6 - s1e03 - Siberut - Part1
http://www.megaupload.com/?d=1OJWA022 - s1e04 - Siberut - Part2

http://www.megaupload.com/?d=432KQ55X - s1e05 - Mexico - Part1
http://www.megaupload.com/?d=Y44QJTEQ - s1e06 - Mexico - Part2

http://www.megaupload.com/?d=GUNZOM58 - s1e07 -Tuva - Part1
http://www.megaupload.com/?d=UHTRZXWI - s1e08 - Tuva - Part2

Headshrinkers of the Amazon - документален филм





Eдинственият съществуващ запис на смаляване на отрязана човешка глава до големината на грейпфрут,обичай трaдиционен за индианците шуар. Уникалните кадри за заснети от Едмундо Биаловски в началото на шейсетте,но са останали малко известни.Водещ на филма е Piers Gibbens, който отива до Еквадор, за да проучи дали заснетия от Биаловски материал е автентичен.



download:

http://www.megaupload.com/?d=REWLI7FD

четвъртък, 17 ноември 2011 г.

събота, 12 ноември 2011 г.

понеделник, 7 ноември 2011 г.

петък, 4 ноември 2011 г.

04.11.1792 г. - най - тежкото поражение в историята на САЩ



   Вождът Малката Костенурка

   Баща на Малката Костенурка бил тогавашния вожд на маямите, а майка му - осиновена от маями индианка от племето махикан. Заради неговата смелост и способност бързо и правилно да преценява ситуациите и да взема подходящи решения, бил издигнат във вожд още на млади години. Името Малката Костенурка дава известна измамна представа за него. Той е описван като висок, представителен, с достойно държание. Наричан е Малката Костенурка, за да се отличава от по-големия си брат, който бил известен просто като Костенурката.

The romance of a vanishing race - редки кадри от 1900

The Romance of a Vanishing Race includes three historic motion pictures of American Indians and their life-style in the early 1900s. Featuring Tribal Chiefs who participated in the Last Great Indian Council and several who fought at the Battle of the Little Big Horn. Originally produced on 35mm film, this priceless footage, recently discovered within the lost treasures of the National Archives is re-mastered to include an original music score and soundtrack to further preserve the Native American history and culture.

Apache song of the mountain spirits



In the east, a black cloud stands upright.
There, his home is made of black clouds.
The Great Black Mountain Spirit in the east,
he is happy over me.
My songs have been created.
He sings the ceremony into my mouth.
My songs have been created.
The cross made of turquoise,
the tips of his horns are covered
with yellow pollen.
Now we can see in all directions,
drive evil and sickness away.
My songs will go out into the world.

Gahé song. Song of the mountain spirits, recorded by Jules Henry in 1930.

четвъртък, 20 октомври 2011 г.

Време и Безвремие в светогледа на америндците


автор: Артър Върслуис
превод: Индиянков


За да видим Америка като духовна земя, трябва да се сбогуваме със съвременната представа за времето. В съвременния свят историята е възвеличавана, искаме да сложим дата на всяко събитие и нелепо вярваме – когато природата и религиозните традиции загиват пред очите ни – че еволюираме в посока към някакво идеалистично историческо състояние, което сме убедени, че е прогрес, а не разруха. От гледна точка на първичния мироглед на коренните американци (америндци) това идеализиране на историята е абсурдно. И в действителност ако искаме да навлезем в духовния пейзаж на Америка, трябва да загърбим представата за линейно време и да възприемем цикличното, обновяващо се време като отражение на вечността.

В същността си съвременният възглед за времето е позитивистки, сведен изцяло до историческото. Тази мания с датирането, с линейното измеримо време си противоречи с разбирането, заложено в световните религиозни традиции. Често се споменава, че азиатските религиозни традиции са напълно незаинтересовани от историческите дати и това безразличие към историчността дразни западните изследователи. Но от гледна точка на религията появата на Шакямуни Буда или Нагарджуна не е историческо събитие, а духовно откровение. Това, с което са обсебени съвременните учени – дати и цифри - е чисто и просто отражение на една матафизична или духовна реалност и само тя има значение според традиционния възглед.

