неделя, 16 декември 2012 г.

Нещо "оф топик"

ПИЛИГРИМСТВО И ПРИКЛЮЧЕНИЕ В ГРАДИНАТА НА БОГОВЕТЕ




      Приятели,

повечето знаят, че освен индианист и последовател на ирокезите съм също така индолог, преподаващ хинди и санскрит.
И тъй като много пъти различни хора са ни питали кога най-после ще организираме екскурзия до Индия за повече фенове, за да споделим заедно пъстроперите емоции, с каквито само Индия може да дарява пътешественика, седнахме и го направихме. И така, ние сме готови за път. И сме приготвили маршрут-мечта за самото начало на март. (02.03-23.03.2013)
 
     Маршрут, който в първата си половина е посветен на едни от най- значимите и завладяващи поклоннически места в Южна Индия, за да прелее във втората си част в незабравими приключения из резервати и паркове, където ни чакат походи из джунглата, сафари със слонове, лодки, бойни изкуства, аюрведични терапии, съчетано с колела, отдих по плажове, пазари, и разбира се, божествената южноиндийска кухня.

 За повече инфо четете в индийския ни блог:




сряда, 12 декември 2012 г.

неделя, 2 декември 2012 г.

Първата индианска изложба ever!


Първата по рода си индианска изложба в България стана факт. Тя бе част от Международния фестивал на етнографското кино. Всички ръкоделия, които ще видите на снимките по-долу са автентични индиански предмети от бита на различни индиански народи и са изцяло дело на членове на "Орловия кръг".

вторник, 27 ноември 2012 г.

"Желанията на душата" - традиционни концепции на ирокезите за сакралното значение на сънищата.

                              

    "Желанията на душата" - традиционни концепции на ирокезите за сакралното значение на сънищата. -
     Откъс от лекцията, която бе част от програмата на третото издание на Международния фестивал на етнографския филм, провел се в София от 13-19.11.2012

понеделник, 12 ноември 2012 г.

Песни и танци на народите- утре от 20:00 ч


      

Утре (13.11.Вторник) ще изпълним традиционни песни и танци от различни народи на Америка - Лакота, Ирокези, Микмак, Омаха, Шайен, Абенаки и др. Събитието е част от Международния фестивал на етнографския филм и ще се проведе във фоайето на историческия факултет на СУ "Климент Охридски" от 20:00 часа. Всички почитатели на племенните култури са добре дошли! Входът е свободен и отворен за всички...
     Тържеството ще завърши с масово жертвоприношение на провалили се на изпитите студенти от факултета. Ще бъде повече от грандиозно :):):)

четвъртък, 8 ноември 2012 г.

Международен фестивал на етнографския филм



     Имам удоволствието да ви съобщя, че до няколко дни стартира Международния фестивал на етнографското кино, на който ни очакват множество интересни събития. Една от главните теми е именно коренните американски народи на Северна Америка.

      С Българското индианско общество "Орловият кръг" ще се включим в изнасянето на лекции, представянето на песни и танци, провеждането на урокшопове, традиционно разказване на истории и изложба на традиционни предмети. Ще има и редица интересни филми на индианска тематика, сред които  откъси от Native Spirit: The Sun Dance way на Майкъл Фиджералд и документални филми на Асен Баликси върху инуитския бит и култура. Поканени са и видни антрополози, етнографи и изследователи от чужбина, които ще изнасят лекции, свои прожекции и семинари.


Програмата

Вторник 13.11.2012
Нова конферентна зала на СУ “Св. Кл. Охридски” 

15.00 Майсторски клас на режисьора Йордан Тодоров

18.00 Културно-географски региони в Северна Америка – лекция на Димитър Венков от Българско индианско общество „Орловият кръг”

19.00 Indians Like Us / Франция / 2010 / 55 мин. / режисьор: Силви Жакюман

Фоайе на ИФ в СУ “Св. Кл. Охридски”

20.00 Традиционни индиански песни и танци представени от Българско индианско общество „Орловият кръг”

Сряда / 14.11.2012
Национален етнографски музей

12.00 Откриване на изложбата Традиционни индиански предмети, направени от членове на Българско индианско общество „Орловият кръг”, придружена от фотографии на Едуард Ш. Къртис от началото на XX век

12.00 Кукеров ден / България / 1985 / 53 мин. / режисьор: Валерия Фол

13.00 Furmani / Хърватска / 2007 / 28 мин. / режисьор: Расим Каралич

13.30 Mišina / Хърватска / 2011 / 14 мин. / режисьор: Крешимир Лендич

13.45 The night of the dead / Хърватска / 2011 / 28 мин. / режисьор: Бранко Иштванчич

14.15 – 14.45 Пауза

14.45 Trials, Tribulations and Sustainable Growth of a Cock / Черна гора / 2011 / 20 мин. / режисьор: Владимир Перович

15.05 Hunger / Сърбия / 2011 / 14 мин. / режисьор: Гордана Симонович – Велкович, Драгица Павлов Кръстич

15.20 Писаните булки не плачат / България / 2012 / 28 мин. / режисьор: Стоян Радулов

15.50 Духът на Сурва / България / 2012 / 26 мин. / режисьор: Симеон Мильов

Нова конферентна зала на СУ “Св. Кл. Охридски”

17.00 The Way to Sundance / Швейцария / 2010 / 49 мин. / режисьор: Мигел Беше, Урсина Мюре

18.00 Indie / България / 2012 / 7 мин. / режисьор: Диана Стойкова

18.10 Желанията на душата – сакралното значение на сънищата в традиционните представи на ирокезите – лекция на Николай Янков от Българско индианско общество „Орловият кръг”

19.30 The People of the Caribou / видео презентация с фотографии на Дедеда Уайт / Канада / 7 мин.

19.40 Представяне на печатни издания на Българско индианско общество „Орловият кръг”

20.00 Married at the Mall / САЩ / 2002 / 48 мин. / режисьор: Мелъди Гилбърт

Четвъртък / 15.11.2012
Национален етнографски музей

12.00 Гергьовден при гораните в Албания /  България / 2012 / 30 мин. / режисьор: Екатерина Минкова

12.30 Наше село ести Бобощица / България / 2012 / 30 мин. / режисьор: Екатерина Минкова

13.20 Rusalje are Falling to Oblivion / Сърбия / 2008 / 12 мин. / режисьор: Любомир Секулич

13.35 The Bench on the Porch / Сърбия / 2012 / 20 мин. / режисьор: Каменко Катич

14.00 – 14.20 Пауза

14.20 Balkan’s Digest / Албания, Румъния / 2009 / 27 мин. / режисьор: Йонут Питуреску

14.50 Forsaken Paths / Турция / 2006 / 36 мин. / режисьор: Риа Арзу Коксал

15.25 Приказка за светци, грешници и музиканти / България / 2009 / 40 мин. / режисьор: Добри Добрев – Кискинов

16.10 Невидяното Поломие / България / 2012 / 28 мин. / режисьор: Димитър Липовански

Нова конферентна зала на СУ “Св. Кл. Охридски”

14.00 Лекция на Сара Елдер (САЩ)

16.00 Майсторски клас на Сара Елдер (САЩ)

18.00 Сънувам старци / България / 2010 / 26 мин. / режисьор: Адела Пеева

18.50 The Caviar Connection / Сърбия, САЩ / 2008 / 58 мин. / режисьор: Драган Николич

20.00 Twelve Neighbours / Гърция / 2009 / 52 мин. / режисьор: Мариана Економу

20.55 Dustball / Индия / 2012 / 9 мин. / режисьор: Фейсал Рахман

Петък / 16.11.2012
Национален етнографски музей

10.00 Истории с паметници / България / 2009 / 59 мин. / режисьор: Ивайло Дичев, Красимир Терзиев

11.15 Looking at Themselves – Babaluda Luda / Румъния / 2011 / 34 мин. / режисьор: Михай Андрей Леха

11.50 Младежки визуални проекти: Презентации на студенти и млади учени, работещи в полето на хуманитарните науки и визуалните изследвания

14.00 Експедиции: Презентации на учени и изследователи, работещи в полето на хуманитарните науки и визуалните изследвания

Аулата на СУ “Св. Кл. Охридски”

18.00 Представяне на филми от поредицата Alaskan Eskimo на Сара Елдер (САЩ)

