вторник, 21 ноември 2017 г.

Moose Hair Garters - Huron


Animal collar, Great Lakes Region, 19 century


Porcupine stitch


Jingle Dresses


Iroquois dolls


Ron Embleton - Captured


Lee Teter - The Gift


H. Tom Hall - Cherokee


Z.Liang - Victory Dance at the Little BigHorn 1876


Andy Thomas - Blackfeet and Mountain Men


Dave Powell - The way of the Comanchero


Carl Hantman - Apache Lookout


Carl Hantman - River Plunder


Charles Miller - War Party


Carl Hantman - Last Prayer


Dan Oelze - Hidden Eyes


Richard Hook - Crazy Horse


Charles Miller - Mirror Talk


David Nordahl - Moonlight camp


Charles Miller - Calling Back the Buffalo


John Buxton - October 12, 1758


Charles Miller - Scouts Out


Lee Teter - Checked Shirt


John Jarvis - Painted Tipi


Battle of Tippecanoe - Peter Dennis


The Long Rifle


Carl Hantman - Ghost wire will speak no more


John Jarvis - "Evening Chill"


събота, 28 октомври 2017 г.

Charles Russell's Art


Beverly Doolittle's Art


Dave Fadden's Art


War shield - Steven Lang


War Shields were undoubtedly the most coveted item in a warrior’s arsenal. It held his personal medicine, his spiritual totems and it was his protection manifested. Upon having a vision, which revealed the source of his protection, he would seek a holy man to interpret that vision and to paint and decorate his shield. The warrior would offer horses, eagle feathers or what ever else the holy man required as payment. Here, two young Blackfeet warriors are about to leave on a war party against the enemy and are seeking a final protective blessing upon their War Shields from the Holy Man. Steven Lang

HOW BIG FOOT GOT HIS NAME



HOW BIG FOOT GOT HIS NAME.
(Told by John Blunt Horn)

In the moon, when the leaves fall, in the year when many stars fell, a war party of twenty men went on the warpath against the Pawnee. A small orphan boy wanted to go with them, but as he was only nine years old, they refused him at first. He begged them so to go that they finally consented, and he went with them. They were all armed with bows and arrows except two men who had guns they had traded for with the Hudson Bay Fur Company.

Shield Bearers - a woman society among Dakota


The earliest source on the Kat'ela Wacipi is Clark Wissler, "Societies and Ceremonial Associations in the Oglala Division of the Teton Dakota." American Museum of Natural History Anthropological Papers, Vol. XI, Pt. I: (Pp. 1-99):

Mato - The Bear spirit


The Mato, the bear is the first medicine man, they know the roots and plants. When a bear is sick he will go dig up a medicine and eat it. To the Lakota the bear has great power and strength. The Bear Spirit (who is of the tobtob : good spirits) and has great wisdom was able to protect the people. The Bear Spirit was responsible for giving the people medicine to heal their sick, there were also bear dreamers who doctored the sickly these doctors were the Mato Wapiya. In old days there was a special lodge with sacred bear designs only the bear men could enter. The Bear Spirits that came to the people were known only to the bear men and their names were kept secret, as their names were too sacred to be spoken, the Mato Wapiya would prepare amulets and medicine bags for families and these provided the family protection,health, and long life. These medicine men were the surgeons of our time as they could perform surgery, set bones, or repair broken bones and ligaments. The bear doctors took care of the worst injuries. Before doctoring they painted their body and put on their sacred bear robe.These men would also prepare war shields with their special designs of the bear given in dreams.The last known Bear Doctor in the Pine Ridge area we knew of was a man named Looks Twice. However, many medicine men still know this medicine and have the bear bundles; tobtob the bear still comes to help doctor sick people.

