събота, 31 декември 2011 г.

петък, 30 декември 2011 г.

Образованието на белия човек


"... Вие, които се толкова мъдри, трябва да знаете, че различните народи гледат по различен начин на едни и същи неща. Затова вие трябва да разберете правилно това, че понякога мнението на белите за образованието се различава от нашето разбиране. Ние вече го проумяхме. 

Неколцина от нашите младежи получиха възпитание във вашите колежи. Те бяха научени на всичките ви науки; когато обаче се върнаха при нас, съвсем не умееха да тичат, нямаха понятие за това как да оцелеят в горите, не можеха да издържат на глад и студ. Те не знаеха как да построят колиба, да хванат елен или да убият враг. Те не говореха добре нашия език. 
Вече не можеха да бъдат нито ловци, нито воини, нито съветници - те не ставаха за нищо. 

Но ние сме ви благодарни за любезното предложение. И макар че се отказваме от него, нашата признателност не намалява от това. 
Ако джентълмените от Вирджиния решат да изпратят при нас някои от синовете си, ние, за да изразим своята благодарност, ще положим всички усилия за тяхното образование, ще ги учим на всичко, което знаем и ще направим от тях истински мъже". 

Думи на вожда на Онондага Canassategо, произнесени през 1744 г. при сключване на договор между Лигата и англичаните в Ланкастър, Пенсилвания. 

"Моето училище е Дългия Дом. Учители ми бяха

Standing alone - documentary


Pete Standing Alone is a Blood Indian who, as a young man, was more at home in the White man's culture than his own. Confronted with the realization that his children knew very little about their origins, he became determined to pass down to them the customs and traditions of his ancestors. This film is the powerful biographical study of a 25-year span in Pete's life, from his early days as an oil-rig roughneck, rodeo rider and cowboy, to the present as an Indian concerned with preserving his tribe's spiritual heritage in the face of an energy-oriented industrial age.

сряда, 28 декември 2011 г.

От иглу до конец - един българин сред ескимосите



източник:capital.bg

Проф. Асен Баликси, българин, роден в Истанбул с името Асен Балакчъ, преоткри България през 1995 г., когато се върна да живее в София. След ескимосите, сред които е живял и за които е направил поредица от 11 филма, професорът по визуална антропология от университета в Монреал не остава равнодушен и към българската "екзотика". В продължение на десетина години той изучава обществото на помаците и ромите и също прави филми за тях. Неотдавна проф. Баликси участва в първото издание на Фестивала на етнографския и антропологичен филм в София

Седмица след фестивала седим в уютния кабинет на ул. "Милин камък" в София, отрупан с книги и причудливи предмети от различни краища на света и първият ми въпрос към него е: защо не се върнахте да живеете в родния си град Истанбул.

"Много лесно обяснимо – понеже не знам турски, лаконичен е проф.Баликси. Живял съм там до 7-8 годишна възраст, после дойдохме в София. Когато бях на 14, в навечерието на 9 септември 1944 г., баща ми каза "и тук ще има клане" и отново се върнахме в Истанбул. На 16 години заминах да уча в Швейцария, където завърших колеж. След това се отправих към Канада. Там работих във фабрики, за да си вадя хляба. После намерих местенце като каталогьор на френски фолклорен материал. В Националния музей. Останах няколко години и

Най-добрият български антрополог


Проф. Асен Баликси, по някогашния си турски паспорт - Асен Балъкчъ, произхожда от цариградските българи. Роден е в Истанбул в семейството на търговец на риба (оттам и фамилното му име). Баща му наследил дядо му в бизнеса.

