събота, 14 май 2011 г.

Добър вожд е не този, които те убеждава в позицията си, а този, в чието присъствие можеш лесно да стигнеш до истината


(малко бележки върху анархо-индианизма или безвластния характер на традиционното ирокезко общество)

    „Тяхната политика е изключително мъдра и в нея не намирам нищо варварско. Оцеляването им зависи от единството. В едно общество, в което царува пълно своеволие е крайно вероятно да пламне разрив, най-вече сред младите, и да се наруши цялостта му, поради което всяка година те провеждат събрание в Onnontae. Там присъстващи са всички делегати на отделните нации, които изразяват гласно своите оплаквания и получават съответна утеха чрез взаимно раздаване на подаръци – по този начин те поддържат добрия тон помежду си.” Франсоа Ле Мерцие 1668 г.

    Някои историци твърдят, че едно гъсто населено земеделско общество неизбежно ще развие йерархична структура с централизирана власт и икономическа система, базирана на експлоатацията. Според мнозина изследователи това е естественият човешки ход. Макар подобно развитие да е често срещано явление в историята, то не е единственото възможно. Разположено край южните брегове на Онтарио, традиционното общество на Ротиношони, Народа на Дългия дом, било гъсто населено, матрилинейно, комунално и предимно аграрно общество. Ротиношони се обединили в конфедерация, състояща се от пет племена: Каниенгехака (мохок), Онениотехака (онейда), Ононтагехака (онондага), Кайонгехака (каюга), Шотинонтоуанеака (сенека). Поколения преди историческия контакт с европейците тези народи се обединили чрез Гайанерегоуа (Великия Добър Път) в същата тази формация и сложили край на братоубийствените вражди, без да се стига до стратификация, централизация или икономическа експлоатация.

   Джерълд Даймънд предполага, че с развитието от егалитарно, ловно-събирателно общество в земеделско
възходът на популацията, кръвните вражди и трудностите около управлението на новите ресурси поставя пред сериозно изпитание способността да се поддържат „хоризонтални” политически отношения и икономически „комунализъм”.
Според Даймънд материалният преход сам по себе си води неизбежно до идеята за държавността, която той определя като „клептокрация” и в която потиснатите в най-добрия случай могат да се надяват, че след всеобщи недоволства и вълнения ще заменят старите клептократи с нови. По негово мнение клептокрацията е изцяло резултат на материалната култура.

    Има обаче поне един силен контра аргумент на този исторически детерминизъм и праволинеен поглед и този аргумент е съществуването на общество като това на Ротиношони в североизточна Северна Америка.
Макар критичен към марксизма Мъри Букчин признава кооперативната и миролюбива вътрешна среда на ловно-събирателните общества, но също така поставя въпроси относно външното военно дело или екстровертната агресия.

   „Предисторическите и по-късните събирателни народи са изключително съпричастни и миролюбиви спрямо членовете на своята група, клан или племе, но са също толкова агресивни и войнствени и дори унищожителни в усилията си да прогонят членовете на други, чужди групи, кланове и племена. Създаването на ирокезката конфедерация е било въпрос на оцеляване, тъй като тези народи били на прага да се самоунищожат, а знаем и за безмилостния конфликт между мохок и хюрон, който довел до тоталната гибел на вторите.”

     Конфликтите, за които споменава Букчин се разиграли край езерата Онтарио и Ири през 17-ти век и са известни като „бобровите войни” заради силната търговска зависимост, в която изпаднали коренните жители след идването на европейците. Всъщност описанието на събитията като геноцид над даден народ или целенасоченото му изтребление не е съвсем точно. Този конфликт се явява по-скоро нещо като своеобразна „ирокезка гражданска война” , която цели политическата унификация сред ирокезоезичните племена, отколкото етническо прочистване или икономическо съперничество.
     Историята за създаването на лигата ни е вече позната.(Има я в по-старите постинги)

    Можем да споменем само интересното наблюдение на Барбара Ман, че конфликтът, описан във въпросната легенда е конфликт на прехода от една култура в друга. Инак казано тя разглежда битката между Миротвореца, подкрепен най първо от жена, и ордите на Тадодахо, канибала като битка между земеделската култура и ловно-събирателната. Ролята на Миротвореца била да обедини двете системи в една, както става в действителност с ирокезкото общество, което балансира чудесно между земеделие и лов.

    „Ще ядете от една купа”, казва Миротворецът.

    Ето какви с думите му според легендата (пълното й съдържание ще намерите в раздела "митове и легенди")

    Накрая Миротворецът завел всички делегати край един голям бял бор. И им рекъл следното:

- Сега ще сгънем умовете си във вързопа на мира. От днес нататък всички ние имаме една кръв, един ум и една душа. Ако един от нас бъде ранен, всички заедно ще кървим.