Звънтящата Скала (Bell Rock)


Звънтящата Скала, на англ. Bell Rock или на езика кроу Biitawuásh (ок. 1842-1932) е признат за най-големия сред кроу носители на лула (военен предводител) от бизоновите времена. В документите и литературата има твърде оскъдна и противоречива информация за този велик военен лидер. Според Робърт Лоуи Звънтящата Скала принадлежал към клана Uu'sawatsi'a (Те донасят дивеч без стрелба). Според мнозина кроу той бил kambasaa'kaace – „най-висш сред живите хора, превъзхождащ всички във военното дело”, дори при положение че точната сметка показва, че Многото Подвизи (Plenty Coups) имал 25 dákshe (първостепенни ку) срещу 24 на Звънтящата Скала. Някои информатори сочат, че Звънтящата Скала предвождал 11 успешни похода срещу девет на Многото Подвизи, което му дава по-висок статус.

Ken Smith's Art


The battle of Point Pleasant



The Battle of Point Pleasant - known as the Battle of Kanawha in some older accounts - was fought on October 10, 1774, primarily between Virginia militia and Indians from the Shawnee and Mingo tribes. Along the Ohio River near modern Point Pleasant, West Virginia, Indians under the Shawnee Chief Cornstalk attacked Virginia militia under Colonel Andrew Lewis, hoping to halt Lewis's advance into the Ohio Valley. After a long and furious battle, Cornstalk retreated.

Love is something you and I must have - Chief Dan George


“Love is something you and I must have. We must have it, because our spirit feeds upon it. We must have it, because without it we become weak and faint. Without love, our self-esteem weakens. Without it, our courage fails. Without love, we can no longer look confidently at the world. We turn inward and begin to feed upon our own personalities, and - little by little - we destroy ourselves. With it, we are creative. With it, we march tirelessly. With it - and with it alone - we are able to sacrifice for others."

Chief Dan George (1899-1981)

Stomp dance край кафето

събота, 23 септември 2017 г.

За „Синовете на Великата мечка“ и силата на човешките мечти


Романът „Синовете на Великата мечка“ на немската писателка Лизелоте Велскопф-Хенрих е публикуван за пръв път на български език през далечната вече 1963 г. С това се поставя началото на една легенда в преводната литература за юноши у нас. Само след година на български излиза „Харка – синът на вожда“ (1964) – предистория на разказаното в „Синовете на Великата мечка“, първи том на вече добилия популярност роман. Още пет години по-късно е издаден и неговият втори том, „Топ и Хари“ (1969). През следващите десетилетия тази трилогия се превръща в истинска „индианска Библия“ за хиляди български читатели – малки и големи.

Индианците живеят в митологично време - разговор с Любомир Кюмюрджиев



Със съдействието на американското посолство неотдавна издателство „Изток Запад” отпечата книгата „Митове и легенди на северноамериканските индианци”. Тя е от малкото автентични книги у нас, посветени на тази интересна тема. Как живеят индианците, в какво вярват от хилядолетия, какви са техните божества и ритуали, проличава от 166-те легенди в луксозния том. Те издават душата на коренното население на Америка. Събирани са в продължение на десетилетия и са записвани от различни хора. Често на един и същ мит има по няколко варианта. За разлика от европейските приказки, тези на индианците изглеждат по-хаотични, но пък са напълно автентични - родени от самия живот.

Преводачът на книгата от английски е Любомир Кюмюрджиев - председател на съществуващото вече 15 години Българско индианско общество „Орловият кръг”. Известно време г-н Кюмюрджиев живее сред прерийните индианци от племето сиукси. Английският писател Пол Гобъл осъществява тази му мечта. А след 17-годишно издирване успява да се свърже и с един от най-известните в света бял индианец – швейцарецът Адолф Гутурлайн, наричан от племето чернокраки - Гладния Вълк. Българинът му гостува в шатрата, намираща се насред скалистите планини на Канада и отблизо се запознава с живота на този 70-годишен мъж, притежаващ невероятна сила и мъдрост.

