понеделник, 29 септември 2014 г.

вторник, 23 септември 2014 г.

Двуостра кама тип Beaver tail

Двуостра кама (dagger) ,наричана още "боброва опашка" (названието й на английски е beaver tail dagger). Въведена в търговията с индианците от компанията "Хъдзън бей" някъде през втората половина на XVIII в. Най-предпочитана и използвана е била сред племената около Големите езера (оджибуей, потауатоми, меномини, отауа...), тези от лесостепите (сак и фокс, уинебаго, айоуа, санти-дакота...) и в Северните равнини (крии, чернокраки, асинибоини, гро-вантри, мандан, кроу). Със сигурност "бобровата опашка" е ползвана и от други индианци, а също и от трапери, маунтинмени и пр. Острието е много удобно, защото лесно се монтира като връх на копие или се "преквалифицира" в острие за gunstock.

    Подобен е и изключително свещеният "мечи нож" при чернокраките. Воинът Бялото Теле от племето чернокраки притежавал Мечи нож – магическо оръжие, с което човек можел да се сдобие, само след като преминел през продължителни, сурови изпитания. Затова пък Мечият нож бил неоценим помощник в битка – често врагът побягвал, още щом зърнел характерното острие с дръжка от долна челюст на гризли и привързани към нея орлови пера. Притежателят на магическото оръжие никога не можел да бъде пленен – ножът му осигурявал силата и способностите на могъщата мечка гризли.

сряда, 17 септември 2014 г.

Из "Бизони край Дунава"

 - Всичко си подписал? - не можеше да повярва на очите си Вожда.
- Без изключение. Това е най-доброто решение, което си вземал. Но не знам как ще реагират останалите кланове от племената, когато им го съобщиш. Знаеш, че това ще ти създаде много врагове.
- Знам - сухо отвърна Джо след дълго мълчание.
- Между другото, кога ще им обявиш решението си?
- Скоро.

неделя, 14 септември 2014 г.

Орлово крило (Eagle's wing movie)

Един английски уестърн с американски актьор, сниман в Мексико. Във филма паралелно се развиват три отделни истории, които в даден момент ще се обединят. Боен отряд кайова иска да докопа легендарен бял кон (Орлово крило), който принадлежи на  вожд на команчите и е толкова бърз, че никой не може да го стигне. Двама трапери (Шийн и Кайтел), запилени в пустошта чакат индианец, от когото се надяват да получат срещу "огнена вода" голямо количество кожи, които после да изтъргуват с печалба. Богата вдовица (Стефан Одран) пътува с дилижанс към хасиендата на своя девер. Отрядът кайова обаче обърква сметките на всички. 

     Филмът през цялото време ни изненадва с най-неочаквани обрати и развръзки. 

 Dowlnload: http://zamunda.net/details.php?id=333565&hit=1

 

четвъртък, 11 септември 2014 г.

"Шаман" на Робърт Шей в ново издание




     В последната седмица на август на пазара излезе ново българско издание на големия исторически роман от Робърт Шей „Шаман“ (изд. „Изток-Запад“). Обобщихме три причини, поради които това масивно произведение от 552 страници наистина си струва четенето:

Първа причина: Добре позната и обичана тематика.

 Ако като деца сте чели в захлас класическите индиански романи на Карл Май и Майн Рид, то вероятно за вас „Шаман“ ще докосне струните на миналото и ще изтръгне любими позабравени мелодии. Страниците на романа носят онзи характерен приключенски дух и стремеж към доблест и чест, който отеква в сърцата на малките читатели дълго след като са гонили кокошките и са разпаряли пухените възглавници в дирене на перца за индиански корони. За разлика от „Винету“ и „Оцеола“ обаче, в „Шаман“ се прокрадват множество теми, разбираеми единствено за зрелите читатели. Тежките житейски избори, през които преминават персонажите, както и красиво описаните еротични моменти в книгата, отличават произведението на Робърт Шей от типичните детско-юношески романи и го правят непредсказуемо и изключително вълнуващо за четене. За някои хора „Шаман“ е носталгия към детството, за други – красив прочит на индианската митология, а за трети – исторически трилър, изпълнен с действие и обрати.

    Втора причина: Фабулата 

вторник, 2 септември 2014 г.

Речта на Лудата Мечка (Crazy Bear)


"Сега вече няма нищо. Животът беше преди. Сега просто седим неподвижно и чакаме смъртта. Ала ти не мисли, че смъртта ме плаши. Всичко на този свят умира. Даже скалите се рушат от времето. Само Майката Земя и Небето са вечни. Но на мен ми е тежко на сърцето от мисълта, че не умрях по-рано, че все още съм жив, а животът го няма. Нашият свят бе свободен свят. Свободата стоеше над всичко. Но аз чак сега разбрах това. Днес се раждат деца на нашите деца. Старците им разказват за великите времена на лакота, когато народът ни можеше да пътува и ловува където си пожелае - никъде не се издигаха огради, препречващи пътя ни. Ала родените днес вече не могат да разберат това. Аз знам, че животът може да бъде различен от днешното съществуване, но моите внуци няма да знаят това. Ние почти не боледувахме. Дишахме чист въздух и ядяхме дивечово месо - от свободни, силни животни. Белите не ни принуждаваха да ходим на училище, нито пък да се молим на техния бог. Околният свят, приятелю мой, бе за нас това, което за вас е мъдрата книга. Ние четяхме по листата, по тревата, по пясъка, по камъните. Животните и птиците деляха с нас суровостта и нежността на Земята. Всичко живо бе наш роднина. Но белият човек не мислеше така. Той не разбираше как е възможно дървото и реката да се явяват наши родственици. Целият свят, с изключение на него самия, му се струваше населен с диви и опасни твари - зверове и индианци. И той запoчна да изтребва нашето голямо семейство. 

       Изчезнаха бизонът, лосът, еленът. Оредяха нашите гори. Земята е майка за всички народи, а белият пришълец разпра корема й със своя плуг. Отначало мислехме, че белите са просто глупави и слаби, та заради това не разбират езика на различните същества. Оказа се обаче, че те са луди. В кръвта им тече твърде много злост и тя отравяше белите хора. Горчиво съжалявам, че въобще им позволихме да проникнат в нашите земи. Но нима можехме да знаем, че са толкова различни от нас? Как можехме да предположим, че чуждоземците ще измислят свои закони на живота, а няма да последван вечния порядък на Великата Тайна, която е творец на всичко съществуващо! В сърцето ми се е загнездила голяма мъка…Приятелю, твоето племе е огромно, аз видях вашите градове, твоите братя са неизброими. Предей им нашите думи чрез твоята хартия. Ние доста ти разказахме. Словото не бива да пада на земята и да се превръща в прах. То се ражда за дела, излита като птица и кръжи над нас вечно, за да могат хората да го ползват. 
     Когато вече не живеехме на свобода, Ниският Бик ни донесе от страната на змиите [т.е. шошоните, бел. ред.] вестта за един прорицател, който твърдял, че отминалите времена ще се върнат, земята ни ще се очисти от белия човек, отново ще се появят стадата коне и бизони, ще се завърнат нашите загинали воини… Мнозина повярваха и започнаха да изпълняват Танца на духовете, както учеше ясновидецът…Аз зная, че неговото предсказание ще се изпълни. Големият Крак и много други паднаха от куршумите на войниците, но нима с това може да се спре едно пророчество? Не знам колко скоро то ще се сбъдне, но това със сигурност ще стане. Светът на белите хора е болен и затова той трябва да умре. Тогава ще се върне животът."

Мато Уитко (Лудата Мечка), оглала лакота