18.15 At the Time of Whaling / САЩ / 1974 / 20 мин. / режисьор: Сара Елдер, Ленард Камерлинк

18.40 The Drums of Winter / САЩ / 1988 / 90 мин. / режисьор: Сара Елдер, Ленард Камерлинк

20.15 From the First People / САЩ / 1977 / 45 мин. / режисьор: Сара Елдер, Ленард Камерлинк

Събота / 17.11.2012
Национален етнографски музей

10.00 Демонстрации на индиански приложни изкуства и занаяти – техники и значения на бродирането с мъниста в индианските традиции, изработване на сънохващачи и др. с Видена Георгиева, Виктория Андонова, Мирослав Георгиев, Иво Данчев от Българско индианско общество „Орловият кръг”

65-та аудитория на СУ “Св. Кл. Охридски”

11.00 Смили се над мен, за да може народът ми да живее - Танцът на Слънцето като център на вярванията, религиозните практики и изграждането на сакрално пространство при лакота и други индиански народи от Големите равнини – лекция на Любомир Кюмюрджиев от Българско индианско общество „Орловият кръг”, придружена с кадри от филма Native Spirit: Sun Dance Way (2006 – 2007), режисьор: Майкъл О. Фицджералд

13.00 – 13.30 Пауза

13.30 Представяне на Тимъти Аш и Джон Маршъл от Сара Елдер

13.45 The Hunters / САЩ / 1957 / 72 мин. / режисьор: Джон Маршъл

15.00 N!ai, The Story of a !Kung Woman / САЩ / 1980 / 59 мин. / режисьор: Джон Маршъл

16.00 – 16.30 Пауза

16.30 Yanomamo: A Multidisciplinary Study / САЩ / 1968 / 45 мин. / режисьор: Джеймс Нийл, Тимъти Аш, Наполеон Шаньон

17.15 Magical Death / САЩ / 1973 / 29 мин. / режисьор: Наполеон Шаньон

17.45 A Father Washes His Children / САЩ / 1974 / 15 мин. / режисьор:Тимъти Аш, Наполеон Шаньон

18.00 Bride Service / САЩ / 1975 / 10 мин. / режисьор: Тимъти Аш, Наполеон Шаньон

18.10 – 18.30 Пауза

18.30 Коридор N8 / България / 2008 / 60 мин. / режисьор: Борис Десподов

19.45 Дълбоко виолетово / България / 2003 / 7 мин. / режисьор: Иглика Трифонова

20.00 Град на мечти / България / 2011 / 75 мин. / режисьор: Светослав Драганов

Неделя / 18.11.2012
Аулата на СУ “Св. Кл. Охридски”

10.00 Когато Земята се тресе, хвани се за Небето“ – историите, които ме вдъхновят по Червения път – традиционен сторитейлинг на Николай Янков от Българско индианско общество „Орловият кръг”

11.00 Някои аспекти на социалната организация на племената от Големите равнини – лекция на Иван Войнов от Българско индианско общество „Орловият кръг”

12.00 „Визионерски вярвания и практики в традиционната култура на индианците от Големите равнини” – лекция на Валентин Валентинов от Българско индианско общество „Орловият кръг”

13.00 – 13.30 Пауза

13.30 Dead Birds / САЩ / 1964 / 83 мин. / режисьор: Робърт Гарднър

14.55 Rivers of Sand / САЩ / 1973 / 85 мин. / режисьор: Робърт Гарднър

16.20 – 16.40 Пауза

16.40 Sons of Haji Omar / Канада / 1978 / 58 мин. / антрополог: Асен Баликси, режисьор: Дейвид Нюман

17.40 At the Caribou Crossing Place / Канада / 1967 / 59 мин. / режисьор: Асен Баликси

18.40 – 19.00 Пауза

19.00 Голешово / България / 2008 / 34 мин. / режисьор: Илиян Метев

20.00 Посветените на огъня / България / 2005 / 60 мин. / режисьор: Васил Къркеланов

Понеделник / 19.11.2012
Аулата на СУ “Св. Кл. Охридски”

18.00 Сънувам музика / България / 1983 / 43 мин. / режисьор: Анри Кулев

18.45 Душевно / България / 2006 / 57 мин. / режисьор: Анри Кулев

20.00 Нощ над града / България / 2009 / 45 мин. / режисьор: Ирена Даскалова

вторник, 30 октомври 2012 г.

За индианското движение в Европа (About Indian movement in Europe)

     Както знаем, книгите на Карл Май, четени от милиони по света и филмите по неговите романи, реализирани през 60-те определено популяризират “индианската тема”, но същевременно създават и една обобщена, стереотипна и невярна представа за различните индиански народи и техните традиции: в крайна сметка не всички индианци живеят в конусовидни шатри, наречени “вигвами”, не всички вярват във „Великия дух Маниту” , носят „корони” от орлови пера, яздат коне и ловят бизони или ползват лодки (кану) от дървесна кора и т.н.; списъкът на тези заблуди е твърде дълъг. Но макар тези книги и филми (включително “червените уестърни от 70-те с участието на Гойко Митич, в които индианците са изцяло положителни герои) да не се отличават с историческа достоверност или културна автентичност, остава си фактът, че успяват да възпитат в поколения читатели и зрители от Стария континент добро отношение, уважение и дори обич към коренните американци. Самите индаинци почти нямат роля в изграждането на стереотипите за тях. В по-голямата си част от историята те са просто пасивни наблюдатели на вариращите етикети, с които ги обсипват в Европа, като отношението към тях се лашка ту между идеята за “гнусния варварин”, ту към тази за “благорадния дивак”.

       А интересът на европейците към Новия свят и местното население съвсем не е съвременен феномен. От първия миг, в който сведенията за живота на туземците заливат Европа, тя изпада в екстатично опиянение. Всъщност това опиянение създава сериозни главоболия за властимащите. “Те населяват онзи златен свят, за който пишат древните и живеят в него скромно и невинно без отгоре им да се налагат закони” казва духовникът Пиетро Мартире Д' Ангхиера през XVI-ти век. За да се справят с вълната на възхищение към „благородния дивак”, наводнила стария континент и вдъхновила писатели като Джон Лок, Жан Жак Русо и Франсис Бейкън, европейският елит създава теорията за „дегенерацията”, според която тамошният климат покварявал всичко живо на континента – животни, растения, индианци и разбира се, всеки заселник, положил крак на американска земя. С това обяснявали странното поведение на барони и аристократи, които захвърляли копринените дрехи с флинтифлюшки и дантели, за да наденат кожените ризи и заживеят сред местните племена. Виновен бил климатът. Сякаш във въздуха се носел вирусът на дивостта, който заразявал всичко живо. А тази дивост, сравнима единствено с опияняващото чувство на първичната свобода, само засилила интереса към новите земи. Писатели като Бенджамин Франклин и Томас Джеферсън искрено вярвали, че например ирокезката форма на управление е по-висша от монархическата и не спирали да насърчават колонистите да попиват, колкото се може повече от местната култура. При съставянето на американската конституция Томас Джеферсън пише следните думи:

 „За разлика от нас, които се осланяме на патриархалния и самовластен ред, индианските водачи оказват влиянието си по силата на своя характер и нрав. Индианците следват по свое желание този, за когото имат най-високо мнение в разбиранията му за мъдрост и военно дело. Всеки човек е абсолютно свободен да следва предпочитанията си. Но ако с действията си нарушава правата на друг съплеменник, бива наказван с обществено недоверие, а в по-сериозните случаи дори убиван като омразен враг.”
   
       Още през XVII и XVIII-и век представители на различни американски коренни народности посещават европейски държави. През първата половина на XIX в. американският художник и етнолог Джордж Катлин гостува във Франция и Англия, придружен от голяма група индианци от няколко племена. Те представят на европейската публика песни, танци и други прояви на традиционната си култура. В края на същия и началото на следващия век Уилям Ф. Коди, известен под псевдонима Бъфало Бил, гастролира с огромен успех в редица европейски страни със своето „Шоу на Дивия Запад”, в което участват и множество коренни американци. Самата Чехия има дълги традиции по отношение на връзките си с коренните жители на Америка. През XVIII-век моравската църква започва да проповядват Божието слово сред местните в Пенсилвания, Кънектикът и Ню Йорк, но за разлика от другите мисионерски мисии тя подхождат с много повече толерантност и разбиране. Не само че пречи на колонистите да мамят местните и да крадят земите им, но и не държи индианците да захвърлят дрехите, бита и обичаите си, за да бъдат покръстени в новата религия. Нещо повече самите моравски братя се превръщат в крепители на индианската култура. Не случайно в катедралата Сейнт Витъс в Прага могат да се видят портрет на индианец и маска, приличаща на тези, които народът на делауерите са използвали в своите ритуали. Век преди това бохемският изследовател-пътешественик Аугустин Херман картографира съвсем точно регионите на заливите Чисапийк и Делауер, в замяна на което получава огрома плантация, която кръщава “Бохемия”. Или пък вождът Сагауестон, който е пленен от британците и пратен да се бие в Бохемия по време на 30-годишната война в Централна Европа.

