четвъртък, 23 юни 2016 г.

сряда, 22 юни 2016 г.

Още един любим художник - Bryan Haynes


Conversion - филм за навахо




Филм с прекрасна кинематография, разкриващ как безотговорната намеса на мисионерите в живота и вярванията на едно семейство от индианското племе навахо води до трагични последици. Филмът ни разказва една история и без да налага поуки и изводи ни оставя сами да мислим по въпроса и да дискутираме. 

Хю глас не иска да умре ( Hugh Glass doesn't want to die)


Хю Глас е реално съществувал човек, който е изиграл основна роля в експанзията на търговията с кожи на Запад, и съответно за навлизането й в по-голяма част от Америка. Животът на този човек е още по-изключителен, отколкото го виждаме във филма - макар и не по причините, които бихте очаквали.

Високодоходната търговия с кожи е движеща сила на развитието на Америка, както обяснява Ерик Джей Долин в хрониката си "Кожи, богатство и империя: епичната история на търговията с кожи в Америка".

Когато Томас Джеферсън изпраща Люис и Кларк на тяхната експедиция през 1804 г. да изследват земите, които той е придобил при покупката на Луизиана, две от целите му са да открие: 1) какви стоки биха приели индианците в замяна на кожи, и 2) дали може да се открие плавателен и изцяло воден маршрут между Тихия океан и търговските станции по река Мисури.

вторник, 7 юни 2016 г.

Индианска вечер за деца в Американския център към Столичната библиотека (Indian evening)


Сега да ви разправям. Много се забавлявахме с децата на техния празник 1-ви юни. Запознахме ги с различните културни зони, с някои индиански езици, прочетохме легенда за връзката между хора, животни и духове, пяхме индиански песни, танцувахме и се смяхме. Всичко хубаво. Накрая едно момче, видимо на около 11 години, се приближава към мен, мисля си, че и то ще иска да си правим групова снимка. Момчето обаче изважда телефона си, обръща го с гръбчето и ми го натирва почти под носа : „Я виж, какво имам тук?“ Отдръпвам леко назад глава, че да се събере фокусът ми и в тоя момент пред погледа ми се оформя изображението на секси манга героиня с ослепително бяла кожа, вирнала полуголото си, осеяно със слънчеви зайчета дупе, на което се мержелее нещо като фино парче плат - прашка. 
„Уау, браво на теб“ – викам му аз. „Поне да беше дупето на Покахонтас“ наум ми бе да му кажа, ама си замълчах. 

Да, времената се менят, идеалите също. 

Отново за сънохващача (About the dream catcher)


от Black Wolf

Сънохващъчът (на англ. dream catcher), наричан още „капан за сънища” е пан-индиански ритуален (нерядко псевдоритуален) обект с любопитен произход и преосмисляне на значението му в съвременността.

В наши дни той се е превърнал в един от разпознаваемите за масовата публика символи на “native spirituality” и псевдошамански практики.

Ню-Ейдж широко експлоатира този символ, превръщайки го в шарен предмет с разнообразна форма, изработен от различни материали, произволно украсен с пера от различни птици и всевъзможни дрънкулки.

Какво всъщност представлява сънохващача, откъде произхожда и как би могъл да бъде използван?

Поражението на Крауфорд (The defeat of Colonel William Crawford)


 от Black Wolf

Злощастната експедиция на полк. Уилям Крауфорд през 1782 г. била замислена като бърз рейд срещу враждебните индианци, които като британски съюзници по време на Американската революция постоянно нападали пограничните области на обявилите независимост колонии.

Основна цел на експедицията била унищожаване на индианските селища в долината на Охайо, и по-точно тези в поречието на р. Сандаски. На 25 май 1782 г. Крауфорд повел ок. 500 души милиция, събрани главно в Пенсилвания и разчитал, че ще свари индианците неподготвени. Някои британски агенти, като например „ужасният бял дивак“ Саймън Гирти обаче узнали за готвената експедиция и предупредили индианските си приятели. Впрочем индианските съгледвачи сами забелязали предвижването и предупредили вождовете си.