вторник, 5 април 2016 г.

Седем шейни в полярния кръг



Ето и разказът на Калин Иванов, който съвсем наскоро се завърна от земите на саамите в крайните северни райони на Швеция и отнесе със себе си много повече от незабравимо изживяване. Прочетете повече за прехода му с кучешки впряг, за приятелството между човек и куче и целебната красота на природата. 

текст и снимки: Калин Иванов

...Седем шейни се носят една след друга в полярния кръг. Първата е със шест кучета, останалите имат по пет. В момента, в който отпуснеш спирачката и подвикнеш на кучетата „Давайте момчета!” настъпва тишина и петте ушати същества се втурват напред. Отначало бързат, после свалят темпото на тръс. Времето е топло за сезона, имаме малко слънце и синьо небе, гледам покрития със сняг район, слушам шума от плазовете по снега и дишането на най-близките до шейната кучета и се ухилвам като руснак на шише водка. Дааа, това изживяване напълно си заслужава...

понеделник, 4 април 2016 г.

Слънце ненагледно



"Ако знаехме как си ти направено, можехме и да те възпроизведем. Можехме да си направим ново слънце, когато ти станеш кюлче.

Ах, само ако знаехме какво става вътре в тебе!

Щипят учените с химикали бедничките ни неутрончета, бодат ги, обстрелват ги, мъчат ги на електрически столове, за да издадат те твоята върховна тайна, да те разберат как гориш и защо се нажежаваш, защото мислят, коварните, сами да си направят Слънце!… Представяш ли си: Голямото Слънце угаснало, а в ковачницата на Земята се коват нови слънца… Какво боричкане ще бъде кому да свети изкуственото слънце! Ще има и грабежи на слънца, а и заравяния на слънцата може би. Ще има хора обилно да се греят и припичат, а други — да зъзнат в Космическата нощ… Лакомията човешка е толкова голяма, че е готова и слънцето да глътне.

събота, 2 април 2016 г.

“Прегръдката на змията”: Изгубените хоризонти в света на Амазонка



“Прегръдката на змията” е третият проект на колумбийския режисьор Сиро Гера (“Сянката на пешеходеца”, “Пътешествията на вятъра”), номиниран в категория “Най-добър чуждоезичен филм” на тазгодишните Оскари.

Лентата е паралел между две истории, които датират от 1909 г. и 1940 г., въвличащи ни в непознат и може би изгубен свят, светът на Карамакате, амазонски шаман, който е последният представител на своето племе. Той пътува редом с изследователите Тиодор Кох-Грюнберг и Ричард Ивънс Шулт, които търсят свещеното растение якруна.

Намирам за изключително трудна задачата да бъде изцяло разглобен толкова красив, многопластов и комплексен филм, какъвто е “Прегръдката на змията”. Намирам и за непосилно да обрисувам напълно емоцията, която ми донесе. Защо? Това е от онези филми, за които определенията “шедьовър” и “кино преживяване” просто не са достатъчни. Онези филми, след които се озоваваш в мълчание, а видяното трябва да се уталожи в съзнанието. Но дистанцията между зрител-екран някак остава заради загнезденото усещане, че първият сблъсък не е бил наистина удовлетворителен. Необходими са ти още срещи, за да намериш изпуснатото.

петък, 1 април 2016 г.

Силата да правиш другия щастлив (The power to make the other happy)



"Шестимата Дядовци са посадили безброи неща на този свят, на всяко от което е отредено да бъде щастливо. Всяка дребна твар има предназначение, във всяка съществува възможността да бъде щастливо и силата да прави другия щастлив. Както тревите вечно се усмихват една на друга, така и ние трябва да се прави взаимно щастливи. Такава е била волята на Дядовците от зората на света." 

Хехка Сапа (Черния елен - оглала)