понеделник, 19 октомври 2015 г.

Романът "Светлина в гората" на Конрад Рихтер (The light in the forest by Conrad Richter)


Светлина в гората (The Light in the Forest) на американския писател Конрад Рихтер е великолепна книга, напомняща ми на Синята птица от Ана Юрген, преведена на български през далечната 1960 г. Романът "Светлина в гората" е писан през 1953 г. и макар че е художествено призведение вплита в себе си множество исторически личности и реални факти и събития от края на 18-ви век и периода на Американската революция.

Книгата разказва за премеждията на едно бяло момче, Джон Бътлър, което бива пленено от народа на лени ленапе в щата Пенсилвания. Момчето, което бива осиновено от индианеца Куйлога и получава името "Истински син" бива напълно асимилирано и обиква с цялото си сърце своето ново семейство. Когато американската армия сключва споразумения с ленапе и те са принудени да върнат своите заложници момчето изживява истински шок от връщането си към цивилизацията. Отказва да приема билогочния си баща за свой истински родител, продължава да носи индианските си дрехи и се преструва, че не разбира ни думичка английски.

През 1958 г. година излиза и едноименният филм по романа, продуциран от компанията Уолт Дисни. Може да гледате целия филм в YouTube. Ето линк към първата му част.

https://www.youtube.com/watch?v=AqwZ9wTA7hA

четвъртък, 15 октомври 2015 г.

Воините от Равнините - книга за мъжката регалия



Доста добра книжка, даваща детайлна информация и нагледна представа за различни типове мъжки облекла и аксесоари (ежедневни, празнични, танцови и т.н.) от втората половина на XIX в. при племената от Северните и Южните равнини и от Платото.

сряда, 14 октомври 2015 г.

понеделник, 12 октомври 2015 г.

Дюните на Спящата мечка (Sleeping Bear Dunes)


Sleeping Bear Dunes – това са едни от най-големите естствени пясъчни дюни на континента. 54 километриевата ивица се намира в долната част на полуостров Лийлану на езерото Мичиган. Езерото и дюните са дело на топенето на ледниците и естетическия нюх на природата да оформи такива красиви пейзажи със силата на водата, вятъра и пясъка. 

За Оджибуе дюните са дело на народа на мечките. Майка с две малки мечета плували в езерото, бягайки от пожар, но двете малки се изморили и се удавили малко преди да стигнат брега. Майката не разбрала, че мечетата й се удавили и затова се побила на върха на една скала и седяла с дни и нощи, докато се оглеждала за тях. Дюните на Спящата мечка маркират мястото, където майката наблюдавала езерото и тъгувала за малките си. Нейният профил може да бъде забелязан на най-голямата дюна, а според преданията двете удавили се мечета са двата острова – Северен и Южен Маниту.


неделя, 11 октомври 2015 г.

Иво Иванов за тичането


от книгата на Иво Иванов "Кривата на щастието"

Тичането е досадно, затъпяващо и глупаво, нали? Макар че винаги ми се е отдавало, и аз подобно на повечето хора, от малък ненавиждам бягането. Смятал съм го за монотонно, цикличнo и скучно. Когато започнах да подготвям тези три статии, се питах, защо наистина тараумарите толкова обичат да тичат? Това, което научих е, че бягането на разстояние е неразделна част от човешката същност и по-всяка вероятност кардинален момент в нашата еволюция. Ние споделяме 95% от ДНК-то си с шимпанзетата. Това, което не споделяме, е ахилесово сухожилие: този прелестен тънък конец, който съхранява и отделя енергия, подобно на ластик или пружина, и свързва триглавия бедрен мускул с петната кост. Шимпанзетата и горилите го нямат, поради което на практика не могат да тичат. Добре, ще кажете, но ако наистина сме създадени, за да тичаме, защо въобще сме се изправили на два крака. Няма логика!

Погледнете гепардите, конете, кучетата, антилопите, зайците –