   България също има своите индиански сподвижници, обединили се под името “Орловия кръг”. Тя е една от най-младите организации от този вид в Европа ( за сравнение най-старото индианско дружество в Унгария е създадено още през 1936 г). Неслучайно тя се учредява през 1990 г. с настъпването на демократичните промени, които обхващат Източна Европа и които дават нови възможности за получаване на информация и комуникация с други индиански клубове и дружества. Първо е осъществен контакт с Русия, Украйна и Германия, а по-късно и с организации от Словакия, Чехия, Белгия, Великобритания, Швеция, Полша, Унгария и др. Идва ред и на контактите с представители на северноамерикански индиански народи, както ис американски и канадски историци, етнолози, писатели, художници и други изследователи на индианската история и коренните американски традиции, някои от които успяват да посетят България.

четвъртък, 11 октомври 2012 г.

Торбичка от пикочен мехур

Новата ми торбичка за билки от свински пикучен мехур

       Всички знаем, че индианецът, а и всеки народ живеещ близо до природата, чийто живот зависи пряко от нейното благоденствие и крехък баланс, се е ръководил от принципa: „Взимай само толкова, колкото ти е нужно“. Индианецът използвал богатствата най-пестеливо и рационално, като се стремял да нанесе минимален ущърб. Разбира се, с идването на белия човек оцеляването на племената станало напълно зависимо от търговията с европейците и спазването на подобни принципи се оказало невъзможно. Доказателство за промяната в обществото им е т.нар. Боброви войни.
      Индианците от горите започват да разменят боброви и други ценни кожи срещу пушки, железни инструменти, одеяла и стъклени мъниста.

понеделник, 8 октомври 2012 г.

Ще гласува ли Винету за Обама?

 
    Проблемите с етническите малцинства по време на избори не са запазена марка само на ромските гета и смесените райони в България. Оказва се, че в Съединените щати демократичните практики обхващат далеч не всички слоеве от многоликото население на страната на неограничените възможности.
     За мнозина вероятно ще е изненада откритието, че коренното население на Северна Америка - индианците, на практика е изключено от политическия живот. Показателен пример в подкрепа на тази констатация е, че на изборите за президент на САЩ през 2008 участват едва 1 процент червенокожи избиратели, напомня руското интернет издание „Военное обозрение".

петък, 5 октомври 2012 г.

сряда, 19 септември 2012 г.

вторник, 18 септември 2012 г.

Run to the hills

„Run to the Hills“ е шестият сингъл на британската хеви метъл група Айрън Мейдън. Песента разказва за конфликта между индианците и нахлувашите „бели“. Първият куплет е написан от гледната точка на идианците от племето Крий, а вторият и третият — от позицията на завоевателите.

 White man came across the sea 
 He brought us pain and misery  
 He killed our tribes, he killed our creed 
 He took our game for his own need 
 We fought him hard, we fought him well 
 Out on the plains we gave him hell 
 But many came, too much for Cree
  Oh will we ever be set free 
 Riding through dustclouds and barren wastes 
 Galloping hard on the plains 
 Chasing the redskins back to their holes  
Fighting them at their own game 
 Murder for freedom the stab in the back  
Woman and children, a cowards attack  

 Run to the hills - run for your lives
  Run to the hills - run for your lives 

Soldier blue in the barren wastes  
Hunting and killing's a game  
 Raping the woman and wasting the man  
"The only good injins are tame" 
 Selling them whiskey and taking their gold 
 Enslaving the young and destroying the old  

Run to the hills - run for your lives  
Run to the hills - run for your lives 


 

Trail of Tears - Wayne Lavallee

Wayne Lavallee - метис с крийска кръв

понеделник, 10 септември 2012 г.

Из "Подиграващият Враните - шаманска мъдрост и сила"




Из „Подиграващият Враните-шаманска мъдрост и сила „

Въпросите задава Томас Майлс в разговор с Франк ПодиграващиятВраните,
традиционен лечител,духовен наставник и церемониален вожд на сиуксите-тетон


- В какво се изразява разликата между свещенните мъже и шаманите?

-Силата владее изцяло живота на един свещен мъж.Тя влияе на всичко в нас. Познанията и разбирането за нещата се натрупват по-бързо,а връзката ни с Висшите Сили и енергията е различна от тази на шаманите.Освен това свещенните мъже и жени имат повече начини за получаване на енергия и привеждането и вдействие. Можем да лекуваме другите и себе си по-лесно и по-бързо. По-често достигаме върхови мигове и опитът от тях е по-дълбок и траен.Свещенните личности могат да пътуват със силата на духа си до местата, обитавани от Висшите Сили и могат да се превръщат в животни или птици,които ходят сред хората и оглеждат какво ства при тях. Именно свeщените хора са онези, които племето или общността вика в тежки ситуации и точно те постигат най- впечатляващи резултати.Затова ние сме малко на брой за всички времена и само ние можем да покажем на хората цялата сила в действие.Затова ни наричат свещени мъже и жени. Но всички шамани също се отличават от обикновенните хора. През повечето време те изглеждат като другите, но всъщност са различни. Те мислят по друг начин. Случват им се странни неща. Имат просветления,които другите нямат.Точно различните мисли и изживявания им помагат да достигнат върховете,необходими за работата им. Друга съществена отлика при нас е, че в сравнение с хората, които не лекуват, или с обикновенните лечители, ние сме по-емоционални...Благодарение на емоциите, докато изпълняваме ритуал или лекуваме някого, можем бързо да променяме скороста,с която се движим към кулминацията.
Друго нещо, присъщо на свещените хора е, че знаем кои сме. Имаме ясна представа за себе си. Това не е самохвалство.То е истина. Знаем,че сме част от историята на сиуксите и щом сме станали кухи кости*, няма граници за делата на Висшите Сили в духовния свят в нас и чрез нас. Дори физическите ни тела,не са пречка за нас, тъй като духовете ни могат да излизат извън тях и да пътуват извън спиритуалния свят. Ние сънуваме, имаме видения и фантастични мисли.Това започва още от детството. Благодарение на тези свои способности сме винаги готови, ако Уакан-Танка и Помагачите решат да ни заведат на места и да ни покажат неща, които другите, поради затвореното си съзнание, може никога да не видят....”
-"Как един суикс става шаман?"
-"Някои мислят,че сме избрани за това,докато сме още в утробата на майка си.Може и да е вярно,тъй като повечето от нас започват да стават такива още като деца.Имаме странни усещания и мислим за Висшите Сили много повече от другите деца. Играем по-малко игри,по-малко се занимаваме и с други неща. Усамотяваме се и наблюдаваме какво се случва с нас. Разбира се, всичко това е дело на Уакан-Танка.Той се вглежда в нас и ни опознава.В действителност Той и Тункашила ни зоват."

*-кухите кости или други тръбички(напр.тръстикови)се използват от шаманите на много народи по света при т.нар.техника на „изсмукване”на болести. В случая обаче Подиграващият Враните използва това наименование,за да предаде образно разбирането,че свещените хора и шаманите са дупка или куха кост,през която преминава силата на Уакан Танка, за да протече навън към другите.



