вторник, 28 февруари 2012 г.

Истината си е истина!





Мохокски традиционалист от резервата Агуезасне се противпостови на съда на област Сейнт Лаурънс и законите на щата Ню Йорк и отказа да отговаря на въпросите на адвоката. Пред всички той заяви, че не признава властта на съда, който по думите му няма юрисдикция над суверенната територия на Ирокезите.

Обвиняемият Лари Томпсън, който изринал с багер купищата токсични отпадъци, зарязани на територията на Мохок от мегакорпорацията Дженеръл Мотърс и с това,видиш ли, предизвикал сериозни обществени щети, се появи в съда в традиционно ирокезко облекло, подкрепен от 50-ма свои сънародници .

неделя, 26 февруари 2012 г.

Младият воин и жената-дух


превод: Black Dog

Преди много години имало една голяма група от Сиукси-Тетони, които се били установили по местата, където сега е басейна Джаксън Хоул в Националния парк “Гранд Тетон”, Уайоминг.

Общността живеела добре и хората й били здрави и силни, тъй като имали изобилие от бизонско месо. Често из лагера се разнасяли думите на глашатая:

“Утре ще има много бизони. Гответе се!”

Един ден след като Тетоните се завърнали в лагера от тежък бизонов лов, един младеж обявил, че възнамерява да се ожени за най-прекрасната девойка в лагера, дъщерята на вожда.

Нейният баща казал: “Няма да ти дам благословията си, докато не ми донесеш много коне”.

И така, младежът се отправил в търсене на стадо диви коне, надявайки се да удовлетвори желанието на вожда и да заслужи прекрасната му дъщеря.
Докато младият храбрец отсъствал, племето напуснало обичайното място за лагеруване и се отправило нанякъде. Не минало много и младият ловец решил да се върне в лагера с плячката си от няколко заловени коня. Тъй като денят вече превалял, той решил да се подслони в една самотна колиба наблизо.
Но в началото не могъл да намери входа, тъй като всички страни били наловина заринати с пръст. Най-сетне успял да си проправи път и влязъл. Вътре стърчали четири високи стълба, забити в земята.
Тези пръти поддържали погребално ложе. На него лежала жена, чиято дреха била украсена с еленови зъби. В този миг

събота, 25 февруари 2012 г.

You can kill the dreamer, but not the dream

Уилям Невин е главен водач на Танца на Слънцето за източните канадски племена



понеделник, 20 февруари 2012 г.

ПОСЛАНИЕТО НА ВЪЛЦИТЕ 


Дж. Б. Гринел, из "Край шайенските лагерни огньове"
превод: Black Wolf


  През 1858 г. двадесет и двама арапахо и един мексиканец тръгнали на поход срещу юта, но всички били убити, с изключение на мексиканеца. Арапахо били обзети от гняв и желание за мъст; те изпратили лула на Тънката Мечка, който бил най-изтъкнатия шайенски воин по това време. Тънката Мечка приел лулата и предложил на приятелите си да тръгнат с него и с арапахо на война. На поканата се отзовали едва няколко души, но сред тях бил Гмуркащия-се-Гърбом, който разбирал езика на вълците. 
    През втората нощ след тръгването им от лагера койотите дотичали близо до бивака на бойния отряд и залаяли. Гмуркащият-се-Гърбом се заслушал и възкликнал: "Ха-хо, благодаря!" В този момент в походната колиба заедно с него бил Обгореният Изцяло; той напълнил лулата, подал я на Гмуркащия-се-Гърбом и казал: "Приятелю, кажи какво ти съобщиха койотите?" Той изпушил лулата и казал: "Ето какво ми предадоха койотите: "Духовете са се смилили над вас, те ви дават седем шатри юта, пленници и много коне". 

    Като чул това, Тънката Мечка излязъл навън и събрал всички членове на отряда. "Имам добри новини, - казал той - чуйте ги, приятели. Койотите, които преди малко лаеха, са съобщили, че духовете ни дават седем шатри на ютите, пленници и коне. Гмуркащия-се-Гърбом току-що ми каза за това". 
Когато вождовете на шайените и арапахо узнали тази новост, някои от тях дошли във военната колиба, за да я чуят още веднъж. Те седнали и започнали да пушат лулата и в този момент койотите залаяли от още по-билизо отколкото първия път. "Този койот ми съобщава, че трябва да вървим право към двете планини, които се немират пред нас, а зад тях ще открием враговете си". Всички шайени от този отряд разказвали след това, че всичко се случило точно така. Воините без да се бавят поели в указаната посока. Изпратените напред съгледвачи открили вражеския стан при двете планини. 
Ютите били установили лагера си точно под високия връх. През нощта шайените и арапахо

сряда, 15 февруари 2012 г.

ПЪРВИ НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС: "ЧУЙ ПРИКАЗКАТА НА ЗЕМЯТА"


ПЪРВИ НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС: "ЧУЙ ПРИКАЗКАТА НА ЗЕМЯТА"

Kак хората в различните култури общуват с природата? „Човекът - част от природата”, „Защо/Как човекът общува с природата?”, „Земята – твой приятел”, „Природата е твой приятел”, „Земята иска да ти разкаже приказка”, „Ти си част от приказката за Земята”...

Приятели,
Земята е домът на хората от незапомнени времена и на различните континенти те са общували с растенията, животните, реките, горите, планините, вятъра ….. Те са били и ще бъдат част от нашия живот. Всеки от нас е тичал по зелената поляна и през снежните преспи, и този спомен винаги буди в него топлина и дава свобода за детето в нас. Ние ви каним да разкажете как вие общувате с природата, какво сте научили от нея, начина, по който тя ви се разкрива, приказките, които природата ви разказва. Или може би, това което вие искате да разкажете на природата, споделете го в разказ и Земята ще ви чуе. Бъдете част от приказката на Земята!