"Баща ми беше роден в Отоманската империя и бе неин типичен представител", казва проф. Баликси. Търговските партньори на Козма Николов били турци, гърци, евреи, арменци, сметките си водел на османо-турски, литературният му език бил гръцкият, а политическите му пристрастия били отдадени на българския национализъм. Семейство Николови/Балъкчъ живеело в Пера, в техния дом освен българи често гостували и гърци, и евреи, но никога турчин. "Частният живот на мюсюлманите и немюсюлманите бе строго разграничен, те съществуваха паралелно и нямаха допирни точки, а турците запазваха дълбокото чувство, че те са господарите", обяснява днес професорът. Роденият от големите промени след Първата световна война кемализъм, от друга страна, се опитва да заличи османското минало и да наложи идеята за единна турска нация. Турските фамилни имена станали задължителни (вместо Николови семейството вече било Балъкчъ), образованието преминало изцяло под контрола на държавата, а турският бил езикът, на който се преподавало. Така, когато в средата на 30-те години дошло време за училище за сестра му и за него, по настояване на майка му родителите на Асен Баликси се преместили в София. Каква била неприятната изненада на майка му обаче, когато в София установила, че по-заможните българи предпочитат да дават децата си в училища с френски, немски и английски език. Планираният като дългосрочно решение софийски живот обаче останал само десетгодишен епизод в семейната биография. Под натиска на новите световни идеологически промени в самото навечерие на деветосептемврийските събития семейството емигрирало от България, улеснено от турските си паспорти, и се върнало в Истанбул. Последствията от българските промени понесъл най-вече най-големият брат, който останал още 10 години в страната.

След войната Баликси следва социални науки в Женева

вторник, 27 декември 2011 г.

Ще берем ли ягоди?


Corbett Sundown, пазител на свещения огън на Шестте Нации

" Знаеш ли, идвате вие белите тук, а не виждате нищо. После пишете материали за това, колко бедни сме били. Е, нека да ти кажа нещо, ние не сме бедни. Ние сме богат народ без нито една монета в джоба.
Казвате, че трябва да изградим заводи и фабрики. Добре, но не ги щем. Как ще садиш картофи и царевица ВЪРХУ БЕТОН? И наричате това прогрес. За мен прогрес е мръсна дума.
Имам предупреждение към вас. Не можете да продължавате да рушите и отравяте всичко. Предсказанията говорят, че ще има предзнаменования за настъпването на края. Няма да можем да пием вода, дърветата ще окапват отгоре и бебета ще умират като кучета. Всичко това вече е налице, само че вие го наричате ВОДОЗАМЪРСЯВАНЕ, КИСЕЛИНЕН ДЪЖД И "ЗАКОНЕН" АБОРТ.
Създателят е гневен. Ще прати могъщ вихър, по-унищожителен от коя да е атомна бомба!Напоследък имаме такива видения и горим тютюн с надеждата, че ще избегнем тази участ. По-добре се вразумете. Току виж Създателя рече да не праща смъртоносен вихър. Иначе всички ние ще "берем ягоди"."

Под "берем ягоди" се има предвид, че ще умрем. Ирокезите вярват, че пътят към Света на духовете е осеян с ягодови храсти...

четвъртък, 22 декември 2011 г.

Влиянието на ирокезите върху демокрацията



От нордическите сведения знаем, че около година 1000 сл. Хр. Leif Eriksson отплава от Исландия с голям платноход, тогава наричани „кнар” и пуска котва на остров Бафин, когото наименува „Хуллуленд” или „скалиста земя”. Оттам пътешествието му продължава към южните брегове на Лабрадор и накрая достига земите, известни като Винленд заради изобилието от диво растящи лози. Следват още експедиции до Винленд, най-вече в периода 1003-1005 г. сл.Хр. Братът на Лийф, Торвалд, предвожда една от тях и намира смъртта си във Винленд. След него се пробва друг смелчага, Торфин Карлсефни, придружаван от 160 войници. Карлсефни и аверите му били ужасени от вида на туземците и побързали да се отърват от няколко. Туземците отвърнали на удара с удар, а северните хора си обрали партакешите и никога повече не се върнали. Така на практика Винленд изчезнал от архивите. Първият рунд от сблъсъка между континентите бил спечелен от коренните жители на Америка.