------------------

-Франк, откъде си научил всички чудесни неща, които правиш?Имал ли си вътрешни пrозрения, които другите са нямали?
-Не ми е дадено нищо повече, отколкото на другите.Моите предци знаеха как да предизвикат пророчески сънища. По време на тези сънища се случваха всякакви странни и красиви неща,които не можеха да станат в обикновения живот. Появаваха се странни същества и идваха всякакви видове създания, понякога в страховити форми.Тези посетители разговаряха с хората и им изпращаха послания. Така те научаваха кои са помощниците им, какво искаше от тях Уакан-Танка и как щеше да им помогне да го осъществят Научаваха също,и това може би бе най- важното нещо, как да виждат нещата през очите на Висшите Сили. Шаманите сънуваха най-величествените, най-мощните и понякога най-старашните сънища.
-Защо според теб сънищата на шаманите са по-силни и ясни от онези на другите хора?
- Вече съм казвал и пак ще повторя, те са индивиди, чиято природа и начин на живот са напълно отворени за Уакан-Танка и Помагачите. Има и още нещо специално за шаманите.Повечето от техните магически сънища изобщо не са сънища.За тях това са реални случки, още повече, че често те не спят, докато сънуват.Знаем това,защото разказите им са предадени,някои са стигнали дори до белите, които пък от своя страна, са ги вмъкнали в книгите си.Чувал съм тези истории от старейшините, а приятели са ми чели някои от записите.Някои от моите собствени видения и сънища се превърнаха в реалности мога да кажа, че наистина извърших това или онова, без значение колко необикновени изглеждаха нещата.Има,обаче,едно нещо което не е било разкривано и това е начинът, по който тези сънища стават реалност.
Последните му думи ме изтеглиха почти в края на стола. Почувствах,че щях да чуя нещо изключително.
-На този дар-способноста да сънуваш ли се дължи предимството на твоите видения?
-Не на всичките,но на повечето.И ще ти кажа още нещо-аз наричам моето сънуване с друго име. Наричам го „виждане”и ще ти кажа как става.Уакан-Танка и Помагачите ме научиха да виждам с ума си,да докосвам с очите и да решавам със сърцето си....
-Какво значи-попитах отново-да виждаш с ума си,а не с очите?
-Умът вижда-отговори ми той-по-далече от физическото око.С него виждам онова,което и камера не би могла да съзре. Така излизам извън физическите бариери и разглеждам човека отвътре.Окото на ума променя начина, по който съдим за нещата.
-Как?
-Когато гледаме през съзнанието си, ние не съдим за хората и ситуациите според външното им проявление.Един човек може изобщо да не е красив отвън,но да е прекрасен отвътре.И когато служим като кости за Уакан-Танка и Помагачите,се научаваме да виждаме нещата в нова магическа светлина,да гледаме на хората и ситуациите по различен начин.Виждането означава да оставиш Силите да ти покажат нещата през техните очи.Хората сами отричат чудесата,защото отказват да приемат,че това може да се случи.
-Къде се научи на този вид виждане?
-Научи ме Железния Облак, но и моя баща,Орловата Мечка също умееше да го прави.
..........................................................
-Ти каза, че докосваш с очите си. Какво означава това?-попитах аз след кратка пауза.
-Използвам очите си,за да докосвам внимателно и с любов.Когато плача за някого,аз го докосвам с очи.Можеш да кажеш много за хората,докато гледаш в очите им,както и ти изразяваш с очи много неща,които не могат да се изрекат с думи.Очите изразяват истината или подлостта.Те ми казват какво наистина изпитва някой човек към мен.Много от болестите се виждат в хорските очи,ако знаеш как да гледаш.Когато търся подходящо лекарство или лекувам някого,му предавам своята вяра и го правя чрез очите.Така осъществяваме контакт и ако в него все още няма достатъчно вяра,виждайки я в мен,постепенно тя се влива в човека.Това е един от начините,по които довеждам неговото съзнание до моето,за да види какво съм получил от Уакан-Танка и Помагачите.Вече ти казах,че това е първото нещо,което трябва да направя,за да е успешно лечението ми.
Очите ни помагат да се докоснем до природата и да се учим от нея,което правим,наблюдавайки сезоните,промените в небето,ветровете,тревата,потоците и езерата.От опит знаем,че голямото езеро никога не е спокойно,докато малкото ни служи за огледало.Облаците имат различна форма,наподобяваща много неща и се променят постоянно.Нашите предци са видели първото си типи във формата на листото от тополата.Прилагаме тези уроци към хората и те ни помагат да разберем по-добре света около нас.Даже поглед хвърлен набързо към нещо.променя картината пред очите ни.Начинът по който хората седят,стоят,ходят или танцуват,също ни говори много за тях.През годините се научих да виждам с ума си,разбирайки вътрешните си мисли за Уакан-Танка и хората,след това да усещам с очите си и накрая да оставя сърцето да ми подскаже как да бъда честен и кой път да следвам."

-Защо решаваш със сърцето, а не с ума?
-Ако решавам с ума си, изпадам под влиянието на всички видове мисли,които се борят една с друга.Ако опитам да реша с очите си,независимо,че гледам с любов,трудно е да не се повлияя от това,което виждам в реалноста-как хората изглеждат,реагират и какво вършат.А когато взимам решение със сърцето си,оценката ми никога не е безчувствена.То отчита причините наранили хората-какво би трябвало да направят,за да останат нормални и живи.Предполагам,че това важи за повечето хора по света.Сърцето ми мисли за справедливост,спокойствие и надежда.То е като сърцето на Уакан-Танка,което ни приема да му служим като кости независимо,че нито един от нас не заслужава изцяло тази велика чест."
Кимнах в знак на съгласие,спомняйки си времето,когато бях на гости в дома му и там се бяха настанили девет души,които използваха храната му,леглата му,мебелите и дървата за отопление.Някои даже пиеха и нито един от тях не донесе нищо.Както често се случваше,те просто се бяха преместили да живеят при него.Попитах го защо не ги изгони.Отговорът му беше:
-"Кейт ще плаче и не бих могъл да го понеса...."

-"Не каза нищо за ушите,носа и устата-отбелязах аз.-Те не играят ли важна роля за твоето Виждане?"
-"Да,но не в същата степен.Когато виждам с ума,очите и сърцето си,всъщност гледам през очите на Висшите сили,а не като хората,притежаващи само естествена сила*.Обикновенно това е обратно на нещата,които биха видели човешките същества,защото те се влияят от своите мотиви и желания."
-"Тогава каква е ролята на носа?"
-"Освен обикновените си функции,като дишането,той събужда спомените ни,така че действа като кофчеже със съкровища,свързващо ни с миналото.Миризмите са свързани с всичко,което вършим.Уакан-Танка е покрил земята с тях,а ако комбинираме някои ще получим нови.Сладките аромати,като сладката трева и пелина,прогонват злите духове,а те пък са свързани с горчивите миризми.По време на Танца на Слънцето използваме пелина,за да извикаме Висшите Сили близо до нас,защото тази билка ги привлича,а освен това така се защитаваме и държим на разстояние всичко,което би ни навредило или попречило да осъществим добрите замисли.Миризмите събуждат също усещания,желания,нови хоризонти.Те ни осигуряват атмосфера на мистика и древност и възбуждат емоциите ни."
-"А ушите?"
-"Всичко съществуващо притежава звук-отговори той,а когато нещата се доближават едно до друго,между тях възниква звучене.Така се ражда музиката.Уакан-Танка,Майката Земя и останалите Помагачи използват звуците,за да общуват с нас-понякога с думи,но по често да пробудят умовете и сърцата ни и да ни тласнат към мисли за духовни неща.Майката Земя ни говори чрез тъпана.Дрънкалките са нежният глас на Уакан-Танка,който изпраща дъжд от благословии към земята.Флейтите са многообразните гласове на Съществата от Посоките.Гърмът е мощният глас на величествените същества-облаци.Именно ушите възприемат първи скалите и чрез тях те достигат до ума,духа и сърцето.Всички красиви звуци,които съществуват или се раждат,са творение на Уакан-Танка и подобно на всички красиви неща,които е сътворил. Той е жаден за тях.Затова не може да устои и да не се приближи към нас,когато ги използваме.Ние знаем,че е тук и споделя нашите изживявания."

Ясно е,че по пътя на виждането Подиграващият Враните получава жив пример за действието на дясното мозъчно-полукълбо,без някога да е изучавал биологичния модел на работа на мозъка.Той дори сравни виждането с отварянето на врата,но човек трябва да прекрачи прага,за да изживее всички чудесни неща,които го очакват в голямата магическа стая от другата страна.Дори когато сме там, обаче, добави той, абсолютно задължително е да „вярваме,за да видим”а не да следваме научния подход-да видим,за да повярваме.

-'Как още"-отправих поредния си въпрос към Подиграващият Враните,-"Уакан-Танка и Помагачите ни показват своите чудеса?"
О,да,устата!
-Чрез устата-отговори той-усещаме вкуса, ядем и общуваме...но чрез нея можем и яко да загазим! :D "  




вторник, 4 септември 2012 г.

Krystii Melaine art

© Krystii Melaine

Скоро....


Скоро ще пусна много снимки от тазгодишния Международен събор на горските индианци в Чехия. Осемдневното събитие съвпадна с лагера на последователите на прерийната култура, които пък бяха опънали около 40 типита върху една поляна на два километра от нас. Така че съм вдъхновен от нови преживявания, за които ще загатна тук.

събота, 4 август 2012 г.

вторник, 31 юли 2012 г.

Indian week - Germany 2012


Преди няколко дни се проведе четиредесетия пореден индиански събор в Германия, известен като Indian week. Това е най-многочисления индиански събор в Европа с десетки типита и повече от хиляда души. Участвали си представители от поне 11 европейски страни. Ето тазгодишините снимки от лагерния живот по време на събора.

