четвъртък, 28 януари 2016 г.

Индианската демокрация на участието



Ирокезите са група от индиански племена, населяващи района на Великите езера в Северна Америка, и обединени в политически съюз, известен под множество имена като „Ирокезка конфедерация", „Петте нации", „Шестте нации", „Народът от Дългия дом", „Лига на ирокезите" и др. Тяхното самоназвание е „ходиношони", в буквален превод — „Народ от разширяващия се дом".

Първоначално Лигата на ирокезите е изградена от пет народа: мохок (Mohawk), онейда (Oneida), онондага (Onondaga), каюга (Cayuga) и сенека (Seneca). По-късно (1721 г.) към нея се включва шести народ: тускарора (Tuscarora).

Ирокезката лига е сформирана преди около 1000 години от пророка Миротвореца (Skennenrahawi) и Правещия реки (по-известен като „Хаяуата", Hiawatha), които обединяват под т. нар. „Велик закон на мира" 5 от ирокезките племена.
Вследствие на военната си сила, както и на асимилационната си политика, в рамките на няколко столетия съюзът се превръща в доминираща сила в региона на Североизточните гори.
При учредяването на Ирокезката конфедерация, нейните основатели изготвят законника гаянашагоуа (Gayanashagowa, в превод -- „Великият закон, който ни свързва" или „Великия закон на мира").

Конституцията урежда взаимоотношенията на племената в рамките на Лигата, тяхната равнопоставеност, общата им външна и вътрешна политика. Включват се и някои практики от ирокезкото обичайно право.

Според мнозина историци, демократичните идеали на гаянашагоуа (като цяло чужди за феодалните европейски традиции) са вдъхновили Бенджамин Франклин, Джеймс Мадисън и други при изготвянето на Американската конституция. През 1988 г. Конгресът на САЩ приема съвместна резолюция, с която изрично признава влиянието на ирокезкия Велик закон на мира върху Американската конституция и Закона за правата.

вторник, 26 януари 2016 г.

Есе от Деян Енев

„Когато забележиш, че яздиш умрял кон, слез от него”
(Мъдрост на племето Дакота)

“Всички деца по света играят на индианци”
 (Фритьоф Шуон)

Формален повод за този текст е отминалата преди няколко дни дата 30 март, когато се навършиха 101 години от смъртта на писателя Карл Май.

Но това е само формалният повод.

Защото все по-често си мисля за индианците.

Или, както ги наричат сега – коренните жители на Северна Америка.

За добро или за лошо, моето поколение дължи много на индианците.

Ние бяхме възпитани от индианците.

Майн Рид, Карл Май и Лизелоте Велскопф-Хенрих с нейната трилогия «Синовете на Великата мечка» бяха нашите учители.

сряда, 13 януари 2016 г.

Свещените предмети не се поставят на земята (Sacred items off the ground)


Поради сакралната същност на оръжията и церемониалните предмети индианците от Равнините избягват да ги поставят на земята. Земята сама по себе си също е свещена, но в плътта и недрата й се спотайват множество неблагоприятни сили. Първо се смята, че тя е поругавана и осквернявана от човешкото присъствие (човек плюе, стъпва по нея и се изхожда), а освен това тя поема телата на мъртъвците. Не на последно място някои места от плътта й са чисти и заредени с добра "медицина" (мистична сила), докато други са обител на зловредни сили. Човек никога не може да бъде сигурен на какво точно място полага своя ритуален вързоп или оръжие. С поставянето на свещените предмети в пряк досег със земята индианецът рискува изтичането на силата им или тяхното омърсяването. Именно затова лулите се поставят върху разстлана сладка трева или бизонова кожа, а оръжията и щитовете висят по вътрешната стена на типито или върху тринога.