"Трите сестри" - царевица, боб, тиква


В сравнение с алгонкинските народи, които се прехранвали главно от лов и риболов и в редки случаи се занимавали със селско стопанство, ирокезките племена отдавали по-голямо значение на земеделието. Имало случаи, когато се отправяли на военен поход само за да се сдобият с нов сорт царевица.

Ирокезите хранят голяма почит към тези три растения – боба, царевицата и тиквата. Считат ги за сестри, избрали да живеят заедно. Наричат ги "трите сестри, поддръжници на живота” и голяма част от церемониите от годишния им календар са посветени на тях.

Откритието в Черната дупка, Мексико (Hoyo Negro discovery )


През последните 15 години въпросът дали съвременните индианци са потомци на сибирските народи или на някакво неизвестно изначално население на Америка (за което се спори дали въобще го е имало) е обект на множество ожесточени дебати. Съвременните американски индианци упорито твърдят, че откакто свят светува винаги са населявали тези ширини и са непоколебими в убеждението си, че опитите на европейци и американци да им "пробутат" теории от типа за миграциите им през Беринговия проток са продукт на колонизаторско мислене. "Взехме ви земята, ще ви докажем, че вие също сте гости на нея, едни мигранти" 

Последните открития обаче може да хвърлят повече светлина по темата за идентичността на корените американци. В долната част на подводна пещера, наречена Hoyo Negro (на испански „Черна дупка“) на полуостров Юкатан, Мексико, водолази откриват почти цял скелет на момиче на възраст около 15 - 16 години. Момичето, което археолозите кръщават „Ная“(водна нимфа), е намерено заедно с останките на саблезъби котки, пуми, ленивци и мечки. Изследователите смятат, че Ная и животните вероятно са намерили смъртта си в пещерата преди 12 000-13 000 години, преди да се напълни с вода, след като започват да се топят световните ледници. Едно от най-важните открития в случая е, че учените установили, че ДНК-то от останките на Ная много прилича на това на съвременните индианци. Това потвърждава нещо, което индианците са знаели винаги, а именно, че Америка е била населена с коренни народи много по-рано отколкото си мислим и че не е представлявала "див, необитаем рай, който само чака да бъде налазен от външни хора".

неделя, 27 август 2017 г.

Еволюцията е жива (The evolution is alive)



Конвенционалната еволюция е жива и се развива добре при нашия вид. Доскоро знаехме устройството на само шепа от близо 20-те хиляди протеин-кодиращи гени в клетките си; днес знаем функцията на около 12 000. Но гените са само малък процент от ДНК в нашия геном. Със сигурност ще има още открития, при това скоро.

От тази съкровищница на генетична информация изследователите вече са идентифицирали десетки примери за сравнително скорошна еволюция. Модерни в анатомично отношение хора са мигрирали от Африка преди близо 80 000 до 50 000 години. Нашето първоначално генетично наследство е било подходящо за топлия климат, където за пръв път сме еволюирали от ранни хоминини до хора, от ходещи на четири крайника същества до ловци и събирачи на храна. Но оттогава се е случило много, докато хората са се разпрострели по целия свят и изискванията, поставени от новите предизвикателства, са променили генетичната ни структура. Има изобилни скорошни примери за този процес от реалния живот.

вторник, 1 август 2017 г.

Индианците от Големите равнини (The Indians of the Great Plains)

На 21.03.2017 г. Конферентната зала на Софийски университет бе домакин на лекция, посветена на традиционната култура на индианците от Големите северноамерикански равнини. Събитието бе организирано от Катедра „Етнология“ на Историческия факултет на Университета и продължи повече от 3 часа, които се оказаха недостатъчни за всички теми и въпроси, които председателят на Българското общество по индианистика Любомир Кюмюрджиев бе подготвил. Изказваме сърдечните си благодарности на организаторите и на всички присъстващи за чудесния академичен следобед, който споделихме.

Приятно четене!