Вторият рунд се забавя с пет века и ще предизвика драматични промени не само на американския континент, но и в света.
Съвременният човек често говори за „колонизирането” на Новия свят, но обратното твърдение е не по-малко вярно. Всички ние, европейците, дори без да го съзнаваме сме били сериозно „индианизирани”.
Когато говорим за комунизма или демокрацията, за Френската революция, за създаването на Обединените нации, за стремежа към свобода, равенство и братство и утвърждаването на човешките права, трябва да отдадем дължимото на Новия свят. Може да се каже,

Dancing with The Longhouse people

Standing Silent Nation



Това е документален филм за едно семейство оглала от Пайн Ридж. За борбата им срещу федералните власти, които три поредни години унищожават реколтата им от коноп, макар и конопа да е индустриален сорт и да не съдържа ТНС.Изследвания са доказали, че конопът е най-подходящата земеделска култура за почвено-климатичните условия на резервата. Освен това отглеждането му е високо доходоносно и би предоставило шанс на много семейства да си стъпят на краката и да не са зависими от социалните помощи.


Standing Silent Nation - Excerpt from feature documentary (17:30) from Prairie Dust Fims on Vimeo.

събота, 17 декември 2011 г.

Индиански хумор


Попитали един стар индианец защо хората се държат странно, когато пият. А той отвърнал: “Защото в алкохола има смес от най-различни животни – от шункхпала (кучето), шунка уичаша (маймуната), кокаханла-блока (петела), кимимила (нощната пеперуда), зинткала (птицата и по-конкретно калвача), татанка (бизона) и мато (мечката), а последните две съставки са от игму (котката) и кокоце (прасето).

Когато човек пие, животните започват да излизат наяве. Едно по едно...

В началото излиза малкото кутре. Пиещият поздравява всеки, усмихва се и се радва точно както кутрето маха опашка и ближе всекиго. После изпива още едно.

Идва ред на маймуната. Пиещият започва да жестикулира, да прави физиономии, маймунджулъци, да се закача, шегува. Изпива още едно.

След което идва петелът. Чувства се толкова добре, че му се иска да пее и подхваща песен. Но след първия ред, забравя продължението, затова подхваща друга, която му идва наум. Забравя я наполовина и зачеква нова. И така чувства се като че е на сцена, но звучи като врякащ петел. После пийва още едно и преминава в следващия стадий.

Wounded heart: Pine Ridge & The Sioux


Бедност,алкохолизъм, домашно насилие, загуба на език и културна идентичност. Нищо не е спестено в този филм на Оливър Тътил. Филмът показва реалната ситуация в Pine Ridge, осмия по големина(но първи по бедност) индиански резерват. Водещ е небезизвестният индиански актьор и активист Ръсел Мийнс.

download:
http://www.megaupload.com/?d=L377VF94

понеделник, 12 декември 2011 г.

Месец на американското индианско наследство - видео



Ето и видео от честванет на Месеца на американското индианско наследство, което се проведе на 29-ти ноември тази година в препълнената зала на Американския център, София.

Ето и песните в поредността, която следват във видеото:

1. Morning Prayer Song (SouthWest)
2. Amazing Grace (Native American flute)
3. Lakota Thanksgiving Song
4. Grass Dance Song (Great Plains)
5. Rabbit Dance Song (Iroquois)
6. Rabbit Dance Song (Blackfeet)
7. Lakota Lullaby
8. Abenaki Honoring Song
9. Hand Game
10.Waziyata Memorial Song (Lakota)

неделя, 11 декември 2011 г.

Голямата Мечка - великият вожд на крий



Един тежък филм за историята на Мистахимаскуа (1825-1888) - големият вожд на крии, отказал до последно да приема унизителните условия на канадското правителство, с които неговият народ щял да надене ярема на робството. Голямата Мечка избира по-трудният път - този на свободата, но с цената на немалка жертва - да гледа как безчетните стада бизони се стопяват като пролетен сняг, а съплеменниците му попадат в хищните нокти на глада, който отнема честта и доблестта им и ги принуждава да посегнат на немислими дотогава неща, стигайки дъното на своето падение. Един ден младите воини не издържат и против волята на Голямата Мечка избиват деветима бели от областта Фрог Лейк, вкарвайки цялото племе в безсмислена война, чийто край е предначертан.