понеделник, 30 юли 2012 г.

Змийската могила в Охайо


Змията е един от най-сложните образи в световната митология. За нея е характерна ярко изразена поливалентност. Тя побира в себе си и мъжкото, и женското начало, а заради своята двуполовост е емблема на всички самопораждащи се божества. От една страна е фалически символ, оплодителната мъжка сила, „съпругът на всички жени“ и не случайно присъствието й почти във всеки фолклор означава бременност. Както знаем женитбата между женската и мъжката сила е животворен акт на природата. Затова неслучайно мотивът за женитбата между земна жена и змей или змия е характерен за земеделските култури по света.(Фрейзър, 1984) Обикновено девойката от мита се намира във възраст, в която е узряла за брак и се свързва с всички онези мистерии, които правят жената да изглежда особено потайно и достойно за уважение създание в очите на древния мъж – менструацията, зачеването и раждането. Жената винаги се е възприемала като мистична и божествена заради способността й да дава живот. В това си свое качество тя често е съпоставяна с Твореца. Така ако девойката символизира връзката със земята, плодовитостта и креативната сила на природата, то змията в този случай е устойчив символ на мъжката оплодителна сила и фалоса. Към това ни препраща и връзката й с водите, семето, течността, от която се е родил животът. (Джоузеф Кембъл, 2003)

 От друга страна змията е и в тясна връзка с женския аспект. Тя често придружава женските божества (най-вече Великата Майка на боговете) или самата тя е символ на Земята, на нейната тъмнина, влага и скритите в нея плодоносни сили. В този аспект е носител и на типично женски черти като потайност, загадъчност, интуитивност. Редица фолклорни сюжети представят змията като вещо и мъдро животно, познаващо силата на билките и тайнствата на лечителските практики. Класическият образ на две преплетени змии, станал емблема на съвременната фармацевтична професия, пази схващането, че змиите са пазители на водите от дълбините, които се вливат като сок в даряващите здраве били и растения. Тоест отново е залегнала тяхната плодородна способност.( Дж.К.Купър, 1993)

 От една страна Змията и всичките й прявления са натоварени с идеята за смърт, разрушение и хаос, но от друга способността й да сменя кожата си предполага възкресение и възобновление, затова змията или змеят са станали основен мотив за кръговрата на живота, на вечността. Същата аналогия на смърт и възкресение древните откриват в растящата и намаляваща в нощното небе луна, в трите агрегатни състояния на водата, в смяната на сезоните, растежа на растенията, в циклите на природата . Не случайно змията, луната, подземните води, фалоса са все символи, присъстващи най-вече със земеделските култури – онези чиито живот, зависи пряко от земята и нейните живителни сили. (Arthur Versluis, 1992)

 В космогонично отношение змията и водата се свързват с първичния хаос, първоматерията, животът в неговия необуздан, недиференциран и хаотичен аспект. Водата е символ на потенциалната творческа енергия и жизнения дух. На първичния хаос, неравновесието, от което обаче е покълнал животът и се създал порядъкът. Неравновесието, убеждава ни древният човек, трябва да съществува, защото тъй както светлината поражда сянка в обектите, срещу които грее, така и божественото се отделя от себе си, за да отвори пространство в космоса и да сътвори дисхармония. Дисхармонията е обратно отражение на трансцеденталната светлина. Нейн враг се явява Слънцето и всички слънчеви и духовни сили.


В Охайо се намира най-просторната могила в Северна Америка и най-голямото изображение на змия в света. За разлика от други подобни места, тя не представлява погребална могила, а огромно земно изображение на змия. Образът първо е направен с камъни, които после са покрити с пръст, достатъчно високо че да достигне височината на стандартен човешки бой. Змията прави няколко извивки и в края й се откроява опашка. В устата си сякаш поглъща яйце. От земята е трудно да се види в цялостен вид подобно на изображенията в Наска. Предназначението и авторът на това важно за Америка наследство си остава загадка. Приписва се на културата Адена или техните наследници от Хопуел, от които се заражда Мисисипската култура. Факт е, че и трите са издигали подобни могили и че сред хилядите, пръснати из долините на реките Мисисипи и Охайо змийската могила е най-впечатляващата. Учените все още имат сериозни колебания в датирането на могилата - от 1000 пр.Хр. до 400 сл.Хр. Уникалната й структура наред с това, че в околността не са намерени човешки останки я обгръща в още по-плътен пласт на загадъчност. Който и да го е сторил този подвиг, е впрегнал цялата общност и то явно с важна цел. Змията е дълга цели 400 метра, широка 6 метра и висока 1.5 м. Учените са убедени, че разположението и извивките й имат планетарно съответствие.



 В Райс Лейк, Serpent Mounds Provinical Park , Онтарио има второ подобно изображение, но значително по-малко – 57 метра дълго и 7 широко. Според някои тези змии са влияние от хопите, които в легендите си носят спомена за миграции на големи разстояния. Мнозина учени сериозно разглеждат хипотезта, че именно хопи са народът, оказал най-силно влияние върху племената от Североизтока. Една хопска легенда говори за това, че ако няма подходящи камъни, на които да гравират своите изображения, ще ги направят под формата на могила. За християните също мястото е свещено, защото според тях е божия следа, препращаща към райската градина и змията- изкусител. Мормоните като Джоузеф Смит твърдят, че могилите са строени от изгубените израелски племена, дошли по тези зими към 6-7 век. Разбира се, учените отхвърлят подобни твърдения. Предположенията са, че символизира змея от подземния свят, пазещ водоемите в местността, тъй като тези култури не биха могли да просъществуват без наличието на благодатните реки в региона. Други виждат в изображението на поглъщащата кълбо змия пресъздаване на митологичната представа за настъпването на слънчево затъмнение. Според някои тази могила е изградена в чест на гърмящите змии, които са сред най-опасния враг на хората в Америка и продължават да бъдат голям брой.

четвъртък, 12 юли 2012 г.

РАЗУЗНАВАНЕТО НА БЕЛИЯ БИК

Дж. Б. Гринел, из "Край шайенските лагерни огньове"
превод: Black Wolf

    Веднъж, преди много години Белият Бик видял сън, много ясен сън. Като се събудил, той дълго размишлявал над видяното и накрая събрал приятелите си и шайенските вождове. След като нагостил посетителите си и попушил с тях, той казал: "Приятели, искам да се отправя на война. Тази нощ аз видях на сън вражески отряд от осем или десет човека. Те вървят покрай река Масълшел по посока на нашия лагер. Към скалповия кичур на вожда им е прикрепена голяма сребърна пластина".

     Четиридесет и един шайени, сред които били и три жени, решили да тръгнат на война с Белия Бик. Отрядът излязъл от лагера на река Тонг и се отправил към изворите на Мъди-ривър, а после свърнал надолу по Роузбъд, пресякъл река Шийп и вървейки по течението й, излязъл на Йелоустон. Тук те спрели за един ден, след това преминали на другия бряг на Йелоустон и цял ден вървели по течението на Масълшел. С приближаването на нощта те се установили на бивак, като изпратили напред съгледвач, но той не открил нищо заслужаващо внимание.

     Когато започнало да мръква, Билия Бик се отделил от отряда и се изкачил на един хълм. Той седял там в пълна самота, когато наблизо пробягал койот и му излаял, че враговете, които търсят, се намират край реката и току-що са спрели за да лагеруват. Чувайки това, Белият Бик се върнал при хората си. Той призовал най-възрастните измежду шайените, изпушил с тях напълнената отпреди лула и съобщил, че врагът е близо. След това Белият Бик казал на Храбрия Вълк и Прерийната Мечка: "Яхвайте конете и тръгнете покрай тази рекичка до разклонението, където утре сутринта ни изчакайте. Постарайте се да намерите тези хора и да разберете какви са те".  Двамата воини потеглили в указаната посока,

вторник, 3 юли 2012 г.

