понеделник, 17 януари 2011 г.

Реч на Текумсе ( Speech of Tekumse)


Тази реч е била произнесена от Текумсе през 1811 г. по време на срещата му с вождовете на криките, чокто, чикасо и други южни племена и е записана по-късно по устни спомени. За първи път е публикувана в книгата на Horace Bardwell Cushman "History of the Choctaw, Chikasaw and Natchez Indians", Greenvile, Texas, 1899.

Къде са сега пекуотите? Къде са нарангансетите, мохиканите, поканокетите и множество други могъщи племена на нашия народ? Те изчезнаха от лицето на земята под натиска на алчността и гнета на белия човек, както изчезва снегът под лъчите на лятното слънце. Напразно надявайки се да защитят своите древни владения със собствени сили, те загинаха в битките с белите. Погледнете техните някога цветущи земи - и какво ще видите? Нашият взор не среща нищо освен опустошението, сторено от бледоликите. Същото ще постигне и вас… Скоро могъщите дървета във вашите лесове, под гъстите сенки на които сте играли като деца и сте се състезавали като младежи, които и сега дават отдих на уморените ви след неуспешен лов крака, тези дървета ще бъдат повалени, за да заградят с тях земята, която белите завоеватели смеят да наричат своя. Скоро широките им пътища ще преминат през гробовете на вашите бащи, и местата, където те почиват, ще бъдат навеки осквернени. Не е далече времето, когато народът ни ще бъде унищожен, ако всички ние не се обединим против общия враг. Не мислете…, че оставайки глухи и равнодушни към общата опасност, ще можете да избегнете участта, която очаква всички. И скоро под погубващото дихание на белите вашите племена ще заприличат на носещи се във въздуха листа и разсеяни по небето облаци. Вие също ще бъдете изгонени от родните си земи и исконни владения, както вятърът помита струпаните листа преди зимните бури.

Не спете…, въобразявайки си, че сте в безопасност и не хранете призрачни надежди. Нашите обширни земи скоро ще се изплъзнат от ръцете ни. С всяка изминала година белите завоеватели стават все по-алчни, по-напористи, груби и непоносими. Всяка година между тях и нашия народ възникват конфликти, а когато се пролее кръв, без значение дали сме виновни или не, ни се налага да се разплащаме с живота на най-добрите си мъже и да отстъпваме все повече земи. Преди бледоликите да се появят сред нас, ние се наслаждавахме на щастието на пълната свобода, не знаехме какво е това богатство, бедност и гнет. А сега? Нуждата и гнетът станаха наша съдба. Нима не ни управляват във всичко? Нима можем свободно да отидем там, където поискаме? Нима от ден на ден не ни отнемат и последните трохички от нашата исконна свобода? Нима не ни удрят и ритат, както правят със своите чернокожи? Не е далеч времето, когато ще започнат да ни привързват за стълба и да ни бият с камшик и ще ни заставят да работим на техните поля, както заставят чернокожите. Трябва ли да дочакаме това и не е ли по-добре да умрем като мъже и воини в бой, за да не ни постигне този позор?
Нима не виждаме вече години наред какви са техните намерения и нима не са достатъчно ясни по-сетнешните им стремежи? Нима не е дошло времето, когато ще ни прогонят от нашите цветущи земи и от гробовете на предците ни? Нима няма да преорат в скоро време костите на нашите мъртви и няма да превърнат гробовете им в ниви? Трябва ли да чакаме спокойно, докато враговете не станат толкова многобройни, че ние вече няма да можем да дадем отпор на насилниците? Ще чакаме ли, докато не ни изтребят, без даже да се опитаме да встъпим в бой, както подобава на нашия народ? Нима ще дадем без борба нашите домове, нашата страна, завещана ни от Великия Дух, гробовете на предците и всичко, което е скъпо и свято за нас? Аз знам, че вие ще викнете заедно с мен: "Никога! Никога!"…

И ако сред вас се намери дори и един безумец, който не разбира колко силни са нахлуващите към нас бледолики, нека той потрепери пред лицето на грядущите беди, които ще поразят всички нас, защото със своята престъпна безучастност той помага на нашия общ враг да покори родната ни страна. Затова се вслушайте в гласа на дълга, честта, родната земя, над която е надвиснала опасност. Дайте да се сплотим в едно тяло с общо сърце и да се сражаваме до последния воин за нашата земя, нашите домове, нашата свобода и гробовете на нашите бащи!

Няма коментари:

Публикуване на коментар