Западното вкопчване в историцизма е резултат от прогресивната съвременна слепота спрямо духовната реалност, която от своя страна води началото си от рационализма ( който стои в основата на науката) и не на последно място колонизирането на Америка. От друга страна можем да кажем, че европейското колонизиране на Америка е материален израз на дълбоко проникналата духовна слепота на европееца. Емблематичен момент за тази слепота е именно експедицията на Коронадо в сърцето на Америка: той пристига в Кивира, духовен център за индианците и от гледна точка на местните – земен рай, но продължава да търси „седемте златни града” и дори не забелязва удивителната красота, сред която е заобиколена войската му. Това, което търси е плячка и нищо повече. Ограничен до нивото на историческата реалност, той не видял, нито би разбрал духовното значение на това, което го заобикаляло в Новия свят. Тази слепота в центъра на съвременния светоглед съпътства белия човек при всички събития на континента.

Съвременният историцизъм от части произлиза от секуларизацията на християнския истороцентрзъм. През средновековеието християнството поддържа едновременно циклична и линейна представа за времето

четвъртък, 13 октомври 2011 г.

Битката при Уашита, 27- ми ноември 1868г.



от Umai Maia

На 23-ти ноември 1868 г. Къстър и 7-ми кавалерийски полк напуснали Кемп Съплай и навлезли в индианска територия. Предишния ден започнало да вали сняг и на сутринта имало 30-сантиметрови преспи. След 4 дни войниците достигнали долината на Уашита. Точно след полунощ на 27-ми ноември те заели позиция близо до индиански лагер.

Филип Шеридън, със своето мото "за всяко престъпление има наказание", изпратил Къстър да заеме позиции и да накаже шайените за техните нападения по реките Салайн и Соломон в Канзас. За първи път в историята на кавалерията седми полк щял да поеме на наказателна мисия срещу индианците през зимата, когато бил най-уязвим. От армията знаели, че през зимата племената от южните прерии си правели лагер близо до голяма река. Така имали достъп до течаща вода и дърва. Били събрали храна за дългите зимни месеци ,за да не се налага да ловуват много, защото понитата им не се справяли добре по снега.

Нападението

Малко преди изгрев слънце на 27-ми ноември 1868 г. 800 души атакували лагера на южните щайени при река Уашита, днешна северозападна Оклахома. Лагерът на Черния котел се състоял от 51 типита, с около 200 до 300 жители.

понеделник, 10 октомври 2011 г.

My highlights for 2011



The Rhodope Mountains, Glastonbury UK, Strandja mountain, Beglika, Sinemoretz, Karandila....

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

Красная сила - филм за руското индианистко движение



Един късичък, но приятен филм за руското индианистко движение.
В значителна част от 14-минутния киноразказ се виждат наши приятели на Орловия кръг - Тимофей, Рисян, Вълка, Глеб Борисов...

Красная сила / Red Power
Год выпуска: 2010
Страна: Россия
Жанр: Документальный
Продолжительность: 14 мин
Режиссер: Андрей Ветер

вторник, 4 октомври 2011 г.

Чернокракска свещена торба



   Торбата принадлежи на член на северните пиегани от народа на Чернокраките и датира от 1860 г. Предназначена е за съхранение на огледалце с дървена рамка. Огледалцата придобиват особено сакрално значение при коренните народи след първата им поява на континента като привнесени от европейците търговски стоки. Торбата е направена от кожа на койот и е украсена с мъниста. Изображението на "раздвоената" фигура символизира връзката между стопанин-дух покровител.

сряда, 28 септември 2011 г.

"Народът на маските" от поредицата "Коренни американци"



Книгата "Народът на маските" е част от историческата поредица "Коренни американци" на семейство Гиър (Майкъл и Катлийн). Не бих казал, че тази книга е едно от силните им произведения. И все пак смятам, че като автори на приключенска литература пишат страшно увлекателно, със замах и сила на перото, които те приковават към стола и те правят свой заложник до последната страница.

Действието се развива в североизточна Северна Америка около година 1000 сл.Хр. и се фокусира върху клана на Земния Гръмовержец – ловци и събирачи, които редовно местят лагера си в търсене на препитание. В тяхното селище Пейнт рок се ражда момче с размерите на джудже, което е дълбоко почитано заради магическите му сили. Наричат го момчето „Тътен”. На девет години то продължава да изглежда като четиригодишно, ала всички се съветват с него преди да вземат важно решение. Скачащият язовец, водач на съседния клан, враждуващ от години с клана на Земния Гръмовержец вярва, че селището му ще стане непобедимо, ако притежава момчето-талисман. Решава да поведе боен отряд и да го отвлече. Оттам насетне започва одисеята на момчето Тътен, което минава през хиляди перипетии, подпомагано от своите свръхсили и от смелото 12-годишно момиче Урен, което се сприятелява с него и го спасява от сигурна смърт. Двамата бягат през сняг, мъгли и бури, крият се в кухи дънери и се хранят с жалки остатъци храна, за да се изплъзнат от преследващите ги воини на Скачащия Язовец.
Историята наистина е увлекателна, заплетена и държи под напрежение. Като цяло книгата се чете на един дъх. Но същата тази история би могла да се отнася за всяко племе по света. По всичко личи обаче, че не такъв е бил стремежът на авторите, които в предговора заявяват, че историята им е вдъхновена от културата на ирокезите и се опитва да представи именно техния бит.