Ролята на животинските символи в танца на слънцето на прерийните индианци

Елизабет Етууд Лоурънс Университет Тъфтс (д-р Елизабет Е. Лоурънс (1929-2003) е антрополог и ветеринар, и е била професор във факултета по изследвания върху околната среда - училище по ветеринарна медицина към Университета Тъфтс)

превод: Mayan

 За много прерийни племена, чиято базирана върху лова на бизони култура процъфтява през XVIII и XIX в., Танцът на слънцето е главната публична религиозна церемония. Обикновено провеждан през пролетта или в началото на лятото, ритуалът празнува обновлението – духовното възраждане на участниците и техните роднини, както и възобновяването на живеещата планета и всичките й компоненти. Танцът на слънцето отразява характерната за прерийния етнос свързаност с природата и включва символните репрезентации на различни животински видове, особено орела и бизона – някога играли същностна роля в живота на хората и все още надарени със свещеност и специални сили. Ритуалът, съдържащ жертвоприношения и молитви за хармония между всички живи същества, продължава да се практикува от много съвременни коренни американци. Въпреки че отделните детайли на събитието са различни при различните племенни групи, има определени елементи, които са общоразпространена племенна традиция. Обикновено церемонията се провежда през късната пролет или ранното лято, когато различните групи от племето отново се събират на едно място след обичайното зимно разпръсване. Танцът на слънцето е ритуал на саможертвата, в миналото изпълняван от действително всички жители на Високите равнини – арапахо, арикара, асинибойн, банок, чернокраки, шайени, прерийните крии, кроу, гро вантри, хидатса, кайова, мандани, оджибуей, омаха, понка, сарси, шошони, сиукси и юта (Spier, 1921, 459; Liberty, 1980, 165-66). Сред много от тези племена церемонията все още е съхранена, макар понякога и под различна форма. Всеобщата значимост на Танца на слънцето е в обновлението – духовното възраждане на участниците и техните роднини, както и възобновяването на живеещата планета и всичките й компоненти. В най-широк аспект чрез церемонията се преутвърждава изначалното родство между социалния и природния свят. Тази животообновяваща тема при шайените например е засвителствана чрез названието Колиба на новия живот за постройката, в която се провежда ритуалът. Названието изразява идеята, че Танцът на слънцето е предназначен да “пресътвори, преоформи, да одухотвори повторно земята, съществуването [и] животинския свят”(Dorsey, 1905, 57). В зависимост от индивидуалните и племенните особености причините за участие могат да бъдат различни – благодарност за получена благословия, изпълнение на обет (направен при благоприятно развитие на определена кризисна ситуация), желание да се осигури безопасност за някой роднина, служещ в армията, или изцелението на болен. Извън тези лични причини, изпитанието може да се предприеме, за да се осигури благоденствие за танцуващите като цяло. В исторически времена при кроу например Танцът се е провеждал с цел добиване на отмъщение за роднините, убити във война (Lowie, 1935, 297). Някои племенни традиции в контекста на церемонията включват и пренасянето на свещени лечителски вързопи.

 Обичайно всеки Танц на слънцето

Ghost Dance - Robbie Robertson





Crow has brought the message
To the children of the sun
For the return of the buffalo
And for a better day to come
You can kill my body
You can damn my soul
For not believing in your God
And some world down below

You don’t stand a chance
Against my prayers
You don’t stand a chance
Against my love
They outlawed the Ghost Dance
They outlawed the Ghost Dance
We shall live again
We shall live again

My sister above
She has red paint
She died at Wounded Knee
Like a latter day Saint
You got the big drum in the distance
The Blackbirds in the sky
That’s the sound that you hear
When the buffalo cry

You don’t stand a chance
Against my prayers
You don’t stand a chance
Against my love
They outlawed the Ghost Dance
They outlawed the Ghost Dance
We shall live again
We shall live again
We shall live again

Crazy Horse was a mystic
He knew the secret of the trance
And Sitting Bull the great apostle
Of the Ghost Dance

Come on Comanche
Come on Blackfoot
Come on Shoshone
Come on Cheyenne

We shall live again
We shall live again

Come on Arapaho
Come on Cherokee
Come on Paiute
Come on Sioux

We shall live again
We shall live again

We used to do the Ghost Dance
We shall live again
We used to do the Ghost Dance
We don’t sing that kind of songs no more… 

понеделник, 25 юни 2012 г.

Айрън Айз Коди (1904-1999)

      Това е Айрън Айз Коди (или по-точно Espera Oscar de Corti), който през целия си дълъг живот (1904 - 1999 г.) твърди, че е индианец, а се оказва италианец без какъвто и да било индиански произход. Въпреки всичко Железните Очи е бил майстор на традиционни индиански дрехи и предмети, отличен ездач, перфектен стрелец с лък, владеел съвършено езика на знаците, говорел поне два индиански езика (лакота и чероки - така се твърди), бил също много добър певец и танцьор и т.н.
       Това, което го прави особено специален човек (освен многобройните му роли в киното между 1930 и 1987 г.), е цялостната му активна дейност в името на индианската кауза, както и осиновяването на индиански деца (между които известният днес флейтист и певец Робърт Трий Коди) и възпитването им във възможно най-тясна връзка с традициите на племената, от които произхождат.

         На снимките по-долу Айрън Айз е в ролята на Стоящана Мечка във филма "Сивия Орел" (1977 г.).







вторник, 12 юни 2012 г.

Камакът Уабанши

 
    Изключително рядка находка за Северна Америка, която днес може да се види в Чикагския музей. Става въпрос за огромен гранитен блок, на който е гравирано лицето на мъж с брада с отворена уста и затворени очи. По гравюрата има отвори и улеи, които навяват мисълта, че през главата се е изливала течност, която е преминавала през устата и се отичала в друг улеи. Гравюрата сменя редица колекционри още от времето на войните с местните индианци потауатоми, докато накрая се озовава в ръцете на Чикагското историческо общество. Има предположения, че склуптурата от камъка представлява индиански вожд и че тя е направена от обикновен бял войник от границата, но тази хипотеза все повече губи тежест. Остава въпросът защо лицето е с нетипични индиански черти като козя брадичка.

       Други считат, че е жертвен олтар на келтски или финикийски търговци, достигнали по тези земи векове преди Колумб. Този регион е истинска съкровищница на мед, а по това време медта се ценяла повече от всичко и като нищо е можела да бъде двигателната причина за подобна експдиция. И финикийците, и келтите имали обичая да жертват вражески деца в чест на своите богове, при това на подобни олтари. В случай с камъка Уабанши жертвената кръв е щяла да потече през лицето и да се излее през устата в река Чикаго като жертвен дар на водните духове, осигуряващи безопасен път към дома. Лицето наподобява финикиец, козята брадичка е типична за тях, а и мотивът със затворените очи се среща често във финикийските реликви.

вторник, 5 юни 2012 г.

Фритьоф Шуон и индианците



превод: Black Wolf
картини: Фритьоф Шуон


Фритьоф Шуон (1907-1998) принадлежи към кръга на т.нар. филисофи-традиционалисти, включващ такива имена като Рене Генон, Ананда Кумарасвами, Юлиус Евола, Т. Буркхард и др. Шуон едновременно е метафизик, богослов, философ, специалист по сравнително религиознание, изследовател на традиционното изкуство и цивилизации и критик на съвремения свят не само в практическия, но и във философския му аспект.

 Интерес за нас представлява фактът, че Шуон се среща с индианската традиция. Това е доста дълга история и може би тук голяма роля играе по-големия му брат Eрих Шуон (приел посвещение в ордана на Трапистите под името отец Гал), който е бил мисионер в Америка и се е познавал с много индианци, вкл. Черния Лос. Така или иначе, Шуон прави няколко дълги посещения в Америка, общува тясно с Томас Жълтата Опашка, с Бен Черния Лос и бива осиновен от вожда Джеймс Червения Облак.  Шуон в течение на дълги години е близък с Джоузеф Ейпс Браун и Майкъл Фитджерълд, превежда на френски език. „Говори Черният Лос”, рисува индианци, на които посвещава множество текстове...

 По-долу съм превел част от статията „Свещената Лула на амерериканските индианци”, която представлява глава 11 от книгата Language of the Self. Madras: Ganesh, 1959.

 "Както видяхме, Природата (ландшафта, небето, звездите, стихиите, дивите животни) се явява необходима опора на индианската традиция и нейната роля е подобна на ролята, която в другите религии играят храмовете; всички ограничения,

неделя, 27 май 2012 г.

Каменното наметало






 подготвил: Н.Янков

Тази история се случила в земите на Анитсалаги, по-известни като Чероки, чиито ловни земи в миналото се простирали на територията на няколко съвременни щата Тенеси, Северна Каролина, Вирджиния, Алабама и Джорджия. Церемонията по събиране на реколтата от млечна царевица тъкмо била привършила и жителите на селището, състоящо се от две хиляди души били заети с пречистващи ритуали. Мъже, жени, деца и старци топели телата си по седем пъти в близката река, почиствали домовете и семейните огнища, изхвърляли овехтелите дрехи и съдини и се събирали за празници, в сърцето на които стояла идеята за прошка и побратимяване.
Междувременно ловците се готвели за важен ловен поход. Те също преминавали очистителни процедури, но за разлика от съплеменниците си постели с дни, провеждали церемонии в колибата за потене, пиели билкова отвара, която наричали „черна вода” и пречиствали кръвта си, като раздирали кожата са на тънки ивици  с помощта на острите зъбци на гребоподобно пособие.