Филмът е по романа "The Temptations of Big Bear" на канадския писател Rudy Henry Wiebe. Може да го откриете в Piratebay




Every animal...

петък, 9 декември 2011 г.

сряда, 7 декември 2011 г.

Зима




Пак бурята вие,
пак вятърът снежен
в прозореца бие
сърдит и наежен.

Сат Ок (Sat Okh)

download
http://www.megaupload.com/?d=47RKRBBE


Един документален филм за полския писател Сат Ок (1920-2003) - или Станислав Суплатович. Във филма, разбира се, се лансира романтичната, но не дотам вярна история за произхода на Сат Ок, а именно, че майка му била полска революционерка, която избягала в Канада и се омъжила за вожда на Шоуните Високия Орел. В романите си Сат-Ок (Дългото Перо) пише, че се родил там, в горите на северна Канада, и до 18-тата си година живял като свободен индианец. После с майка си дошли до Полша, защото тя копнеела да види родината си, обаче ги заварила войната. Немците нападнали страната, майката загинала, а Сат-Ок бил арестуван и изпратен в концентрационен лагер като човек с „нечиста кръв”. Да, ама той - нали бил млад индиански воин - избягал от плен и успял да се свърже с полските партизани; не след дълго вече бил командир на малък отряд и погаждал на фашистите купища индиански номера. След войната станал моряк, пътувал дори до Канада, но никога повече не успял да намери своите индиански роднини. Затова пък създал в Полша първите индиански общности, а фамилния си дом в едно малко полско градче превърнал в индиански център с музей към него. До кончината си през 2003 Сат-Ок беше и си остава
почетен вожд на всички полски последователи и изследователи на индианските народи.

Такава е неговата вълнуваща история, позната ни от книги като незабравимата "Земята на Солените скали" - неговата автобиография, която по-точно може да се определи като индиански наръчник. У нас тя бе издадена на два пъти през 70-те години и е всъщност първата, и значително по-силна част от историята за индианския му живот; Втората, чието заглавие е „Тайнствените следи” така и не бе преведена на български, но пък читателите могат да се запознаят с нея от руски.

В действителност Сат-Ок няма и капка индианска кръв в

жилите си, но подобно на британеца Арчи Сивата Сова (1888-1938) и той в любовта и отдадеността си към коренните американци успява да заблуди мнозина. Не е никак трудно за човек като него, чийто дух е пропит с мисълта за индианците и духовното му роднинство с тях. Човек, чието сърце принадлежи на народ отвъд океана, на земи различни от родните от мига, в които се е появил на белия свят. Когато обичаш нещо истински, чисто и свято, идва миг, когато то намира цялостен израз в теб и дори тялото ти започва да го излъчва с категоричност. Независимо къде си роден, независимо от географските разстояния, духът е този, които облича човека в истинските му дрехи, той е този, който намира път към мечтите, а за него земните разстояния нямат никакво значение. И най-дългият път е преодолим с едно затваряне на очите.

За силните хора, за онези, които дръзнат да мечтаят, съзнанието е това, което определя битието, за всички останали важи обратното....

неделя, 4 декември 2011 г.

ПРЕПУСКАЙ, ИНДИАНЕЦО!



Борислав Гърдев

Героят на моето детство и юношество Гойко Митич на 13 юни стана на 67 години. Роден в Лесковац и завършил спортно училище в Белград, той има щастието и късмета да се снима като статист в някои от култовите приключенски филми, които американски, италиански и западногермански фирми реализират в някогашна Югославия, за да спестят излишни разходи. Тогава моделът за изнесено снимане с цел икономии се прилага с пълна сила в западната ни съседка.

