събота, 28 април 2012 г.

из "Коренни религии на Северна Америка"



“Тюди Робъртс притежаваше свещени сили. Той знаеше, макар и да не можеше да обясни откъде, какво ще бъде времето. Нищо чудно, че беше признат за велик свещен човек от повечето шошони... Много духове го бяха благословили със сили, като най-важни сред тях бяха духовете на светкавицата. Тюди ми разказа, че веднъж тъкмо бил приключил Танца на Слънцето и спял на земята в предпланините, близо до Форт Уашаки, когато му се явил сън. В съня той видял три духа, които приличали на хора и били облечени по начина, по който се обличат днешните индианци, но дрехите им били изключително чисти и освен това носели пера на шапките си. Тримата пеели.
Това били духове на светкавиците. Казали му да ги нарича “черни облаци и светкавици” и да ги призовава, когато някой бъде ударен от светкавица. Тези духове щели да му помогнат да излекува пострадалия. От този момент нататък, когато лекувал, Тюди използвал опашни пера от орел, а също и орлово крило, върху което имало зигзагообразен знак, нарисуван според инструкциите на духовете. Перата висяха закачени на стената в дома му. Тюди каза, че те служели и за други цели. Така например, когато той самият не се чувствал добре, си веел с орловото крило, защото духовете му били казали да прави така.

 Въпреки че имаше силата да лекува заболявания като простуда, морбили и парализа, Тюди никога не цереше когото и да било, без да получи насън наставления да го направи. Например, ако някой беше много тежко болен и Робъртс бе извикан да лекува този човек, той не отиваше веднага, а цяла нощ отправяше молитви за помощ и чакаше да се появи дух, който да ме даде правилните указания. Използваните от него методи на лекуване варираха в зависимост от тези указания. Ако някой страдаше от болно гърло, Тюди го цереше, като напъхваше пръста си в гърлото му. В повечето останали случаи той използваше своето ветрило от орлово крило, като докосваше болното място с него и измъкваше болестта от тялото на пациента, а после я унищожаваше или я издухваше надалече. Веднъж на една моя информаторка, възрастна жена, се парализираха краката. Тюди измете с орловото крило “замърсяванията” от нея и постепенно жената се възстанови. Всяко лечение Робъртс започваше с молитва към неговия дух помощник; после изпяваше и молитвена песен.

 Тюди ми каза, че само той може да види предмета, причинил болестта. Описа ми го като нещо червено и обло. Каза още, че ако не успее да го изтегли от пациента както трябва, то ще се върне там. Имаше болести, които Тюди знаеше как да лекува, но не го правеше, защото не бе получил разрешение за това от духовете. Раните от стрели на нинимби принадлежаха към тази категория. С каквото и лечение да се нагърбеше, Тюди Робъртс беше скромен и абсолютно честен и прям – никога не искаше твърде много от своите пациенти. Той отказваше пари, но беше благодарен, ако получеше одеяло или кон – духовете му бяха казали да постъпва така.”

 (из “Коренни религии на Северна Америка” – Йоке Хулткранц)

  превод: Любомир Кюмюрджиев

четвъртък, 26 април 2012 г.

Между Небето и Земята



 "Между земята и небето" е кратък документален филм за вярата на един мъж от племето Омаха, че може да прогони рака от съпругата си чрез молитви. Негов режисьор и продуцент е Мария Станишева, която учи в Нюйоркската филмова академия. Набирането на средства се осъществява чрез Кикстартър - най-голямата платформа за "групово финансиране" (crowd-funding) предназначена за креативни проекти. Основен принцип на платформата е ‘всичко или нищо’ - целта е да се събере най-малката сума, която е необходима за осъществяване на проекта. Ако тя не бъде събрана, средствата остават в сметките на дарителите. За осъществяването на "Между земята и небето" Мария и нейният екип търсят дарения от индивидуални дарители на обща сума от 6000 щ.д., като минималната стойност на единично дарение е 1 щ.д. За участие в кампанията ви трябва регистрация в Кикстрат и Амазон.

  ИСТОРИЯТА Ракът принуждава Шошана, духовен водач от племето Омаха, да напусне резервата и да се премести в Мичиган, заедно със семейството си. След пет години химиотерапия съпругът й Нейтън смята, че традициите и обичаите на нейното племе са единствения й шанс. МЕЖДУ ЗЕМЯТА И НЕБЕТО ще проследи Нейтън и семейството му в пътуване до резервата Омаха, Небраска. Тяхната цел е да намерят най-подходящите върбови стебла, с които той ще построи пречистващ вигвам и церемониално типи. Последното ще бъде издигнато във Вашингтон през месец май по време на национална среща на старейшините. Вътре Нейтън ще осъществи различни ритуали и заедно със старейшините ще се моли за изцеление.