Техните имена са се превърнали в легенда – Седящият Бик, Червеният Облак, Белият Бизон, Свещеният Гарван, Многото Подвизи, Самотният Вълк… Названията на племената, от които произхождат – сиукси, шайени, поуни, команчи и др. – звучат повече или по-малко познато дори и на неспециалистите. Гордите им воини носят разкошни бойни „корони“ от орлови пера на главите, препускат на петнисти мустанги след бизоните или по „пътеката на войната“, живеят в изрисувани с магически фигури шатри, сключват съюзи, пушейки „лулата на мира“, и завършат речите си с тържественото: „Аз казах – хау!“…

Текумсе за смъртта и смисъла на живота (Tecumseh on death and life)



“Живей живота си така, че страхът от смъртта нивга да не прониква в сърцето ти. Не притеснявай никого относно неговата вяра, уважавай вижданията на другите и настоявай и те да уважават твоите. Обичай живота си, прави го по-добър и смислен, разкрасявай всичко, що видиш в него. Търси, за да направиш живота си дълъг. Търси, за да откриеш неговия смисъл в благото на своя народ.

Подготви красива предсмъртна песен за деня, когато настъпи Великата Раздяла. Винаги изричай дума или поздравявай, когато срещаш или подминаваш приятел. Дори на странника в тихите, самотни места. Отдавай почит на всеки и не свеждай глава пред никому. Щом станеш сутрин, благодари за храната и за радостта от живота. Ако не виждаш причина да благодариш, грешката е единствено и само в теб самия. Не хвърляй обида върху нищо и никому. Сквернословието превръща мъдрите в глупци, то отнема от видението на твоя дух.

Когато настъпи сетният ти час, не бъди като онези, чиито сърца са изпълнение със страх от смъртта, ронещи сълзи и молещи се за още мъничко отсрочка, за да изживеят наново живота си. Изпей предсмъртната си песен и умри като воин, прибиращ се у дома.”

Текумсе (Скачащият от Небето Рис, 1768—1813)


неделя, 30 април 2017 г.

Steling horses and Hostile conflict: 1833-1834


Stealing horses and Hostile conflict: 1833-1834
Drawings of Mato Tope and Sih-Chida

I. Introduction 1
II. Early Contact with the Mandan 3
III. Artists and Anthropologists: George Catlin, Karl Bodmer,
and Prince Maximilian 5
IV. Role of Warfare in Mandan Art 13
V. Mandan Reactions to Visiting Western Artists 16
VI. Mato-Tope‟s Painted Bison Robes and Drawings on Paper 19
VII. Two Portraits of Sih-Chida 29
VIII. Conclusion 36

Свали оттук


Последните шайенски войни (Last of the dogmen)



Един великолепен филм с Том Беринджър! 

Гейтс - ловец на престъпници (Том Беринджър) - е нает да проследи трима опасни затворници, избягали сред дивата природа на Монтана. Той намира затворниците, но мъртви. Решен да разбули мистерията, Гейтс придумва антроположката и професор по индианска история Лилиан Слоун (Барбара Хърши) да го придружи в експедиция за установяване на истината. Двамата навлизат навътре в неизследваните планини и биват пленени от индианско племе, смятано за изтребено от белите заселници. Постепенно племето ги приема, но когато отмъстителният му тъст (Къртууд Смит) повежда потеря в планините, Гейтс и Лилиан трябва да предпазят племето от повторно клане. 

 Може да се изтегли от тук:

петък, 28 април 2017 г.

If Only I were an Indian - documentary

Becoming a Native American in the Czech Republic from Radek Wamblisha on Vimeo.

Един филм, който препоръчвам на всички, интересуващи се от индианското движение в Чехия, Словакия и Европа въобще. 

If Only I were an Indian 

Directed by John Paskievich.
Winnipeg: National Film Board of Canada, 1995. 80 minutes.