Изглежда авторите не са се потрудили много по отношение на историческата достоверност и културните особености на ирокезите, при все че отзад е поместена богата библиография. Ето някой основни забележки, които бих откроил, но които в крайна сметка не влияят на плавния, динамичен и богат сюжет:

America's native prisoners of war - Aaron Huey



Aaron Huey's effort to photograph poverty in America led him to the Pine Ridge Indian Reservation, where the struggle of the native Lakota people -- appalling, and largely ignored -- compelled him to refocus. Five years of work later, his haunting photos intertwine with a shocking history lesson in this bold, courageous talk from TEDxDU.

събота, 24 септември 2011 г.

Спорът за сърцето...





Пътят на всеки човек му е показан в неговото собствено сърце.
Там той може да види всички истини за живота и за духовете.


(шайени)






"Лукаво е човешкото сърце повече от всичко и съвсем е покварено; кой ще го узнае?"

Стар завет, книга на пророка Иеремия (17:9)

Stolen women, captured hearts



Kansas, 1868. A wagon train is attacked by a band of Lakota Sioux led by the young and athletic warrior Tokalah. The attractive, red haired Anna Brewster-Morgan and her friend Sarah White are on this wagon train too. When Tokalah noticed a terrified Anna with a Bible, he thinks this is an omen. Despite killing the other passengers of the wagon train, only Anna and Sarah may continue their voyage. The next day Anna and Sarah are kidnapped by Tokalah. Local cavalry captain Farnsworth immediately starts a search for both young women. At first terrified of her captors, the unhappily married Anna eventually falls in love with the noble, honorable Tokalah. After a year's captivity, Sarah is returned to her own people. Anna now must choose between her new life with Tokalah and her previous existence as the wife of farmer Daniel Morgan.

Може да го гледате в youtube или Мундата

http://zamunda.net/details.php?id=281605&hit=1


петък, 23 септември 2011 г.

Пламен Ганчев и индианците



Пламен Ганчев е един прекрасен човек, когото имам честта да познавам. Ето тук една стара статия от вестник "Демокрация", посветена на него и срещите му с индианци.

"Историята започва през 1986 с един плакат за екскурзия в Китай. Студентът по право Пламен Ганчев, воден от прагматични цели – да излезе зад „желязната завеса“, решава да се включи в група, изучаваща есперанто. Разбрал, че този език ще му помогне да пътешества, той заляга усилено над него. И така в лятото на 1986 се сбъдва мечтата му, прекосява за първи път в живота си нашата граница на път за Китай. Поводът е Световен есперантски конгрес, на който са поканени и наши есперантисти. Пребиваването в тази страна го кара да се замисли кой е, защо е на този свят, какво ще прави оттук нататък. По-късно Пламен Ганчев си спомня, че точно тогава решава, че е човек, роден за целия свят, и ще му бъде тясно и некомфортно да продължи със старото си битуване. Пекин, китайците. Изтокът го привличат с древноизточните култури и философии.

Трябва да минат 12 години,
за да разбере, че в живота
няма нищо случайно.

Завърнал се в родината, той продължава усилена кореспонденция с приятели, които е срещнал в Китай. Дразни го фактът, че много книги, изпратени му от Холандия, Австралия, Канада, не пристигат. Такава беше политиката, с усмивка си спомня сега Ганчев. Това го амбицира и той решава да се прехвърли арабска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Идеята му е да учи в Кувейт. Разбира се, тази мечта си остава неосъществена, но пък животът му поднася сюрприз, пътува отново за Холандия. Поканен е на 33-ия световен есперантски конгрес. Ден преди да замине за Ротердам, се запознава с холандец, дошъл на екскурзия у нас. Отново случайността му помага.

четвъртък, 22 септември 2011 г.