    И така след едноседмични приготовления воините тръгнали за голям сезонен лов. Един млад скаут, който имал задачата да разузнава избързал пред ловната група, която вече се готвела да бивакува в своя ловен лагер, и се качил на близкото възвишение, за да огледа хоризонта. В далечината съзрял странна фигура, която вървяла тежко-тежко,

сряда, 16 май 2012 г.

Небесни посетители



Картина на Норвал Морисо

       Художникът Норвал Морисо е познат с цветния стенопис, покриващ цялата стена на павилиона на канадските индианци, част от монреалското изложение през 1967г. но той, или Медната Гръмотевична Птица, както е известен на своя език, освен художник е и известен писател. В книгата си „Легенди на моя народ, великите Оджибуей” той разказва историята на дядо си за призоваването на небесни сили и появата на странни платове.

         Изпълнението на церемонията „Клатещата се Шатра”, което той описва там е типично за обичаите на субарктическите народи. В покритото с кожи и дървесна кора пространство шаманът общува с духове, които влизат и излизат през единствената дупка на върха; събралите се отвън виждат как духовете клатят шатрата по невъобразим начин и чуват тайнствените им гласове. Компанята Хъдсън Бей, спомената в откъса е първоначално наета през 1670 г. от английски търговци, които били нетърпеливи да придобият контрол над търговията с боброви кожи. Постепенно компанията започва да доминира върху търговията със съседна Канада. 

        "Тази история била разказана на дядо ми преди много години. Някога, преди около двеста години на мястото, наречено Форт Хоуп, Онтарио, съществувало оджибуейско селище, в което имало шаман, призоваващ небесните посетители в огромна шатра с формата на боброва къща. Всяка пролет шаманът правел тази голяма шатра с дупки на върха и по стените, така че когато великият вятър задухал през върха, духал и през стените. След като всички се разполагали в голям кръг на около 3 м. от шатрата шаманът се обръщал към хората навън и казвал:

 - Днес отново ще дойдат небесни посетители.

вторник, 8 май 2012 г.

неделя, 6 май 2012 г.

Кахокия


Кахокия е археологически обект от огромна величина, разположен в щата Илинойс в района, където се събират трите големи реки – Илинойс, Мисури и Мисисипи. Днешните руини някога са представлявали най-големият и многолюден туземен град на север от Мексико, радващ се на изключително активни търговски и социални отношения със съседските племена. Освен кулите и палисадите, опасващи града няма други следи, говорещи за продължителни или сериозни войни в района. В своя апогей просъщестувалият от 600 г. до 1400 г. сл. Хр. град достига численост около 40 000 души, повече от кой да е от европейските градове по това време. Безспорно Кахокия е представлявал най-важният град за така интересната, ала безследно изчезнала Мисисипска култура в Северна Америка, простираща се от Средния Запад до източните горски райони и оказала силно влияние на социално, политическо и религиозно ниво върху съседните култури. 

Включеният в мрежата на ЮНЕСКО археологически комплекс

събота, 28 април 2012 г.

из "Коренни религии на Северна Америка"



“Тюди Робъртс притежаваше свещени сили. Той знаеше, макар и да не можеше да обясни откъде, какво ще бъде времето. Нищо чудно, че беше признат за велик свещен човек от повечето шошони... Много духове го бяха благословили със сили, като най-важни сред тях бяха духовете на светкавицата. Тюди ми разказа, че веднъж тъкмо бил приключил Танца на Слънцето и спял на земята в предпланините, близо до Форт Уашаки, когато му се явил сън. В съня той видял три духа, които приличали на хора и били облечени по начина, по който се обличат днешните индианци, но дрехите им били изключително чисти и освен това носели пера на шапките си. Тримата пеели.
Това били духове на светкавиците. Казали му да ги нарича “черни облаци и светкавици” и да ги призовава, когато някой бъде ударен от светкавица. Тези духове щели да му помогнат да излекува пострадалия. От този момент нататък, когато лекувал, Тюди използвал опашни пера от орел, а също и орлово крило, върху което имало зигзагообразен знак, нарисуван според инструкциите на духовете. Перата висяха закачени на стената в дома му. Тюди каза, че те служели и за други цели. Така например, когато той самият не се чувствал добре, си веел с орловото крило, защото духовете му били казали да прави така.

 Въпреки че имаше силата да лекува заболявания като простуда, морбили и парализа, Тюди никога не цереше когото и да било, без да получи насън наставления да го направи. Например, ако някой беше много тежко болен и Робъртс бе извикан да лекува този човек, той не отиваше веднага, а цяла нощ отправяше молитви за помощ и чакаше да се появи дух, който да ме даде правилните указания. Използваните от него методи на лекуване варираха в зависимост от тези указания. Ако някой страдаше от болно гърло, Тюди го цереше, като напъхваше пръста си в гърлото му. В повечето останали случаи той използваше своето ветрило от орлово крило, като докосваше болното място с него и измъкваше болестта от тялото на пациента, а после я унищожаваше или я издухваше надалече. Веднъж на една моя информаторка, възрастна жена, се парализираха краката. Тюди измете с орловото крило “замърсяванията” от нея и постепенно жената се възстанови. Всяко лечение Робъртс започваше с молитва към неговия дух помощник; после изпяваше и молитвена песен.

 Тюди ми каза, че само той може да види предмета, причинил болестта. Описа ми го като нещо червено и обло. Каза още, че ако не успее да го изтегли от пациента както трябва, то ще се върне там. Имаше болести, които Тюди знаеше как да лекува, но не го правеше, защото не бе получил разрешение за това от духовете. Раните от стрели на нинимби принадлежаха към тази категория. С каквото и лечение да се нагърбеше, Тюди Робъртс беше скромен и абсолютно честен и прям – никога не искаше твърде много от своите пациенти. Той отказваше пари, но беше благодарен, ако получеше одеяло или кон – духовете му бяха казали да постъпва така.”

 (из “Коренни религии на Северна Америка” – Йоке Хулткранц)

  превод: Любомир Кюмюрджиев

четвъртък, 26 април 2012 г.

Между Небето и Земята



 "Между земята и небето" е кратък документален филм за вярата на един мъж от племето Омаха, че може да прогони рака от съпругата си чрез молитви. Негов режисьор и продуцент е Мария Станишева, която учи в Нюйоркската филмова академия. Набирането на средства се осъществява чрез Кикстартър - най-голямата платформа за "групово финансиране" (crowd-funding) предназначена за креативни проекти. Основен принцип на платформата е ‘всичко или нищо’ - целта е да се събере най-малката сума, която е необходима за осъществяване на проекта. Ако тя не бъде събрана, средствата остават в сметките на дарителите. За осъществяването на "Между земята и небето" Мария и нейният екип търсят дарения от индивидуални дарители на обща сума от 6000 щ.д., като минималната стойност на единично дарение е 1 щ.д. За участие в кампанията ви трябва регистрация в Кикстрат и Амазон.

  ИСТОРИЯТА Ракът принуждава Шошана, духовен водач от племето Омаха, да напусне резервата и да се премести в Мичиган, заедно със семейството си. След пет години химиотерапия съпругът й Нейтън смята, че традициите и обичаите на нейното племе са единствения й шанс. МЕЖДУ ЗЕМЯТА И НЕБЕТО ще проследи Нейтън и семейството му в пътуване до резервата Омаха, Небраска. Тяхната цел е да намерят най-подходящите върбови стебла, с които той ще построи пречистващ вигвам и церемониално типи. Последното ще бъде издигнато във Вашингтон през месец май по време на национална среща на старейшините. Вътре Нейтън ще осъществи различни ритуали и заедно със старейшините ще се моли за изцеление.

  ЕКИПЪТ Мария Станишева (режисьор и продуцент на проекта) има опит като продуцент на анимационни филми, сред които БАЩА и кампанията на Британски съвет ПЪРВО СМЕ ХОРА, ПОСЛЕ СМЕ РАЗЛИЧНИ. МЕЖДУ ЗЕМЯТА И НЕБЕТО е дипломния и проект към Нюйоркската филмова академия, където в момента завършва Документална режисура. В екипа на проекта освен нея участват Дафне Капела (камера, Бразилия), Луис Мол (звук, Англия) и трима консултанти, носители на многобройни награди, включително Оскар.

