събота, 29 юни 2013 г.

За свещените понятия при лакота



     Понятието уакан е едно от най-важните в езика на лакота. Състои се от две думи: Уа - “нещо, което е” и Кан - “свещено, старо”. 
    В самата си същност думата уакан изразява всичко, което е непознато, особено, необикновено по своя характер или проявява мистични елементи. В представите на лакота необикновеното е равнозначно на свещено. Например думата, която лакота използват, когато за пръв път виждат "локомотива", нещо напълно непознато за тях до 19-ти век, буквално носи значението на "свещен, непознат кон" (шунка уакан); за огнестрелното оръжие казвали, че е "свещено, непознато желязо" (маза чанку уакан), за уискито - "свещена, странна вода" (минне уакан). 
     Човек, който върши странни, неразбираеми неща, е уакан. Пияният, чието поведение е отклонение от нормалното, също е уакан.
     Корените на някои растения са уакан, защото са отровни. Някои влечуги са уакан, защото с отровата си могат да те убият. Много животни са уакан, защото Уаканпи (духовете) ги правят такива. Всъщност всичко може да стане уакан, ако в някакъв момент нещо уакан се влее в него.
    По същия начин за свещен човек (уичаша уакан) се смята този, който познава духовете, разговоря с тях и разчита посланията им, а това предполага този човек да върши и знае странни неща, необикновени и загадачни за обикновените хора. Свещеният човек притежава силата си благодарение на духовете Уаканпи. Той може да направи всеки предмет жив, като влее в него дух (тонуан). Всичко оживено от тонуан, става уакан. И най-обикновеното парче плат.
    Животните са свещени. Храната е свещена, защото дарява живот, лечителството е свещено, защото поддържа живота в тялото. Ако нещо е трудно за разбиране , то е свещено, защото е над човешките възприятия. Всичко използвано в церемонии и песни за духовете Уаканпи е свещено, защото не се използва за други случаи. Малките деца са свещени, защото не могат да говорят. Лудите са свещени, защото Уаканпи са в тях. Всичко старо е свещено, защото не се знае как е сътворено. Всичко притежаващо голяма сила е свещено, защото Уаканпи му помагат. Всичко враждебно и опасно е свещено, защото Ия (лошият Уакан Танка) му помага. Всичко отровно е свещено, защото небето (Такушканшкан) му помага. Песните и церемониите са свещени, защото принадлежат на Уаканпи. Старците и стариците са свещени, защото знаят много неща. Но но всеки статр човек е свещен човек (в смисъл на шаман, лечител). Духът и Душата на всеки човек са свещени. Свещени са също и бизоните, мечките, вълците, земната жаба, белоопашатият и черноопашатият елен, орелът, конят, невестулката, планинският лъв, къртицата, прерийното куче, лисицата, язовеца, видрата, пора, водното конче, паяка, потоците, тъгуващите хора и всички духове. 

    И не на последно място едни от най- свещените неща за Лакота са Лулата и Седемте Свещени церемонии: Танца на Слънцето, Търсенето на Видение, Побратимяването, Пазенето на Духа, Инипи, Превръщането на момичето в жена и Хвърлянето на Топка.

   Думата уакан всъщност произлиза от всички онези свещени неща, които стоят над човешкия род и се зоват Уаканпи Те притежават силата над обектите в света. Те не са подвластни на смъртта, нито на човешките представи за време и пространство. Те винаги наблюдават човешката раса. Контролират всичко, което тя върши. Ако някой не следва добър път, те го карат да страда. Трябва да им се правят дарове, да им се благодари с песни, танци и церемонии. Те са като родители за хората. Има много видове Уаканпи.С Уакан Танка Кин назоваваме върховното свещено същество, водачът сред Уаканпи - Слънцето. Ала най-могъщият Уаканпи е Такушканшкан - този, който движи всичко или Небето. Има и зли Уаканпи. Злите Уаканпи носят беди и нещастия на хората. На тях хората трябва да гледат като на врагове и да не се поддават на влиянието им.
    Върховният бог при лакота е Уакан Танка - Великата Тайна. Той е навсякъде и във всичко и ръководи живота на човека. Свещеното му име е Тоб Тоб - Четирите Четирима, тъй като той побира в себе си всички свещени първоначала, всички Уаканпи от всички посоки на света. Когато всички те са събрани в едно същество, това е Уакан Танка.  Уакан Танка обича музиката, особено звука на тъпана и дрънкалката. Щом чуе тъпан или дрънкалка, винаги надава ухо да чуе молитвите. Уакан Танка обича дима на сладката трева, докато Ия - лошия аспект на Уакан Танка, не понася дима на сейджа. И добрият, и лошият Уакан Танка обожават аромата на чанунпа (лулата).
     