Всичко идва от Уакан Танка



От Уакан Танка, Великата Тайна, идва всяка Сила. От Уакан Танка шаманът получава мъдрост и уменията да лекува, както и да прави амулети. Ние знаем, че всички лековити растения са дадени от Уакан Танка – затова те са свещени. По същата причина и бизоните са свещени – защото и те са дар от Уакан Танка. Великата Тайна е осигурила хората с храна, облекло, дала им е всичко, за да живеят добре. На човешките същества е дадено и познанието как да използват тези дарове – как да намират свещените лечебни растения, как да ловуват бизони, как да постигнат мъдростта. Всичко идва от Уакан Танка, всичко.

(сиукси)

Mystery Files: Sitting Bull


Mystery Files returns to blow the dust off the case reports of some of the most famous and iconic characters from around the world.
From the enigmatic Lawrence of Arabia, to the legends surrounding Chief Sitting Bull, Marco Polo and Queen Elizabeth I, the true stories behind their fame or notoriety have inspired, intrigued and confounded us all.
Unearthing new evidence and exploring fresh theories with 21st century forensics, the quest of each episode is to finally separate fact from fiction.


Military analysis and new oral history attempt to clear the name of the great American Indian chief, who many blame for an 1876 massacre.

линк за сваляне:

http://www.megaupload.com/?d=M067TZFP

Native nations - Standing together for civil rights


Native Nations, hosted by Peter Coyote, chronicles the American Indians' struggle for civil rights, and the creation of the National Indian Lutheran Board to raise funds and awareness for that struggle. From the controversy surrounding the 1862 trial when 38 Dakota Sioux were executed in the largest single-day mass hanging in United States history, to the confrontation of the 1960s when many Indian tribes joined together to speak out with a unified voice, Native Nations tells the story of standing together for sovereignty, justice and civil rights.

линк за сваляне

http://www.megaupload.com/?d=QYKN82LV

сряда, 14 септември 2011 г.

Всичко завършва в красота (All ends in beauty)



„От месеци небето е безоблачно. Парещата жега е изсмукала и последната капка вода от близките извори. Безмерната прерийна трева е пожълтяла, а царевичните ниви чезнат под ударите на безпощадното слънце. Една и съща картина, повтаряща се година след година. Боговете, носещи дъжда на плещите си, живеят далеч в планините, в крепости от облаци и палати от тюркоаз и според навахо са далеч по-могъщи от бога на белите. На площадките местните жители танцуват денонощно. Земята под краката им се тресе, тропотът привлича вниманието на боговете. Пеят в синхрон своите молитвени напеви, умоляват боговете да се смилят над тях:

„Погледнете насам, богове, земята е суха; покрили сме телата си с бяла глина. Вижте тези изсъхнали клонки. Земята е жадна. Вижте морските миди и костенурчи черупки (водни символи), които висят на вратовете ни. Украсили сме телата си със свещен тюркоаз с цвета на небето и на водата, а също и със свещен памук, бял като сняг. Пера трептят над главите и носят молитвите ни. Вижте ни, ние танцуваме във ваша чест! Вижте ни, как сме се разкрасили във ваша чест! Дарете ни с дъжд!”

И тогава чудото става – невероятно за всеки, който не го е виждал с очите си. На западния хоризонт на фона на синьото небе се скупчват бели грамади. Слънцето избледнява, задухва вятър, от пустинята се разнася червен прах, който покрива отгоре до долу телата на танцьорите. Певците вдигат увехналите клонки към небето. Пеенето се усилва, танците забързват, екстазът расте. Сребърни и тюркоазени огърлици дрънчат в ритъм с овчите копита, висящи от коленете и глезените. Пера се веят върху тресящите се в ритъм глави.

„Колко красиви са летните облаци в небето
Виж цъфтящите облаци, като сияйни цветя
Цъфтящи облаци в небето
Виж как се движат
Идват към нас.”


И тогава виждаш как дъждът се излива над хълмовете в далечината и въздухът се изпълва със свежест. В тези моменти църквите са празни, защото Исус Христос не донася на хората небесните води. Върху олтара не гори вечният пламък, празни са свещените потири. Тълпата на площада зове старите богове. В голото пространство в църквата кънти трополенето на дъждовните капки и прозорците се тресат под мощните им удари. Напевите отекват над селището, трептят във въздуха, издигат се над църквата и кръста към пустинното небе. Първите капки заблъскват и по кирпичените покриви и по пропитите с пот греещи от щастие лица на танцьорите.