Гойко участва в популярните хитове “Сред хищници” на Алфред Вьорер и “Поразяващата ръка” и “Винету” на Харолд Райнъл в периода 1963-1965 г. Особено важни за него са продукциите на Райнъл, екранизации на романите на Карл Май, в които той играе в обкръжението на Пиер Брис и Лекс Баркър, търпеливо чакайки мига на своя късмет. Той настъпва през 1964 г., когато в “ДЕФА” чешкият режисьор Йозеф Мах решава да екранизира класическия приключенски роман на Лизелоте Велскопф-Хенрих, като за главната роля на смелия Токай-Ихто избира именно красивия и мускулест сръбски физкултурник. Гойко полага похвални усилия и освен бицепси и изсечено, обветрено лице, вдъхва и щипка психологическа достоверност на своя герой. Разбира се, правилният немски, който той се опитва да говори през цялата си “ДЕФА”-кариера, но винаги за сигурност дублиран, веднага дискредитира амбицията за достоверност, но и така първият опит за източногермански псевдоуестърн жъне огромен успех. Първо в ГДР, а след това и в целия соцлагер.

Днес е ясна концепцията, която господарите на културния

CANADA'S GENOCIDE (documentary)



This documentary reveals Canada's darkest secret - the deliberate extermination of indigenous (Native American) peoples and the theft of their land under the guise of religion. This never before told history as seen through the eyes of this former minister (Kevin Annett) who blew the whistle on his own church, after he learned of thousands of murders in its Indian Residential Schools

**Winner: Best International Documentary at the 2006 Los Angeles Independent Film Festival.

**Winner: Best Director for an International Documentary at the 2006 New York International Film Festival.

петък, 2 декември 2011 г.

Ритъмът и врящият котел


източник:http://www.artspotbg.blogspot.com/2011/11/blog-post_30.html

Отбелязване на Месеца на коренните американци
Американския център към Столична библиотека – площад „Славейков” 4 А
--------------
Музиката на коренните жители на Северна Америка отекна о рафтовете изпълнени с литература – още едно културно богатство, сред което изпъкваха имената на Хемингуей, Дейвид Мамет, книги и списания за изкуство, етнология, политика.

Посланик Уорлик спомена че в миналото са наричали нацията на САЩ – „The melting pot”. Не разбрах как нарицателно се зоват към момента. Това понятие се ражда от смесицата на култури, етноси и разбира се – вътрешни мирогледи, в тази голяма страна.

„Орловият кръг“, неговите членове и изкуство ни понесоха на раменете на Орела - този който може да възпее Amazing Grace (на флейта) и да внуши с мощните напеви - образи от необятната прерия, една извечност сред която коренното населените на материка е изливало и продължава да излива своята благодарност. Както разбрах от споделеното през – не мога да го нарека спектакъл, не мога чистосърдечно и „ритуал“, ала едно споделяне, което се опита да пресъздаде нативния мироглед на далечните географски от нас племена - Лакота, Ирокези, Кроу и др.

Песента се лееше и освен възникващите образи, лично за мен носеше усещане за сила – мъжка, сплотена, но обвързана с Любов към сътвореното, пътя на воина – човека, племето и семейството, в обятията на Магическия свят на Духа или Създателя на Света, както го наричат индианците.

Бяха представени легенди, ритуални песни – за плодородие, ухажване, детски приспивни изпълнени с нежност и лирични на флейта от кедрово дърво, докосващи сърцето и сетивата на любимата - според мита. Всичко което видя препълнената с публика зала, имаше за цел освен превеждане, през този много динамичен и освобождаващ (пречистващ както бе една от песните) процес, да даде и образ върху индианската култура и бит.

Г-н Посланикът – вероятно твърде ангажиран, напусна веднага след като държа откриващото слово, а културното аташе на САЩ у нас, ни посрещаше учтиво на врата с „Добър вечер“, като за съжаление това явно бе единствената реплика на Български която знаеше. Той също изчезна при започване на програмата и магически се появи на нейния финал.

* * *

В заключение, споделям че представянето на обществото „Орлов кръг“, насочено към ученици от гимназията и експерти по индианистика, както и голяма доза поддръжници, ще запечати у мен спомен за творческа наслада от чутото и видяното, заедно с разширено познание относно обичаите на коренните жители на Северна Америка.

Благодаря им и аз от сърце.

Holy Man: The USA vs Douglas White