  КАМПАНИЯТА В момента тече Кикстарт кампания за проекта. Повече информация, режисьорско становище и начини да се включите в проекта ще намерите:

четвъртък, 19 април 2012 г.

петък, 13 април 2012 г.

Из "Куцият елен- търсач на видения"



Из "Куцият елен- Търсач на видения"

Зелена жабешка кожа - така наричам доларовата банкнота. В отношението към нея се крие най-голямата разлика между индианци и бели. Дядовците и бабите ми бяха израснали в свят без пари. Точно преди битката ни с Къстър белите войници били получили заплатите си. Джобовете им били пълни със зелена хартия и те нямали къде да я изхарчат. Какви ли са били техните последни мисли, когато индианска стрела или куршум са ги улучвали? Предполагам, че са си мислили за всички пари, които ще отидат на вятъра, как тази банда глупави диваци ще сложат ръка на изкараното им с труд заплащане. От тази мисъл трябва да ги е боляло повече, отколкото от стрелата между ребрата им.

Ръкопашният бой и хилядите коне, галопиращи и цвилещи навсякъде, били покрили бойното поле с огромен облак прах и в него зелените жабешки кожи се въртели като снежинки в снежна буря. И така - какво направили индианците с всичките тези пари? Дали ги на децата си да играят с тях, да сгъват тези странни парчета оцветена хартия във всякакви форми, правейки от тях книжни бизони и коне. Някой все пак се радвал на тези пари. Книгите разказват за един оцелял войник. Той успял да се измъкне, но полудял и няколко жени го наблюдавали от разстояние как се самоубил. Писателите казват, че се е страхувал да не бъде заловен и измъчван, но това не е вярно. Представяш ли си? Ето го, залегнал в дерето, наблюдаващ какво става. Вижда как децата си играят с парите, късайки ги, как жените ги използват за запалване на огън, върху който да приготвят няколко изсушени бизонови котлети, как мъжете си палят лулите с кожи от зелени жаби, но най-вече как всички тези красиви доларови банкноти се носят насам-натам с вятъра и праха. Тази гледка е докарала горкия войник до лудост. Той се хванал за главата, крещейки: "Пусто да опустее, всемогъщи Исусе, погледни тия глупави, червени кучи синове, които прахосват всичките тези пари!" Гледал, докато не могъл да издържи повече и след това пръснал мозъка си с револвера. От това ще излезе страхотна сцена във филм, но ще трябва индиански ум, за да се схване какво се има предвид.

Зелените жабешки кожи - заради тях беше цялата битка. Златото на Черните хълмове , златото във всеки чим трева. Всеки ден можеш да видиш

вторник, 10 април 2012 г.

"Тази-която-бе-повикана“ - осиновената кралица


Малко знаех за кралица Мария Румънска допреди да науча нещо, което ме накара да погледна на нейната личност под съвсем различен ъгъл – срещата й с коренните жители на Америка. Среща, която се превръща в силна и трайна връзка и която я вписва в историята като единствената западна кралица, осиновена от северноамериканско племе. След нея тя ще изрече думите: „Днес сякаш в един миг преживях любовта на цял човешки живот. Да обичаш означава да живееш и това посрещане, с което ме удостоиха изначалните синове на този велик континент значи за мен много повече от разкоша, с който ме обсипват навред.”

Мария Александра Виктория е родена в Ийстуел парк в Кент през 1875 г. Майка й е дъщеря на руския император Александър ІІ, а баща й е вторият син на кралица Виктория и дук на Сакс-Кобург-Гота. По бащина линия кралица Мария е и далечна родственица на българския цар Борис ІІІ и сина му Симеон ІІ. Таткото на Мария постоянно пътувал по море и почти не се свъртал у дома. Безспорно кралицата е наследила любовта му към синия безкрай, но във възпитанието й по-голяма е била ролята на майката. Тя обожавала обкръжението на интелектуалци и хора на изкуството, общество, което несъмнено е спомогнало Мария да развие своята, макар и скромна, поетическа дарба, както и да разпали любовта й към рисуването.

Както много често се случва в живота на младите и красиви момичета с кралско потекло,

понеделник, 2 април 2012 г.

Творчеството на Marcine Quenzer (Wyandotte)

Част от митологичното творчество на Marcine Quenzer
© Другата може да видите тук: Marcine_Quenzer


понеделник, 26 март 2012 г.

Началото на Света (Зуни)

превод от немски: Иво Василев


Преди появата на света, такъв какъвто го позанваме днес, същестувавал само Авонавилона-Създателят и Вседържител. Извън него нямало нищо друго. Всичко било черно и пусто. В началото на Новосътворението Авонавилона се съветвал сам със себе си и мислите му излетели навън в пространството. От тях се образувала мъгла и се издигнали изпарения, които улеснили растежа.
Благодарение на вродената му проницателност, Вседържителят се въплътил в личност, приемайки формата на слънце. Така се появило и изгряло Слънцето, което озарило целия космос и което почитаме като наш баща.

Светлината спомогнала за това мъглата да се сгъстява все повече и повече и накрая завалял дъжд. Така възникнало морето,което заобикаля до днес света.
От късове месо,които Творецът изрязъл от тялото си,създал семена и ги хвърлил в голямата вода. И там, под въздействие на светлината и топлината водата позеленяла. Появила се пяна и от нея произлезли Авителин Цита-Майката Земя и Апоян Течу-покриващия всичко Татко Небе.
Двамата лежали в големите води и така се зародил животът на земята. Оттогава произлизат всички същества, хората и животните.

След това Майка Земя отблъснала Татко Небе. Тя започнала да наедрява и потънала в прегръдките на долните води.
Както една човешка майка се опитва да предпази първородното си от всичко лошо,същото се опитала да направи и Майката Земя. Тя забавила раждането на съществата,които вече ритали в корема й и се обърнала към Татко Небе с думите: "Как нашите деца ще различават едно място от друго,когато се появят на бял свят?". Земята и Небето започнали да обсъждат въпроса. Както знаем те имали способността да променят формата си подобно на всички свръхестествени същества. Трябвало само да си намислят някоя и тутакси ставали ту вятър, ту дим. Ето така разговаряйки, те възприели формата на мъж и жена.

- Погледни!, казала Майка Земя и една голяма плоска черупка се появила върху ръката й. - Ето така ще изглежда домът на всички наши деца. По край земите,по които ходят, ще се разпрострат планини и ще разделят местностите. Така ще могат да различават страните и местата.

- Погледни!, рекла отново тя, плюла във водата и разбъркала с пръст слюнката. Образувала се пяна,събрала се по ръба на черупката и се заиздигала все по-нависоко. - От моята гръд ще се изхранват всички деца.
Майката Земя духнала с топлия си дъх върху пяната. Бели пръски изригнали нагоре,паднали навред във водата и били накъсани от студения дъх на Татко Небе. От тях се появила изобилна мъгла,която преминала в ситен дъждец.
- И още,бели облаци ще се издигнат по границите на света и дъхът на земните деца трябва да се събере над земята и да се охлади от твоя дъх, за да завали дъжд,водата на живота,която ще докосва дълбините на моята утроба. В тези недра човешките деца и животните ще се сгряват, когато им стане студено. Виж, дори дърветата в планините,които са близо до облаците и до Небесния Баща, накланят стволове към Майката Земя, търсейки топлина и защита.

Топла е Земята, студено е Небето.

- Сега, не бива да излиза ,че само ти си направила нещо за добруването на нашите деца -казал Татко Небе. Той завъртял ръката си. Във всички бръчки и гънки на ръката му растяла лъскава, жълта царевица. В здрача на първата зора от сътворението тя блещукала като огнени искри. - Виж! - казал той и посочил седемте зърна, които държал между пръстите си. По тях ще се ориентират нашите деца. Помисли за това,че когато слънцето залезе,всички земи ще потънат в мрак, който ще обгърне и съществата. Тогава нашите деца ще се ориентират по светилници. Както тези блещукащи зърна са събрани около едно, което гори по средата (слънцето и планетите), така и обиталището на нашите деца трябва да бъде пъпа на вселената, а останалите места да се описват чрез светилници.
- Гледай! - казал той и оставил царевичните зърна да паднат във водата. - Така трябва да потънат семената в земята и да покълнат от твоята гръд, когато излея върху нея водите си. Така ще се изхранват нашите деца.

По този и още куп други начини Земята и Небето се погрижили за бъдещото на своите деца.