  ЕКИПЪТ Мария Станишева (режисьор и продуцент на проекта) има опит като продуцент на анимационни филми, сред които БАЩА и кампанията на Британски съвет ПЪРВО СМЕ ХОРА, ПОСЛЕ СМЕ РАЗЛИЧНИ. МЕЖДУ ЗЕМЯТА И НЕБЕТО е дипломния и проект към Нюйоркската филмова академия, където в момента завършва Документална режисура. В екипа на проекта освен нея участват Дафне Капела (камера, Бразилия), Луис Мол (звук, Англия) и трима консултанти, носители на многобройни награди, включително Оскар.

  КАМПАНИЯТА В момента тече Кикстарт кампания за проекта. Повече информация, режисьорско становище и начини да се включите в проекта ще намерите:

четвъртък, 19 април 2012 г.

петък, 13 април 2012 г.

Из "Куцият елен- търсач на видения"



Из "Куцият елен- Търсач на видения"

Зелена жабешка кожа - така наричам доларовата банкнота. В отношението към нея се крие най-голямата разлика между индианци и бели. Дядовците и бабите ми бяха израснали в свят без пари. Точно преди битката ни с Къстър белите войници били получили заплатите си. Джобовете им били пълни със зелена хартия и те нямали къде да я изхарчат. Какви ли са били техните последни мисли, когато индианска стрела или куршум са ги улучвали? Предполагам, че са си мислили за всички пари, които ще отидат на вятъра, как тази банда глупави диваци ще сложат ръка на изкараното им с труд заплащане. От тази мисъл трябва да ги е боляло повече, отколкото от стрелата между ребрата им.

Ръкопашният бой и хилядите коне, галопиращи и цвилещи навсякъде, били покрили бойното поле с огромен облак прах и в него зелените жабешки кожи се въртели като снежинки в снежна буря. И така - какво направили индианците с всичките тези пари? Дали ги на децата си да играят с тях, да сгъват тези странни парчета оцветена хартия във всякакви форми, правейки от тях книжни бизони и коне. Някой все пак се радвал на тези пари. Книгите разказват за един оцелял войник. Той успял да се измъкне, но полудял и няколко жени го наблюдавали от разстояние как се самоубил. Писателите казват, че се е страхувал да не бъде заловен и измъчван, но това не е вярно. Представяш ли си? Ето го, залегнал в дерето, наблюдаващ какво става. Вижда как децата си играят с парите, късайки ги, как жените ги използват за запалване на огън, върху който да приготвят няколко изсушени бизонови котлети, как мъжете си палят лулите с кожи от зелени жаби, но най-вече как всички тези красиви доларови банкноти се носят насам-натам с вятъра и праха. Тази гледка е докарала горкия войник до лудост. Той се хванал за главата, крещейки: "Пусто да опустее, всемогъщи Исусе, погледни тия глупави, червени кучи синове, които прахосват всичките тези пари!" Гледал, докато не могъл да издържи повече и след това пръснал мозъка си с револвера. От това ще излезе страхотна сцена във филм, но ще трябва индиански ум, за да се схване какво се има предвид.

Зелените жабешки кожи - заради тях беше цялата битка. Златото на Черните хълмове , златото във всеки чим трева. Всеки ден можеш да видиш

вторник, 10 април 2012 г.

"Тази-която-бе-повикана“ - осиновената кралица


Малко знаех за кралица Мария Румънска допреди да науча нещо, което ме накара да погледна на нейната личност под съвсем различен ъгъл – срещата й с коренните жители на Америка. Среща, която се превръща в силна и трайна връзка и която я вписва в историята като единствената западна кралица, осиновена от северноамериканско племе. След нея тя ще изрече думите: „Днес сякаш в един миг преживях любовта на цял човешки живот. Да обичаш означава да живееш и това посрещане, с което ме удостоиха изначалните синове на този велик континент значи за мен много повече от разкоша, с който ме обсипват навред.”

Мария Александра Виктория е родена в Ийстуел парк в Кент през 1875 г. Майка й е дъщеря на руския император Александър ІІ, а баща й е вторият син на кралица Виктория и дук на Сакс-Кобург-Гота. По бащина линия кралица Мария е и далечна родственица на българския цар Борис ІІІ и сина му Симеон ІІ. Таткото на Мария постоянно пътувал по море и почти не се свъртал у дома. Безспорно кралицата е наследила любовта му към синия безкрай, но във възпитанието й по-голяма е била ролята на майката. Тя обожавала обкръжението на интелектуалци и хора на изкуството, общество, което несъмнено е спомогнало Мария да развие своята, макар и скромна, поетическа дарба, както и да разпали любовта й към рисуването.

Както много често се случва в живота на младите и красиви момичета с кралско потекло,

понеделник, 2 април 2012 г.

Творчеството на Marcine Quenzer (Wyandotte)

Част от митологичното творчество на Marcine Quenzer
© Другата може да видите тук: Marcine_Quenzer