четвъртък, 20 октомври 2011 г.

Време и Безвремие в светогледа на америндците


автор: Артър Върслуис
превод: Индиянков


За да видим Америка като духовна земя, трябва да се сбогуваме със съвременната представа за времето. В съвременния свят историята е възвеличавана, искаме да сложим дата на всяко събитие и нелепо вярваме – когато природата и религиозните традиции загиват пред очите ни – че еволюираме в посока към някакво идеалистично историческо състояние, което сме убедени, че е прогрес, а не разруха. От гледна точка на първичния мироглед на коренните американци (америндци) това идеализиране на историята е абсурдно. И в действителност ако искаме да навлезем в духовния пейзаж на Америка, трябва да загърбим представата за линейно време и да възприемем цикличното, обновяващо се време като отражение на вечността.

В същността си съвременният възглед за времето е позитивистки, сведен изцяло до историческото. Тази мания с датирането, с линейното измеримо време си противоречи с разбирането, заложено в световните религиозни традиции. Често се споменава, че азиатските религиозни традиции са напълно незаинтересовани от историческите дати и това безразличие към историчността дразни западните изследователи. Но от гледна точка на религията появата на Шакямуни Буда или Нагарджуна не е историческо събитие, а духовно откровение. Това, с което са обсебени съвременните учени – дати и цифри - е чисто и просто отражение на една матафизична или духовна реалност и само тя има значение според традиционния възглед.

Западното вкопчване в историцизма е резултат от прогресивната съвременна слепота спрямо духовната реалност, която от своя страна води началото си от рационализма ( който стои в основата на науката) и не на последно място колонизирането на Америка. От друга страна можем да кажем, че европейското колонизиране на Америка е материален израз на дълбоко проникналата духовна слепота на европееца. Емблематичен момент за тази слепота е именно експедицията на Коронадо в сърцето на Америка: той пристига в Кивира, духовен център за индианците и от гледна точка на местните – земен рай, но продължава да търси „седемте златни града” и дори не забелязва удивителната красота, сред която е заобиколена войската му. Това, което търси е плячка и нищо повече. Ограничен до нивото на историческата реалност, той не видял, нито би разбрал духовното значение на това, което го заобикаляло в Новия свят. Тази слепота в центъра на съвременния светоглед съпътства белия човек при всички събития на континента.

Съвременният историцизъм от части произлиза от секуларизацията на християнския истороцентрзъм. През средновековеието християнството поддържа едновременно циклична и линейна представа за времето

четвъртък, 13 октомври 2011 г.

Битката при Уашита, 27- ми ноември 1868г.



от Umai Maia

На 23-ти ноември 1868 г. Къстър и 7-ми кавалерийски полк напуснали Кемп Съплай и навлезли в индианска територия. Предишния ден започнало да вали сняг и на сутринта имало 30-сантиметрови преспи. След 4 дни войниците достигнали долината на Уашита. Точно след полунощ на 27-ми ноември те заели позиция близо до индиански лагер.

Филип Шеридън, със своето мото "за всяко престъпление има наказание", изпратил Къстър да заеме позиции и да накаже шайените за техните нападения по реките Салайн и Соломон в Канзас. За първи път в историята на кавалерията седми полк щял да поеме на наказателна мисия срещу индианците през зимата, когато бил най-уязвим. От армията знаели, че през зимата племената от южните прерии си правели лагер близо до голяма река. Така имали достъп до течаща вода и дърва. Били събрали храна за дългите зимни месеци ,за да не се налага да ловуват много, защото понитата им не се справяли добре по снега.

Нападението

Малко преди изгрев слънце на 27-ми ноември 1868 г. 800 души атакували лагера на южните щайени при река Уашита, днешна северозападна Оклахома. Лагерът на Черния котел се състоял от 51 типита, с около 200 до 300 жители.

понеделник, 10 октомври 2011 г.

My highlights for 2011



The Rhodope Mountains, Glastonbury UK, Strandja mountain, Beglika, Sinemoretz, Karandila....

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

Красная сила - филм за руското индианистко движение



Един късичък, но приятен филм за руското индианистко движение.
В значителна част от 14-минутния киноразказ се виждат наши приятели на Орловия кръг - Тимофей, Рисян, Вълка, Глеб Борисов...

Красная сила / Red Power
Год выпуска: 2010
Страна: Россия
Жанр: Документальный
Продолжительность: 14 мин
Режиссер: Андрей Ветер

вторник, 4 октомври 2011 г.

Чернокракска свещена торба



   Торбата принадлежи на член на северните пиегани от народа на Чернокраките и датира от 1860 г. Предназначена е за съхранение на огледалце с дървена рамка. Огледалцата придобиват особено сакрално значение при коренните народи след първата им поява на континента като привнесени от европейците търговски стоки. Торбата е направена от кожа на койот и е украсена с мъниста. Изображението на "раздвоената" фигура символизира връзката между стопанин-дух покровител.