„Блажено завършва твоето дело за деня
Блажено ще те почитат старите
Блажено ще те почитат младите
Момчетата и момичетата,
Децата и старейшините,
Когато се скитат сами,
И когато се прибират в домовете си.
Нека бъде изпълнено с щастие завръщането им у дома
Вървейки По пътя на мира
Нека бъде честито завръщането им
Аз вървя в красота
Красота пред мен
Красота зад мен
Красота навсякъде около мен
И още веднъж всичко завършва в красота.
Завърши в красота
Завърши в красота.”


Rolf Tietgens

събота, 10 септември 2011 г.

Gunstock war club: Cold steel




Гънстoк (Gunstock) е интересно изобретение на горските индианци, разпространено най-вече сред племената от Великите езера. Индианците установили, че при недостиг на амуниции прикладът на пушката e изключително удобен за нанасяне на трошещи кокалите удари. Така те започнали да майсторят оръжия с формата на приклад, в чийто край се поставя острие в най-различни размери.



ВОЕННА ПЕСЕН
(пасамакуоди)
Пасамакуодите са алгонкинско племе, част от конфедерацията на абенаките.

Аз ще застана с томахавка в ръка, аз трябва да отмъстя на тези,
които донесоха смърт на моите бедни хора.
Аз ще застана с бойна тояга в ръка и ще тръгна по кървавите следи на този народ,
който уби моите хора.
Аз ще пожертвам живота си и живота на моите воини.
Аз ще застана с бойна тояга в ръка и ще тръгна по следите на моя враг.
Когато го поразя, аз ще взема скалпа му, ще го окача на дълъг прът,
ще забия пръта в земята и моите воини дни наред ще танцуват около него;
и тогава аз ще пея моята победна песен над врага.

петък, 9 септември 2011 г.

Tribal fires



Contemporary Native American Music

Линк за свалаяне

http://www.4shared.com/file/gC_80zUr/Tribal_Fires-_Contemporary_Nat.html

петък, 2 септември 2011 г.

Следвайки пътя на силата



Андрю Н. Джордж

     Какво носи в себе си голата традиция, ако не знаем нейните източници и безсмислено изпълняваме заучените движения в церемониалните танци и обреди? Какво ни дава преглътнатия къс месо, освен известно количество калории, ако сме употребили абстрактен къс, а не разтваряме в себе си порцията енергия, която е изпълвала нечия жива плът? "Нещото не се превръща в нищо, нещото не възниква от нищо" - утвърждават Дакота. Всяко наше действие е резултат от предишно действие и следствие на определено умозаключение. Ако в основата на нашите постъпки няма дълбоки корени, то те са - нищо.

    Болшинството индианци утвърждават, че белите хора (подразбирай материалната цивилизация, техническия прогрес) не живеят истински, защото са се откъснали от корените на своята национална култура. И изобщо съществува ли такава у европейците и американците? Навсякъде хората ожесточено доказват истинността на тази или онази вяра, правилността на своите секти и религиозни прозрения? И откога продължава това?
    Древните народи, за които е прието да бъдат наричани примитивни поради факта, че са се установили на определен етап от своето развитие, радвайки се на даровете на природата, живяли по съвършено различен от цивилизования човек принцип на Общността, която представлявала единно семейство. Не случайно сред индианските племена всички се наричали помежду си братя и сестри, а към по-възрастните се обръщали като към баща, майка или дядо. Това било проявление на ярко изразени родствени чувства между хората, независимо, че не били кръвно свързани. Племeто било единно семейство, единен организъм, и този организъм живеел в ритъм, съвпадащ с този на неговата земя. Връзката била толкова голяма, че индианците в пълния смисъл на думата разбирали езика на животните и птиците, слушали гласовете на Небето и Земята.

    Когато изпълнявали танците си, в тях взимали участие и пясъка от земята под краката им, и тревата, и въздуха, пропил в себе си човешките гласове. Както завихрилия се в смърч вятър оказва влияние на околната среда, така и танца никога не преминава безследно. Танцът – това е сила, която

понеделник, 29 август 2011 г.

