сряда, 21 януари 2015 г.

Жената-която-падна-от-небето (Sky woman by JB Thomas)


На кратко какво илюстрира картината на ирокезкия художник J.B Thomas:

Много преди хората да се заселят на Земята, те живеели на небето. Над небесни свод се простирал друг свят с гори, гъмжащи от животни, с езера, реки и села, където се скупчвали човеците. В едно такова село живеела Атаенсик
Веднъж Атаенсик се надвесила над една пропаст (всъщност зейналият ров бил резултат от изкорененото "Дърво на Живота"). Подтиквана от любопитство, тя се наклонила още, изгубила равновесие и сама полетяла в черната безбрежност, която като че нямала дъно.

Далеч, много далеч под света, откъдето падала младата жена, се простирал огромен океан; никаква скала, ни остров се подавал, никакъв бряг или късче сушина. В океана живеели само водни създания - костенурка, бобър, видра, воден плъх. Костенурката предвидливо се досетила, че щом това непознато създание идва от въздушните простори, то не може да плува и сигурно ще се удави. Докато умували Атаенсик опасно много приближила повърхността на океана. Костенурката поела жената на гърба си, което временно решило проблема. Но тя започнала да се чувства неудобно върху тясната и студена коруба. Водният плъх и видрата се спуснали до дъното, за да донесат малко пръст. После бобърът с помощта на широката си опашка разстлал пръстта на корубата. Атаенсик запял песен и черупката взела да се разширява ли разширява, доде създало достатъчно суша.

Небесната жена родила момиченце. Тя била бременна още от Горния свят. То на свой ред забременяло от Западния вятър. Родили й се близнаци. Тя кръстила единия "Фиданка". Той растял като мил и внимателен младеж. Другият нарекла "Кремък", защото сърцето му било студено. Те пораснали бързо и започнали да пълнят земята със своите творения. Фиданка създавал всичко що е добро и носи красота. Създал животни, които да са от полза за хората. Създал реките, които се движели в две посоки и в тях сложил риби без кости. Той създал растения, с които хората да могат да се хранят. Ако той бил сам и свършел сам цялата работа, нямало да има страдание. Кремък обаче ходел подир брат си и разтурял делата. Той направил така, че реките да текат само в една посока. Сложил кости в рибата и бодли на храстите с плодове. Той създал зимата, но пък Фиданка й дал живот, за да може да се движи и да даде път на пролетта. Кремък създал чудовищата, които неговият брат пропъдил под земята. Най-накрая Фиданка и Кремък се хванали за шиите в битка за живот и смърт. В началото никой нямал превес, но накрая Фиданка успял да победи брат си с едни паднали на земята еленови рога. 

Така ирокезите си обясняват противоречията в нашия свят.

Няма коментари:

Публикуване на коментар