източник: 

The Sun Dance and Other Ceremonies of the Oglala Division of The Teton Dakota, by J. R. WALKER.

понеделник, 24 юни 2013 г.

"Цивилизацията не ми даде нищо по-добро..."




"Много преди въобще да чуя за Христос или да видя бял човек, моята баба - една необразована жена - вече ми бе дала основите на нравствеността. С помощта на самата прекрасна Природа, баба ме учеше на неща прости, но с огромно значение. Така познах Бог. Научих какво е добро. Различавах и обичах всичко наистина красиво. Цивилизацията не ми даде нищо по-добро." 



Охийеса (Чарлс Алекзандър Ийстман) - 1858-1939

вторник, 18 юни 2013 г.

Сънят - върховният бог при ирокезите



   „Agotsinnachens (Ирокезите) почитат едно единствено божество и това е сънят. Нему се кланят и неговите повели следват с върховна изрядност. Tsonontouens (Сенека) са по-отдадени на това суеверие от кое да е друго познато нам племе. Чувстват се длъжни да изпълнят на часа всичко, което са видели насън, независимо от какво естество е то. Другите народи се задоволяват със спазването само на най-съществените сънища, докато тукашните Сенека, които имат репутацията на най-набожните от околните народи, биха изпитали жестока вина затова че не са изпълнили наяве дори един единствен сън. Хората мислят и говорят само за това, а домовете им до един са пропити с идеята за съня. За него не щадят нито болка, нито труд, а безумството им стига такива размери, че не може да се сравни с нищо на света.
     Този, който е сънувал нощес, че се къпе, още гол и бос  хуква с първите утринни лъчи и лисва кофа с вода върху себе си независимо от студа навън. Друг, който е сънувал, че е взет в плен от врагове и изгорен жив на кладата, моли съплеменниците си да бъде вързан и частично изгорен, убеден, че това ще предотврати страданието от действително залаяване, изгаряне и смърт. Знае се за такива, които бият път чак дo Квебек, изминавайки 750 км, за да си вземат куче, което са сънували, че спазаряват оттам. 
     Представете си каква немислима опасност ни грози всеки божи ден сред народ, който е готов да те убие най-хладнокръвно само защото е видял това в просъница и колко дребна обида е нужна да разпали въображението на дивака и да вмени в съня му образа на отмъщението над своя оскърбител.“ 

Отец Фремин, 1668 г

неделя, 9 юни 2013 г.

За авторитета на жените



"Абсолютно недвусмислен е авторитетът на жените им. Те назначават делегати, по тях се предава благородната кръв и се увековечава рода...Те са собственици на дома, покъщнината и полетата; те са душата на всички съвещания - арбитри на мира и войната; те имат грижата за общите блага и провизии; те разполагат с живота на пленниците. Жените уреждат браковете, на тях принадлежат децата и по линия на жената се определя както произхода, така и наследството. 



 Френският мисионер Франсоа Лафитю за обществото на ирокезите, 1724

вторник, 4 юни 2013 г.

Мини Кухото Дърво



Мини Кухото Дърво заедно с шайенския си съпруг


     Мини Кухото Дърво (1856-1930), член на племето Лакота и омъжена за шайен от рода Кухото Дърво, се е записала в историята като една от малкото индиански жени, заслужили правото да носят бойна корона от орлови пера. Получава я заради проявената от нея смелост по време на Битката на Литъл Бигхорн. 
    Бойните корони, които по правило се носят от доказали се в битка воини или уважавани, допринесли значително за общността личности, са израз на висок социален статус, а също така имат особено важно церемониално значение.



събота, 1 юни 2013 г.

Сред племето Пания (Among Paniya)

       

     Нещо свързано с другата, източна Индия, което вярвам ще е интересно и на читателите тук, тъй като все пак има връзка с индианския блог. 

    Тази година бяхме на посещение при племето Пания, населяващи Сините планини в Южна Индия. Приликата им с някои африкански народи е недвусмислена. Широките лица и ноздри, къдрави коси и орнаментите за украса определено препращат към Черния континент. Пания са известни със силната почит, която отдават към предците си. 
     Имахме късмета да бъдем там точно по време на възпоменателна церемония, в която жрецът (чемми) извършва нещо като заупокойна молитва. В края на молитвата акумулира в себе си такова напрежение, че тялото му започва да конвулсира и да се тресе. Спира чак когато предаде молитвите си върху купчината дрехи, притежание на покойника. 
     Не видето се вижда още как изпявам една ирокезка песен на насъбралите се пания, как се опитвам да им обясня невербално правилата на играта лакрос и как им връзваме мартенички :)