Delaware (Leni Lenape) - Historical photoes


  Лени-ленапе - „истински мъже" - алгонкинско племе, по-известно под названието делауери (делавари). Ленапе били горски народ, който развил земеделие, но се изхранвал предимно от лов. Смятани са за прародители на повечето източни алгонкини (мохикани, абенаки и др.). Предполага се, че първоначално са живели по крайбрежието на Атлантическия океан, но били изтласкани на запад от прииждащите европейски заселници, както и от враждебни племена. Предвижвайки се към река Съскуехана и прехвърляйки Алегенските планини, те се установили в долината на река Охайо. Ленапският съюз се състоял от няколко племена, най-големите от които били мънси и унами. Воювали с ирокезкия племенен съюз и с хуроните, както и с белите заселници, като по време на колониалните войни най-често подкрепяли англичаните, но понякога и французите. След създаването на САЩ, част от ленапе се преселили в Канада, друга част намерила свой дом в щата Уисконсин, а две големи групи поели на запад, достигайки чак до Оклахома. На тези места се намират и днешните делаварски резервати. Общият брой на ленапе е към 5000 души, но повечето от тях имат смесен произход.

Billy Spibrook, 1913


David Pool, 1898

вторник, 23 август 2011 г.

Отшелникът и духът



превод: Теодор Кушев

Самотен в гъстата гора, далеч от селото на своя народ, живял отшелник. Неговото типи било направено от бизонови кожи, а завивката му от еленови. Далеч от селищата на които и да са човешки същества, този стар отшелник с наслада се любувал на старините си.
По цял ден бродел из гората, изучавал различни растения и събирал корени. Те му служели за храна и лекарства. От дъжд на вятър го навестявал някои воин, който се нуждаел от целебни корени за своето племе. Медицината на стария отшелник била известна като най-добрата в околността.

Един ден след дълга разходка из гората отшелникът се прибрал в къщи толкова изморен, че веднага се нахранил и се проснал в леглото. Тъкмо се унасял в сън, когато усетил, че някой го драска по крака. Изненадан, в стаята забелязал тъмен силует, който протегнал ръка към него, в която се виждала стрела с кремъчен връх.

“Това трябва да е дух – помислил си отшелникът – тъй като тук няма други хора освен мен”.

И тогава гласът казал: “Отшелнико, дошъл съм да те поканя в своя дом”.

“Ще дойда” – отговорил старият отшелник. И така, той станал, омотал завивката си около тялото и последвал гласа.

Излязъл пред вратата, огледал се, но не видял и следа от тъмния силует.

“Каквото и да си – казал отшелникът – почакай ме. Хабер си нямам как да намеря дома ти”. Не получил никакъв отговор, нито чул шум от нечии стъпки.

Влязъл обратно в типито си, легнал и скоро заспал дълбоко.

На следващата нощ отново му се причул гласа: “Отшелнико, дошъл съм да те поканя в своя дом”. Отшелникът излязъл от жилището си, за да потърси източника на гласа, но отново не видял никой. Този път се ядосал, тъй като решил, че някой му се подиграва. Решил да открие кой нарушава покоя му.

На следната вечер направил дупка в покривалото, колкото да вмъкне стрела. После се притаил до входа и зачакал. Скоро тъмният силует дошъл, спрял на прага и казал: “Дядо, дойдох да…” Но не могъл да довърши изречението си. Старият отшелник изстрелял стрелата си. Чул да улучва нещо, но звукът наподобявал стрела, забиваща се в торба с чакъл.

Рано на другата утрин отшелникът излязъл и огледал мястото, където смятал, че е попаднала стрелата му. Там на земята лежала малка купчина царевични зърна и от нея по пътеката тръгвала пътека, осеяна със зърна. Старият отшелник последвал дирята през гората. Когато достигнал леко възвишение, следата свършила. В самия й край имало широк кръг, в който тревата била напълно смачкана.

“Царевичната следа спира в края на този кръг – казал си старецът на ум – така че тук трябва да е дома на онзи, който ме покани”.

Той хванал голямата си костена брадва и започнал да рови в средата на кръга. Копал, ли копал, доде не попаднал на торба сушено месо. След това открил още една торба, този път с репички, после и още една със сушени череши, а най-отдолу четвърта, пълна с царевица. В единият й край се виждала дупката, която стрелата на отшелника била направила предната нощ. През тази дупка зърната били изпопадали, правейки пътека до скритото място на духа.

След това преживяване отшелникът научил своя народ как да съхранява запасите си, докато са на път.

“Изкопайте дупка – обяснил той на хората – увийте запасите в кожени торби и ги покрийте със пръст”.

По този начин сиуксите съхраняват провизиите си през цялото лято. Когато настъпи есента, те се завръщат при скривалищата си. Разравят дупките и заварват провизиите непокътнати, така сякаш са сложени предния ден.

Хората благодарили на стария отшелник за за новия начин за съхранение на храната и най-вече за откритието на царевицата, която ни познавал дотогава. Тя се превърнала в една от най-важните храни, която индианците познавали.