 "A group of Czechs and Slovaks, disenchanted with both communism and its aftermath, gathers in a field to build and live in teepees, create and smoke peace pipes -- to get in touch with the North American aboriginal way of life and live it. When three aboriginal elders from Manitoba go to visit them, a film crew documents the trip and thus If Only I Were an Indian is born."

"The prophecy stated that our people would suffer under this domination of the white people. And at that time the world would have been in such a state that a lot of things were destroyed, that white people would come to the Indian and learn about the ways of our people. . .

четвъртък, 27 април 2017 г.

Ирокезите и индианската пряка демокрация (Iroquios and democracy)



Според мнозина историци демократичните идеали на гаянашагоуа (като цяло чужди за феодалните европейски традиции) са вдъхновили Бенджамин Франклин, Джеймс Мадисън и други при изготвянето на Американската конституция. През 1988 г. Конгресът на САЩ приема съвместна резолюция, с която изрично признава влиянието на ирокезкия Велик закон на мира върху Американската конституция и Закона за правата.

Индианците и първата демокрация (The Indians and the first Democracy)

неделя, 9 април 2017 г.

Между светлината и екстаза в древността: културите на Северна Америка, Сибир и Средна Азия



Колкото повече навлизаме в миналото, толкова повече виждаме основополагащата роля на светлината, топлината и слънцето за древните култури. За Северна Америка преклонението пред слънцето е преклонение пред самия Създател. Но каква е ролята на мрака в пътешествието на посветените? Какво стои зад понятията „там“ и „тук“ или защо продължителността на времето за сибирското камлание е различна от човешкия свят?! Поредният ни опит да открехнем вратите на знанието и да се докоснем до мъдростта е чрез културите на Сибир, Средна Азия и Северна Америка. Нашите гости са вещи познавачи на традицията на тези древни народи: Любомир Кюмюрджиев, председател на Българското общество по индианистика „Орлов кръг”, понастоящем редактор в списанието на Националното географско дружество за България; Димитър Венков, етнолог и историк, изследващ древните общества и един от добрите познавачи на сибирската култура в България и проф. дфн. Александър Федотов, директор на Центъра за източни езици и култури на СУ „Св. Климент Охридски“.

Може да слушате предаването ТУК:

събота, 8 април 2017 г.

Jmenuji se Hladový Bizon (Казвам се Гладния Бизон)



Много интересен като концепция чешки филм (по-скоро документален) за незрящ мъж, впуснал се на пътешествие в земите на Югозапада.

четвъртък, 6 април 2017 г.

КУЛТУРИ - ШАМАНИ - ЗНАЦИ




Михай Хоппал
КУЛТУРИ - ШАМАНИ - ЗНАЦИ
ИК Огледало, София, 2016

Професор Muxaй Хоппал е унгарски фолклорист и етнолог, един от водещите изследователи на шаманизма и създател на етносемиотиката, автор на поредица от филми за шаманизма сред сибирските народи, Корея, Китай и др.
Сборникът съдържа научни статии и тезиси на М. Хоппал, в които се разкрива същността на шаманизма, значението на шаманската болест и инициационните обреди, доказва се ползата от изследването на вярванията, митовете, фолклорните традиции, направен е опит за бъде разшифрован езикът на надгробни знаци, както и връзки между писмените повествования и оперативната човешката памет. Представени са и разяснени основополагащи понятия и методи на работа в авангардни направления от модерната антропология и етносемиотиката.

„Днес шаманизмът изживява своя Ренесанс. Той се проявява в най-разнообразни форми. От една страна, след дълго мълчание шаманизмът се е възродил там, където първоначално е бил част от народната култура. За тези народи шаманизмът се явява важна опора при възраждането на етническото самосъзнание. От друга страна, в градовете се създава доста модерен "урбанистичен" шаманизъм. За разлика от днешния егоистично-материалистичен поглед върху света, обновеният шаманизъм притежава подчертано алтруистична идеология, предлагаща алтернативен начин на живот, безплатно самолечение и различни позитивни програми за съществуване."

М. Хоппал