вторник, 7 февруари 2012 г.

Дългата коса при индианците



От Азия през Африка та чак до Америка дългата коса присъства като една от най-важните-характеристики на човека - символ на красота, свобода, изтънченост, сила, могъщество и мъдрост.
В митологията има редица истории, в които двама герои влизат в схватка и са непобедими, докато косите на единия с хитрост не биват отрязани, след което той бива победен. В повечето древни култури дългата коса при мъже и жени е символ на сила и могъщество.
В древна Елада косата била символ и на свобода и аристократичност. Само робите имали къси коси. Всички философи били дълговласи, най-главните богове като Зевс, Аполон и Посейдон също са изобразявани с дълги, буйни коси. Нещо повече самите воини дълго време не се стрижели. Често решели косите си преди да излязат на бойното поле и задължително ги сплитали на опашка. Мнозина отрязвали косите си в предната част на главата и ги оставяли дълги единствено на тила, което било по-практично от гледна точка на поддръжката и безопасността по време на битка, когато дългите коси лесно биха могли да бъдат сграбчени от врага. Впоследствие с идеята да се отличават от варварските народи, които тачели най-много дълагата коса, гърците наложили късия маниер, взаимстван и от римляните.

В много случаи косата е израз на отдаденост, вид жертва и посвещение към дадена цел - такъв е случаят със сикхите, които са едни от най-смелите и доказали се воини в света. Те са длъжни д бъдат "кешадхари" - носещи дълги коси от момента на раждането си в израз на отхвърляне на земните удобства и на отдаденост към бога.

Наскоро в един индиански блог попаднах на една статия за дългите коси и някои изследвания, започнали по време на войната във Виетнам. Ето и кратък преразказ на статията:

Съвременната култура кара хората да вярват, че стилът на косата и прическата са единствено и само въпрос на предпочитание, мода, личен вкус или групова принадлежност. Ако се върнем в годините на виетнамската война обаче ще видим, че зад косата стои и още нещо - спососбността да възприемаме света с по-голяма яснота. Факт, който е бил тенденциозно скрит от погледа на обществеността.

В началото на деветдесетте години, Сали (името е умишлено променено), е била омъжена за лицензиран психолог, който работи в Американска военна медицинска болница. Той е работил с военни ветерани с посттравматично психическо разстройство. Повечето от тях служили във Виетнам.

Сали казва: "Спомням си ясно една вечер, когато съпругът ми се върна в апартамента, стиснал в ръце папки с официално съдържание от някакви изследвания. Вътре бяха стотици страници, посветени на разни проучвания, поръчани от правителството. Той беше в шок от съдържанието им. Това, което прочете в тези документи напълно промени живота му. От този момент нататък консервативният ми съпруг спря да подстригва косата и брадата си. Нещо повече военният медицински център му позволи да поддържа подобен вид и редица други консервативни мъже от персонала последваха примера му. Като прочетох документите, научих и защо."

Както става ясно по времето на войната с Виетнам специален отдел е изпратил свои експерти в американските индиански резервати, където да търсят талантливи скаути, млади мъже, обучени да се движат безшумно през неравен терен. Това са били надарени мъже със завидни способности в сферата на проследяването - умения характерни за традиционно войнствените индиански общества.

Избраните мъже са били подробно прочуени и били вписани като майстори в проследяването и оцеляването.

Мъжете били поканени в армията с обичайните примамливи предложения за добри възнграждения, множество привилегии и почести. Някои от тези индиански скаути приели. Интересното е, че по време на подготовката и изпълнението на задачите с индианците се случвало нещо необичайно. Каквито и таланти и умения да притежавали в резервата, с встъпването си в длъжност те като че мистериозно изчезвали. Не успявали да се представят според очакванията, а в упражненията показвали значително по-лоши резултати.

Видимите несъответствия в резултатите им преди и след встъпване в длъжност накарали правителството да проучи въпроса по-задълбочено.

На въпросите, свързани с влошаването на уменията им, индианците често отговаряли, че с отрязването на косите им, нещо се пречупвало в тях. Те вече не можели да "надушват" врага, както преди. Интуицията им не им говорила. Не можели да разчитат почти недоловимите следи на врага, както умеели пред това. Чувствали се ограбени.

Така институтът за изследвания наел повече индиански скаути. Някои щели да запазят дългите си коси и да бъдат тествани в множество области. Щели да бъдат разпределени по двойки. Един войник с дълга коса, а друг с военна подстрижка и всички щели да преминат през едни и същи тестове и изпитания.

Резултатие били недвусмислени. Войниците с дълги коси предусещали момента на опасност далеч преди самата опасност (дебнещ в храстите враг) да ги застигне и показват много по-добри нива на бдителност. В същите ситуации същите тези войници дали значително по-лоши резултати след като косите им били подстригани. След изследванията на индианските скаути им било позволено да оставят косите си дълги.


Ясно е, че всяко нещо по човешкото тяло е изваяно от природата с определена причина и предназначение. Отенело е хилядолетия, докато се оформи по най-оптималния за условията начин. Науката постоянно намира все повече открития за невероятните "вградени", природни способности на човека и животното да оцеляват. Така наречените инстинкти и дори по-метафизичното понятие като "шесто чувство", с което всеки човек на Земята се е сблъсквал поне веднъж.

Може да се каже, че косата е разширение на нервната система. Някои изследвания твърдят, че косите наистина са като "антени", които предават огромни количества важна информация на мозъчния ствол, лимбичната система и неокортекса.

Косата на хората, включително и окосмяването по лицето при мъжете, е информационна магистрала, предаваща инфорамция до мозъка, както е при животните. Любопитно е и твърдението, че косата излъчва електромагнитна енергия. Това според мнозина се вижда в Кирлиановата фотография, когато човек е сниман веднъж с дълга коса и втори път подстриган.

Възможно е, когато косата се отрязва, получаването и изпращането на трансмисии към и от околната среда да е силно затруднено. Рязането да е един вид кастриране на възможността за по-сензитивно възприемане. Но по-скоро си мисля, че ако има такова нещо, то най-вече важи за тези народи, които имат културно-обособена силна и тясна връзка с косите си. Когато психологическ съзнанието се чувства като ограбено и лишено от нещо свято - нещо, което си определял като дар от бога, като "медицина", като лично и свещено - няма начин травмата да не окаже влияние върху поведението ти.

Най-особената характериситка, мисля си все повече, на обективната реалност е, че тя е изцяло проекция на субективната реалност. Или по-просто казано светът, който виждаме и поведенеито ни в него са отражение на светът, който поддържаме вътре в нас.

1 коментар:

  1. Поздравления за добрата статия!
    Има много истина в нея, дано повече хора да го разберат...

    ОтговорИзтриване