    Извадил сноп стрели и показал колко лесно е да се строши една стрела и колко трудно, дори невъзможно да прекършиш с голи ръце цял сноп. Казал им че този бор е Великото Дърво на Живота и Мира, около което всички те трябва да сформират кръг. Те самите трябва да бъдат като борове, пазещи с телата си Великото дърво от най-силните бури и ветрове. Говорил им за силата на мира. Мирът не като отсъствие на война, а като присъствие на добрия ум. Говорил им за Силата не само като умението да победиш врага, а като умението да пазиш мира и да прощаваш. Говорил им за правдата и за това, че всички са взаимосвързани и това е най-великият закон.

Рекъл им:

- Корените на това дърво са дълги и дълбоки. Те се простират в четирите посоки, за да приобщят всички народи. Отгоре над този бор се рее орел, който ще бди, наблюдава и известява за всяка заплаха, застрашаваща мира. Изровете дупка и хвърлете оръжията там. Те няма да ви трябват. Под дървото ще оставите птиче крило и метличка, които да ви напомнят, че ще трябва да поддържате чистота на взаимоотношенията си.

Накрая Миротворецът раздал на всички боброво месо, символизиращо труда, и ги накарал да ядат с ръце, без ножове, за да не стоят ножове по между им. А последните думи, с които се обърнал към тях преди да се качи на каменното си кану и да изчезне завинаги били:

- Прошепнете името ми в храстите и аз отново ще съм сред вас!

----------------------



Организация

„Те притежават добродетели, които биха засрамили повечето християни. При тях няма нужда от болници, не се намират просяци, нито бедняци, както и големи богаташи. Тяхното доброчестие, човечност и учтивост не само ги прави щедри един към друг, но не им позволява да възприемат нещо само за своя полза, тъй като всичко се смята за общо. Ако някой е лишен и гладува, това е само когато цялото селище е останало без зрънце храна. Те разпределят улова по равно с всеки, взел участие в него.”

(Отец Симон Ле Мойн 1657 г.)

     През 17-ти век Ротиношони живеят в уседнали селища, обградени от палисади. Населенито в едно селище наброявало около 2000 души. Заедно с европейските селища тези на ирокезите били най-гъсто населени в района. Полетата, които наобикаляли селището се простирали в радиус от шест мили.

    Едни от сведенията за продукцията на тези селища взимаме от военната кампания на президента Дж.Вашингтон, когото Ротиношони прекръстват на „Разрушителя на градове”. По време на американската революция експедицията на Съливан-Кларк напада селищата на Ротиношони. Според официалния доклад американската армия изгаря до основи 40 селища, 500 жилища и прилежащите им насаждения, сиреч над един милион килограма зърно. Американската революция се оказва повече икономическо бедствие за ирокезите отколкото военен погром.

    Ирокезът Томас Диър определя традиционната икономическа система на ирокезите като идентична на съвременните представи за комунализъм или социализъм. „Акцентът пада върху оцеляването и благоденствието на колектива пред успеха и комфорта на индивида. Такива общества се състоят от хора, които доброволно участват в кооперативен метод за препитание и които разпределят помежду си както бремето, така и плода от общия труд. „Хънтър Грей нарича племенния комунализъм и характерния етос на отговорност в ирокезкото общество „ягодов социализъм”.

    Организацията и реда в ирокезкото общество се базират на свободния избор, взаимопомощта и равенството.
    Сред първите жители на Северна Америка (в по-голямата си част, тъй като става въпрос за множество народи) не е съществува йерархично деление по материално-икономически или кръвно-родствени критерии. Светогледът им не предполага наличието на вътрешно социално разделяне, в пределите на общността няма "собствено" и "чуждо".
    В традиционните общества можем да говорим повече за "личностна йерархия" - когато личността, на която се гледа като съвкупност от добродетели и доказани пред хората качества, стои по-високо от властта, когато характерът надделява над поста. Нищо чудно, че онези, които се превръщали във вождове били смятани за най-нещастни. От мига, в който индианецът приеме ролята на вожд, той се обрича да служи на всички свои съплеменници без правото на никакви привилегии, освен тази да бъдеш помнен с добро. Този, който прави саможертва и проявява всеотдайност, живее в сърцата на хората и неговата дума тежи за разлика от думата на онези, които посвещават живота си в задоволяване на егоистичните си потребности. Такива хора нямат място в обществото, сами се изолират и се превръщат в "аутсайдери". А загубата на доверие и уважение в човека е възможно най-голямото наказание за индивида. Вождът не взима еднолични решения, освен ако не ръководи боен отряд. Тази работа се изпълнява от съветите, където мнението му играе важна роля. Реално погледнато той не разполага с власт, но има силно влияние, защото както казват самите индианци "Добър вожд е не този, които те убеждава в позицията си, а този, в чието присъствие можеш лесно да стигнеш до истината."