Ние организаторите на конкурса сме млади хора, които също като вас пишат и се изявяват в различни сфери на творческия живот. Липсата на подобен конкурс и обичта ни към Земята ни подтикна да създадем един колкото екзотичен, толкова и сериозен проект в сферата на литературното творчество. Имаме амбициите той да бъде провеждан ежегодно и да намери своето достойно място в живота на българските творци. Ще бъдем много радостни, да срещнем отклик сред вас и да получим вашето доверие и желание да експериментирате, разказвайки „Приказките на Земята.”

Електронни списания „Сексология и природа на човека”, Журнал „Екология” и „Компас” Ви канят на първия по рода си литературен конкурс за проза и поезия: „Чуй приказката на Земята”


Наградният фонд на конкурса е:

вторник, 14 февруари 2012 г.

Дилма Русеф "гради" Бразилия за сметка на индианците


Дилма Русеф, президентът на Бразилия - не й трябваше много да си покаже рогата. Пролича си, че е българка, даже генетично трябва да носи нещичко от партия ГЕРБ в себе си, щом подобно на тях е решила да гради Бразилия на принципа на разрухата.

Докато вестниците и телевизията организират дебати за живота и смъртта на разни известни личности, Дилма подписа смъртната присъда на всички индиански общности по поречието на Амазонка, след като одобри изграждането на огромна водноелектрическа централа (трета по големина в света!). По официални данни язовирът ще наводни район от 500 кв. км или над 400 000 хектара гори. Повече от 40 000 индианци ще трябва да намерят друго място за живеене.
Естествената им среда на живот ще бъде унищожена и обезлесена, както и много животински видове ще загинат при строежа.

Въпреки, че близо 200 амазонски индианци в традиционно облекло връчиха в град Бразилия на президентката Дилма Русеф подписка, подкрепена от 500 000 души, с призив към нея да анулира строежа на язовира „Бело Монте“ в Амазония.
"Не искаме „Бело Монте“. Този язовир ще е вреден за населението и горите ни", не спираше да крещи Раони, вожд на племето Каяпо, с боядисано в черно и червено лице, носещ жълти пера на главата и плочка на долната устна.

Въпреки индианските молби, подкрепени от хиляди еколози, от католическата църква и известни личности като режисьора на "Аватар" Джеймс Камерън, които публично се противопоставиха на строежа на язовирната стена на река Хингу в амазонския щат Пара.

Въпреки всички световни усилия да се спре поредната човешка глупост, язовирът на стойност 11 милиарда долара ще бъде построен и ще стане третият по големина в света с 11 000 мегавата след язовира „Трите клисури“ в Китай (18 000 мегавата) и язовира „Итайпу“ на границата на Бразилия с Парагвай (14 000 мегавата).Общо 60 централи са замислени по поречието на река Амазонка, чиито строеж ще застраши екоравновесието в района.

Каквото и да кажем и напишем, долната снимка наистина говори повече от всички думи на света…

събота, 11 февруари 2012 г.

вторник, 7 февруари 2012 г.

Дългата коса при индианците



От Азия през Африка та чак до Америка дългата коса присъства като една от най-важните-характеристики на човека - символ на красота, свобода, изтънченост, сила, могъщество и мъдрост.
В митологията има редица истории, в които двама герои влизат в схватка и са непобедими, докато косите на единия с хитрост не биват отрязани, след което той бива победен. В повечето древни култури дългата коса при мъже и жени е символ на сила и могъщество.
В древна Елада косата била символ и на свобода и аристократичност. Само робите имали къси коси. Всички философи били дълговласи, най-главните богове като Зевс, Аполон и Посейдон също са изобразявани с дълги, буйни коси. Нещо повече самите воини дълго време не се стрижели. Често решели косите си преди да излязат на бойното поле и задължително ги сплитали на опашка. Мнозина отрязвали косите си в предната част на главата и ги оставяли дълги единствено на тила, което било по-практично от гледна точка на поддръжката и безопасността по време на битка, когато дългите коси лесно биха могли да бъдат сграбчени от врага. Впоследствие с идеята да се отличават от варварските народи, които тачели най-много дълагата коса, гърците наложили късия маниер, взаимстван и от римляните.

В много случаи косата е израз на отдаденост, вид жертва и посвещение към дадена цел - такъв е случаят със сикхите, които са едни от най-смелите и доказали се воини в света. Те са длъжни д бъдат "кешадхари" - носещи дълги коси от момента на раждането си в израз на отхвърляне на земните удобства и на отдаденост към бога.

Наскоро в един индиански блог попаднах на една статия за дългите коси и някои изследвания, започнали по време на войната във Виетнам. Ето и кратък преразказ на статията:

Съвременната култура кара хората да вярват, че стилът на косата и прическата са единствено и само въпрос на предпочитание, мода, личен вкус или групова принадлежност. Ако се върнем в годините на виетнамската война обаче ще видим, че зад косата стои и още нещо - спососбността да възприемаме света с по-голяма яснота. Факт, който е бил тенденциозно скрит от погледа на обществеността.

В началото на деветдесетте години,

четвъртък, 2 февруари 2012 г.

Просто свободни!



Ако вие, белите хора, не бяхте дошли тук, тази страна щеше все още да бъде такава, каквато бе някога. Тя изцяло щеше да съхрани своята първична чистота. Вие я нарекохте дива, но в действителност тя не беше дива, тя беше свободна! Животните не са диви, те са просто свободни! Вие ни възприехте като диваци, нарекохте ни нецивилизовани варвари. Ала ние бяхме просто свободни! 

Леон Шенандоа, Онондага, 80-те год.