     През 1977 г. делегати на Ротиношони се обръщат към Обединените нации. Противопоставят се на доминиращата роля на частното имущество, на производството на стоки за масово потребление и на разхищението. Заявяват, че всички хора имат правото да получат храна, дрехи и подслон, което е напълно осъществимо. Противопоставят се на изкуствено поддържания глад и предлагат икономика, в която цялата общност участва активно както в труда, така и в обирането на плода.

     Ирокезката икономика е колективна, но и полово разграничена. Мъжете се занимават с прочистване на гората, лов, риболов, дипломация, търговия и военно дело, а жените със земеделие, грижата по дома и децата и занаятчийство. Колективният труд и общата собственост не ограничава личната свобода на човек да работи отделно, да подбира сам пътеките си и прочие.

По въпроса за статута на жените



     Антропологът Харълд Баркли изтъква, че половата равнопоставеност в традиционните общества е рядкост. Ротиношони често са давани за пример за матриархат, което е погрешно. Ирокезите са матрилинейни и матрилокални и жените играят политическо влияние със съветите си и с правото да назначават или отстраняват мъже от водаческите позиции, но това не значи, че са амазонки и че упражняват власт над мъжете. Всъщност за разлика от патриархалните общества, където мъжът реално се налага над жената, при ирокезите говорим за егалитарност в смисъл на оценяване на женската роля като организаторки и осигурителки на прехраната наравно с мъжете. Както казахме с идването на Миротвореца ирокезкото общество се стреми към баланс между силите.

     Дългите домове са ръководени от съвети, съставени изцяло от жени, които имат власт над хранителните запаси и могат по своя воля да пропъдят всеки провинил се мъж. Селищата са ръководени от мъжки и женски съвети. Съветите на национално и международно ниво също се състоят от мъжки и женски представители. На ниво дом и жилище жените определят нещата, докато на по-горно ниво (например в лигата) жените могат да упражняват единствено вето върху решенията на мъжете. Но не по-малко вярно е, че често решенията на по-ниско, базисно, битово ниво оказват по-силен фактор върху живота. Така че по отношение на битовите неща жените имат по-силна позиция, докато на ниво дипломация от национално или международно равнище превес се дава на мъжете.

    След опустошенията, които кампанията на Съливан посява, се откроява още една разлика в обществото на ирокезите и това на европейците. По думите на генерал Джеймс Клинтън „ирокезките воини не са изнасилили нито една бяла жена”, което не може да се каже за американските войници. Сред ирокезите насилието над жена, включително от страна на нейния съпруг е строго наказуемо. Такъв човек не само ще бъде наказан, но губи доживотно позициите си в обществото.

    Разводът сред ирокезите се осъществява лесно и не е нещо необичайно. Както казва отец Жак Бруяс. „ За тях да се разведеш е толкова лесно, колкото да се ожениш.” Мъжът напуска дома на жената, като има право да вземе само личните си вещи. Децата винаги остават с майката за разлика от Европа, където по това време децата се полагат на бащата. В Европа промяната става чак през 1920 г.

    Семейното планиране е важен елемент в ирокезкото общество. След като жените били отговорни за земята и прехраната, не можели да си позволят да имат твърде много малки деца в един период. Те предпочитали да контролират своето потомство, затова познавали много билкови заместители на съвременните противозачатъчни. Мисионерите и сенекският пророк Ганиодайо, Красивото езеро, се обявили против разводите и абортите. Според антрополога Уолъс кодексът на Красивото езеро слага край на традиционния полу-матриарахален възглед. Вече не матронките назначавали вождовете, а вождовете избирали матронките.

    В един момент около 1850 г. положението за жените изглежда коренно различно. Християнските възгледи и методи се налагат с пълна сила. Жените в много ирокезки общности са лишени от право на глас на съветите. Само жени биват наказвани за прелюбодейство чрез бичуване. Жената бива потъпкана и потисната. Абсолютен парадокс при положение, че точно правата и статутът на жената в ирокезкото общесто са главен вдъхновител на първите суфражистки в Щатите като Матилда Гейдж, Елизабет Стентън, Лукреция Мот. Артър Паркър, друг изследовател с индианска кръв пише: 

„Съвременната цивилизована американска жена, пледираща за права в съда, май забравя че червената жена, живяла по тези места преди 500 години се е радвала на далеч повече права и политически свободи от нея.”




Няма коментари:

Публикуване на коментар